В сагата за Сверрис се описва как нашественици "взели един мъртвец и го хвърлили в кладенеца, след което го напълнили с камъни", което може да е първият пример за биологично оръжие - а сега изследователите смятат, че са открили скелета на въпросния човек.
В норвежка сага, написана преди повече от 800 години, се описва как мъртъв човек е бил хвърлен в кладенец на замък - и сега изследователите смятат, че са идентифицирали останките на този човек.
Сагата за Сверис е старонорвежки текст в 182 стиха, в който са описани подвизите на крал Сверис Сигурдсон, който се издига на власт през втората половина на XII в. от н.е. В една от частите се казва, че съпернически клан, който нападнал замъка Сверресборг, близо до Трондхайм, Норвегия, "взел един мъртвец и го хвърлил в кладенеца, а след това го напълнил с камъни".
Кладенецът се намирал в крепостните стени на замъка и бил единственият постоянен източник на вода за населението. Предполага се, че хвърленият в кладенеца човек в сагата може да е имал заболяване и поставянето му там да е било ранен пример за биологична война.
През 1938 г. средновековният кладенец в руините на замъка Сверресборг е частично отводнен и на дъното под отломки и камъни е открит скелет. Макар да се смятало, че скелетът, наречен Човекът от кладенеца, е останките на индивида, споменат в сагата, по онова време не било възможно това да се потвърди.
Сега Анна Петерсен (Anna Petersén) от Норвежкия институт за изследване на културното наследство в Осло и нейните колеги са използвали радиовъглеродно датиране и ДНК анализ на зъб от тялото, за да покажат, че датировката, в която мъжът е бил жив, съответства на набезите срещу замъка. Макар и да не е окончателно доказателство, че мъжът е този, който се споменава в сагата, "косвените доказателства са в съответствие с това заключение", заявява Перерсен.
Разкопки на кладенеца, скелетът на човека от кладенеца, открит през 1938 г. и зъбите. Кредит: Michael Martin et al; iScience 2024/10/29; doi: 10.1016/j.isci.2024.111076
Нещо повече, екипът е успял да допълни историята.
"Проучванията, които направихме, показаха много подробности, свързани както със събитието, така и с човека, които епизодът от сагата не споменава", разказва Петерсен.
Например ДНК показва, че той най-вероятно е имал сини очи и руса или светлокафява коса. Изследователите също така смятат, че предците му са били от днешния Вест-Агдер, най-южния норвежки окръг, въз основа на сравнения с ДНК на съвременни и древни норвежци.
Единственото, което не са успели да открият, е доказателство, че мъжът е бил хвърлен в кладенеца, защото е имал заболяване или за да направи питейната вода негодна за употреба, но не са намерили и доказателства срещу това, оставяйки въпроса без отговор.
Майкъл Мартин (Michael Martin) от Норвежкия университет за наука и технологии в Трондхайм разказва, че подходът на екипа за съпоставяне на исторически документи с ДНК доказателства може да се приложи и за изграждане на родословни дървета на отдавна починали кралски семейства или за "физическо описание и очертаване на житейските истории, като например движението между географски региони, на иначе анонимни хора, чиито останки са намерени при археологически разкопки".
Кредит: Michael Martin et al; iScience 2024/10/29; doi: 10.1016/j.isci.2024.111076
"Доколкото ми е известно, това е най-старият случай, при който е възстановена геномна информация от конкретен персонаж или дори от конкретен човек, споменат в древен текст", посочва Мартин.
Той отбелязва, че чрез генериране на геномна информация от древни скелетни останки можем да предоставим нови подробности за даден човек. "Тези детайли не са в оригиналния текст, като по този начин генетичните данни обогатяват историята и осигуряват начин да се отдели фактът от измислицата", обяснява Мартин.
Справка: Corroborating written history with ancient DNA: The case of the Well-man described in an Old Norse saga; Martin R. Ellegaard, S. Sunna Ebenesersdóttir, Kristjan H.S. Moore, Anna Petersén, Åshild J. Vågene2, Vanessa C. Bieker1, Sean D. Denham6, Gianpiero L. Cavalleri, Edmund Gilbert, Thomas Werge, Thomas F. Hansen, Ingrid Kockum, Lars Alfredsson, Tomas Olsson, Eivind Hovig, M. Thomas P. Gilbert, Kári Stefánsson, Hans K. Stenøien1, Agnar Helgason, Michael D. Martin; iScience 2024/10/29; doi: 10.1016/j.isci.2024.111076
Източник: DNA helps match 'Well Man' skeleton to 800-year-old Norwegian saga, New Scientist
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари