Посветен на египетското божество Хнум, храмът на Есна е един от последните примери за древноегипетска храмова архитектура.
От оригиналния храмов комплекс е оцеляло само преддверието, наречено пронаос, защото през XIX в. от н. е. то е използвано като склад за памук.
Сградата е с размери 37 м дължина, 20 м ширина и 15 м височина и е украсена основно през римския период (I-III в. сл. н. е.).
"Пронаосът на храма в Есна е постройка от пясъчник, която е била издигната пред същинската сграда на храма преди или по време на управлението на римския император Клавдий (41-54 г. сл. н. е.) и вероятно е била много по-голяма от самия храм", посочват в изявлението си професор Кристиан Лайц (Christian Leitz) от Института за древни близкоизточни изследвания към Университета в Тюбинген и колегите му.
"Разположението му в средата на градския център вероятно е допринесло за това, че преддверието е било запазено и не е било използвано като кариера за строителни материали, както други древни постройки по време на индустриализацията на Египет."
"През последните 1800 години местните хора са палили огньове в преддверието на храма", допълват те.
"В резултат на това някогашните цветни декорации на стените и колоните са почернели".
"През последните шест години екип от до 30 египтяни разкри цветовете на астрономическите изображения, покриващи целия таван, както и цветовете на 18-те вътрешни колони."
"През тази година започна нова фаза на реставрацията. Специалистите завършиха възстановяването на южната вътрешна стена и южната част на западната задна стена."
"Те извадиха на бял свят оригиналните цветове с преобладаващи жълти и червени пигменти, отбелязвайки голямата разлика от цветовите схеми, срещани на други места, например в храма на Дендара, където преобладават бялото и светлосиньото."
Царска престилка с растителна украса: папирусът (горе) е емблемата на Долен Египет, а лилията (долу) - емблемата на Горен Египет. Кредит: Ahmed Amin / Ministry of Tourism and Antiquities
Най-голямото откритие на екипа през тази година са детайлите от облеклото на царя и божествата на Есна, техните корони и тронове.
"Преди това изобщо не можехме да ги видим поради дебелия слой сажди върху релефите", разказва професор Лейц.
"Всички тези изрисувани детайли са неразделна част от сцените с жертвоприношения, които покриват вътрешните стени на храма.
"Знаехме за йероглифните текстове и релефите, но току-що откритите декорации върху изображенията на трона имат свое собствено значение."
"В сцена, изобразяваща поднасяне на лък и стрела на богинята Нейт, нашият екип по консервация откри четири изрисувани лъка в долната част на трона, може би част от първоначално деветте лъка - препратка към "деветте лъка" като обозначение за Горен и Долен Египет и седем други територии, управлявани от египетския цар."
"Друг пример е престилката на царя в една от сцените с принасяне на жертви."
"Тя е украсена с две растения: папирусът (горе) е емблемата на Долен Египет, а лилията (долу) - емблемата на Горен Египет, което символизира, че царят е владетел на двете части на страната."
"Може би най-впечатляващата сцена е тази със свещената барка на местното божество Хнум, която пренася светилището на бога."
"Тази лодка е носена от няколко жреци, които я изнасят от най-вътрешната част на храма в процесия, за да може в специални случаи жителите на Есна да видят поне затвореното светилище на бога."
"През останалата част от годината тя е скрита в храма, до който достъп имат само жреците."
Източник: Archaeologists Uncover New Paintings in Ancient Egyptian Temple of Esna, Sci.News.
Още по темата
Човекът
Най-старата египетска пирамида е била построена с хидравлична система
Човекът
Повече от 30 древни египетски гробници са открити вградени в хълм в Асуан
Човекът
До египетските пирамиди в Гиза е открита загадъчна L-образна структура


















Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари
Памет на водата или как ни промиват мозъка
Необикновена космическа експлозия, случваща се веднъж на хилядолетие
Памет на водата или как ни промиват мозъка
Произходът на мартеницата трябва да се търси далече - в Индия и Древна Гърция