Древните индианци са развъждали папагали във "фабрики за пера" (видео)

За древните хора в американския Югозапад невероятните пера на папагалите ара не са служили само за украшение. Те са били символ на статуса на приносителя им и духовни емблеми - толкова ценни, че папагалите са били държани в плен и развъждани за тяхното оперение. Това показват нови доказателства от кости на папагали, открити в праисторически индиански градове в Ню Мексико.

Анализът на скелетите от три града на индианците пуебло в Ню Мексико показват признаци за добив на пера, сочи проучване, публикувано в списание Nature и изнесено на среща на Society for American Archaeology във Ванкувър, Канада.

Но скелетите също така загатват, че собствениците на папагалите са стигали далеч в грижите си за тях. "Хората са правили всичко възможно, за да ги опазят живи", коментира Ранди Фледбоу (Randee Fladeboe), археолог от Университета на Флорида в Гейнсвил, извършила анализа на костите от папагали ара.

Археолозите са изследвали древните индианци, наречени пуебло, когато откриват кости от папагали и пера, датиращи от 300 до 1450 години, в различни древни градове от Юта в американския Югозапад до Чихуахуа в Мексико. Много вероятно е повечето от тези птици да са били внесени. Има доказателства, че повечето от развъжданите видове са били тропически. Скъпият вид Червен ара (Ara macao), например, е живял до 500 км на югоизток.

^{Снимка: Pixabay}

Фледбоу проучва кости от крила на 17 червени и зелени ара (Ara militaris), открити в три града на индианците. 15 от птиците са имали малки белези върху повърхността на костите на крилата им. Перата за полет на папагалите са вкоренени в костите, затова изтръгването им причинява кървене и инфекции, обяснява още Фледбоу. Множество инфекции или комбинация от инфекция и недохранване, води до белези като откритите по скелетите. 

Папагалите ара понякога изскубват собствените си пера, но тези древни кости показват следи от загуба на множество пера по цялата дължина и както по лявото, така и по дясното крило. За Фледбоу много малко вероятно е 15 от 17 папагали, които тя е проучила сами да са махали перата си и то толкова методично.

По костите на един от папагалите е открито, че той е страдал от две счупени крила, а по клюна му е имало признаци от борба с други папагали. Костите му освен това са показали нередности или от недохранване или от болест. Този папагал много вероятно е нямало да оцелее дълго време без специални грижи като хранене от ръка и защита, коментира Фледбоу.

Фледбоу прави "добро предварително заключение", че птиците са били скубани от хора, коментира зооархеологът Ерин Кийнан Ърли (Erin Keenan Early) от Тексаския държавен университет в Сан Маркос. Според нея доказателствата, че птиците са били добре гледани, също са достоверни. Сега Фледбоу възнамерява да използва компютърна томография, за да сканира костите и да потвърди предварителните резултати.

Папагали, подложени на стрес от това, че са в плен и от премахването на перата, вероятно са имали "себеразрушително и агресивно поведение, което ги е правело трудни за отглеждане", коментира зооархеологът Меридит Уисмър (Meredith Wismer) от Университета в Айова. Според Фледбоу, гледачите вероятно са се научили как да успокояват папагалите.

В Пуебло Бонито - селище в каньона Чако в Ню Мексико, дори е открита постройка, изглеждаща като птичарник, на пода покрита с пласт гуано от 25 см. Радиовъглеродният анализ показва, че папагалите са живели там в края на 1000 г. и началото на 1100 г., когато градовете са били изоставени от индианците.

^{снимка: Wikipedia}

Предварителните проучвания показват, че птиците са били внесени в градовете на пуебло по време на техния разцвет. Но очевидно достъпът на индианците до папагалите "е продължил и по време на възхода, и по време на западането на Чако", което показва важността на птиците, коментира археологът Адам Уотсън (Adam Watson) от Американския музей по естествена история в Ню Йорк.

Гледачите на папагалите на места като каньона Чако е трябвало да преминават големи разстояния, за да осигуряват вода и храна за птиците, коментира Фледбоу. За древните югозападни хора папагалите са играли роля на посланици на подземния свят и приносители на дъжд. Гледачите им "очевидно са се грижили за птиците", допълва Фледбоу. "Да се каже, че са полагали грижа само заради перата, би било нечестно", допълва тя.

Още по темата

10/12/2016

Животът

Едрата шарка е отскоро и не е виновна за масовото измиране на индианците (видео)