AI разгадава правилата на древноримска настолна игра върху каменна плоча от Нидерландия

Ваня Милева Последна промяна на 13 February 2026 в 00:00 3224 0

Камък, разграфен за игра

Кредит Restaura/ University of Leiden

Гравирана варовикова "дъска" от Кориовалум (Хеерлен), Нидерландия.

Скромна варовикова плоча, издълбана с непозната схема и открита в холандския град Хеерлен, наскоро промени представите на учените за европейските "блокиращи игри".

Използвайки комбиниране на микроскопски анализ на износването, подробни 3D сканирания и хиляди съвпадения от симулации, управлявани от изкуствен интелект, изследователите установяват, че каменната плоча е била използвана за вече забравена стратегическа игра от римската епоха, което е векове по-назад от Средновековието, когато са били популярни такъв тип игри.

Разкопки на две римски керамични пещи в центъра на град Хеерлен, 1940 г. Кредит: Het Romains Museum/Antiquity Publications Ltd Разкопки на две римски керамични пещи в центъра на град Хеерлен, 1940 г. Кредит: Het Romains Museum/Antiquity Publications Ltd

Каменната "дъска" от римския Кориовалум

Самата "дъска" е малка, около 21 на 14,5 сантиметра, и е намерена близо до римските бани в Хеерлен (римското селище Кориовалум) в края на 19 век, заедно с множество малки жетони за игра, изработени от камък, стъкло и кост.

"Камъкът е много дебел и има чист завършек. Възможно е някога да е бил вграден в повърхността на маса, може би в хан. Там хората са се събирали, за да играят игри и хазарт – друго любимо римско занимание", разказва кураторът на музея "Роменс" Карън Дженесън.

Моделът озадачавал изследователите, защото нямал много общо с други римски игри. Камъкът обаче показвал признаци на износване на места, където би се преместил жетон, което предполага интензивна употреба, каза археологът и експерт по римски игри Уолтър Крист (Walter Christ).

Дъската и правилата за местене на жетоните "Дъската" и правилата за местене на жетоните. Кредит: Het Romains Museum/Antiquity Publications Lt

Тази физическа следа води към по-амбициозния въпрос: ако дъската е истинска, можем ли да разберем правилата?

Подходът на екипа е да разглежда камъка като "фосил" на игра, където движението е оставило такива следи, които може да бъдат тествани за различни набори от правила в симулация, пише списание Archaeology.

В обширния римски свят са известни множество игри от дъски и препратки в различни източници, като например ludus latrunculorum ("игра на войници/наемници") и duodecim scripta (понякога свързана с ранна игра, подобна на табла). Но този модел от Хеерлен няма аналог в стандартните каталози, поради което е останал загадка в продължение на десетилетия. 

Как симулациите с изкуствен интелект разкриват правилата

За да тестват различни хипотези, изследователите използват управляваната от изкуствен интелект игрова система Ludii, провеждайки голям брой симулирани игри с много различни вариации на правилата и конфигурации на фигурите. Целта не била просто да се намери подходящ за игра набор от правила, а да се намери такъв, който възпроизвежда същия неравномерен модел на износване, наблюдаван върху камъка.

Многобройни симулации насочват към "блокираща игра", където целта е да се ограничат движението на противника, а не непременно да се вземат фигури. В резюмето на реконструираната игра на Science News, една вероятна версия включва асиметрични сили - едната страна поставя повече фигури (например четири) срещу по-малко (например две) - като победата отива за играча, който избягва да бъде обездвижен най-дълго.

Резултати от симулацията, управлявана от изкуствен интелект, която е довела до асиметрично движение по съответната диагонална линия. Кредит: Walter Crist et al./ Antiquity Publications Ltd 

Някои изследователи остават скептични.

Както отбелязва New Scientist, някои експерти са предпазливи, защото моделът е неточен и засега уникален, докато добре засвидетелстваните древни игри често оставят множество дъски в археологическия запис. Въпреки това, подходът "AI плюс износване" предлага обещаващ начин за изследване на изолирани находки, които не са придружени от правила или ясна иконография.

Защо това може да пренапише хронологията на игрите в Европа

Блокиращите игри са добре документирани в Европа от Средновековието нататък, така че пример от римската епоха би разширил значително тази история. Ако интерпретацията е валидна, тя предполага или че римляните (или римските гранични общности) са експериментирали със системи от правила, които по-късно са изчезнали, или че такива игри са оцелели предимно в нетрайни формати, надраскани в пръст, дърво или мазилка, оставяйки малко следи.

Възстановка. Кредит: Het Romains Museum 

Искате ли да поиграете и вие като древните римляни на тази игра?

Ако искате да играете, изтеглете PDF файла с чертеж на игралното поле и правилата.

Справка: Crist, W., Piette, É., Jeneson, K., Soemers, D. J. N. J., Stephenson, M., van Goor, L., & Browne, C. (2026). Ludus Coriovalli: using artificial intelligence-driven simulations to identify rules for an ancient board game. Antiquity100(409), 111–126. doi:10.15184/aqy.2025.10264

https://www.ancient-origins.net/news-history-archaeology/roman-board-game-netherlands-00102514

    Най-важното
    Всички новини