Древните анатолийци са пекли хляб от лимец и леща преди 5000 години

Турски учени откриват изгорял хляб по време на разкопки на обекта Кюлюоба Хьоюк (Küllüoba Höyük). Древните анатолийски жители са го оставили като жертвоприношение в една от сградите на селището преди около 5000 години. Микроскопският анализ на останките разкрива, че основната съставка в тази питка е брашно от спелта, към което е добавена смляна леща.

Резултатите са публикувани в списание PLoS ONE.

Хлябът остава един от най-важните хранителни продукти, като най-простата рецепта за него включва само две съставки: брашно и вода. Древните хора вероятно са започнали да пекат хляб още преди неолита, когато ловът и събирачеството са били основата на тяхната икономика. Към днешна дата най-ранните доказателства за производство на хляб датират от епипалеолита - преходен период между палеолита и неолита (често отъждествяван с мезолита), характеризиращ се с култури на ловци-събирачи, които не са силно засегнати от края на ледниковата епоха. В натуфийския обект Шубайка-1, разположен в Йордания, археолозите са открили трохи от хляб, датиращи отпреди 14 200 до 14 600 години. Възможно е също така по-ранните ловци-събирачи, особено в Югозападна Азия, където растат диви зърнени култури, да са пекли хляб много преди натуфийците, но липсват преки доказателства за това.

Рядка археологическа находка в Анатолия

Органичните материали като хляба рядко оцеляват хилядолетия, което прави тази находка безценна. Това е едва вторият добре запазен печен хляб, открит в Анатолия, след като през 2021 г. археолози откриват останки от квасен, но непечен хляб, датиращ от приблизително 8600 години, близо до разрушена фурна в известното селище Чаталхьоюк.

Това откритие бележи ключов етап в разбирането на древните анадолски кулинарни традиции и културни ритуали. Според предварителните данни, той е бил приготвен от пшеница, ечемик и грах.

Този път археолозите насочват вниманието си към още по-скорошно откритие. Салих Кавак (Salih Kavak) от Университета в Газиантеп и неговите турски колеги докладват за резултатите от скорошни разкопки на обекта Кюлюоба Хьоюк в Централна Анатолия. Това място представлява многослойна могила с размери приблизително 350 × 250 метра, най-ранните слоеве от които датират от прехода към ранната бронзова епоха, а най-късните - от прехода към средната бронзова епоха. Следователно хората са обитавали това селище приблизително от 3200 до 1900 г. пр. н. е.

Разкопки на помещението, където археолози са открили древен хляб. Кредит: Salih Kavak et al. / PLoS

Ритуално значение: Приношение за плодородие

В една от двукамерните постройки, където археолозите откриват останките от шест пещи, през 2024 г. изследователите откриват и овъглена питка с диаметър приблизително 12 сантиметра и дебелина приблизително 2,5 сантиметра.

Очевидно е бил умишлено оставен като ритуално приношения близо до вратата. Този хляб е лежал под половин метров слой червена почва - вид почва, която местните жители са използвали, за да покриват сгради, когато са възнамерявали да ги демонтират или построят наново (подобна практика е известна и на други древни обекти). Съдейки по слоя, в който е открита питката, тя е изпечен между 3200 и 2900 г. пр.н.е. Впоследствие учените потвърждават възрастта ѝ чрез директно радиовъглеродно датиране на хляба, получавайки дата 3100–2907 г. пр.н.е.

Забележително е, че парчето от хляба е било умишлено счупено, изгорено и заровено под червената пръст на прага на къщата, което сочи, че е бил ритуален предмет за призоваване на плодородие или благословия. Това откритие предоставя редки доказателства за неолитни духовни практики, свързани с храната.

"Овъгляването и погребването на хляба демонстрират ритуална употреба, вероятно свързана с просперитет и защита", обяснява проф. д-р Мурат Тюрктеки от университета Биледжик Шейх Едебали, ръководител на изследването.

Древен хляб от разкопките в селището Кюлюоба Хьоюк. Кредит: Salih Kavak et al. / PLoS

Учените анализират и самия хляб, използвайки сканираща електронна микроскопия. Това проучване разкрива, че основната съставка е брашно от двузърнест лимец (Triticum dicoccum), към което хората са добавяли смляна леща (Lens culinaris) - тя може да е увеличавала хранителната стойност на хляба, който изглежда е бил приготвен с квас. Освен това, изследователите установяват, че питката е била печена за кратко време при сравнително висока температура (над 150–160 градуса по Целзий) и че използваното брашно не е било много добре пресято – наблюдавани са фрагменти от пшеничен клас вътре в питката.

Микроскопският анализ на древния хляб, открит на обекта Кюлюоба Хьоюк, разкрива вътрешната му структура и съставки, включително лимец и леща. Кредит: Salih Kavak et al. / PLoS

Съвременно възраждане на хляба от Кюлюоба

В знак на почит към тази историческа находка, фабриката "Халк Екмек"“ към община Ескишехир започва да произвежда "хляб Кюлюоба", предлаган на местните пазари за 50 турски лири, свързвайки миналото и настоящето кулинарно наследство.

Справка: Archaeometric analysis of Early Bronze Age bread from Küllüoba Höyük; Salih Kavak, Yusuf Tuna, Yasin R. Eker, Şemsettin Akyol, Abdurrahim C. Özcan, Murat Türkteki;  PLoS ONE Published: March 27, 2026; https://doi.org/10.1371/journal.pone.0344705

Източник: 5,000-Year-Old “Küllüoba Bread” Discovered in Türkiye Reveals Ancient Baking and Fertility Rituals, Аrkeonews

Още по темата

05/07/2022

Животът

Хората опитомиха микробите, които създават сиренето, хляба и много други

05/06/2019

Животът

Древните земеделци са отглеждали зърнени култури за бира и хляб. Първото е било по-важно за тях

18/07/2018

Земята

Най-старият хляб, открит в Йордания, предшества земеделието с 4000 години

16/04/2017

Човекът

Рецепта на 2 000 години показва как се е правел хляба в Древен Рим (видео)