Д-р Мо Аболкхир (Mo Abolkheir), философ, специализирал в областта на изобретенията и патентите, е открил логическа грешка в законодателството - погрешен аргумент, който може да изглежда валиден, но се основава на погрешни разсъждения.
Публикувана в Journal of Intellectual Property Law & Practice, редакционната статия на д-р Аболкхейр идентифицира логическа грешка, заложена в изискването за "неочевидност" в патентното право - недостатък, който досега не е бил забелязан.
Д-р Аболкхир нарича това грешка "inventio ad hominem", която е разновидност на класическата грешка "ad hominem", която се състои в това, че вместо да се обърне внимание на нечий аргумент или позиция, се атакува характера, мотива или други качества на човека, който представя аргумента.
Той обяснява, че когато оценяват патентоспособността на дадено изобретение, патентните ведомства по невнимание изследват когнитивните способности на изобретателя, а не самото изобретение. Той предполага, че това внася опасен субективизъм в процеса по отношение на различните косвени тълкувания на интелектуалните способности на изобретателя, а не на техническите достойнства на изобретението.
"Непоследователността в процеса на разглеждане на патенти е направила патентите по-уязвими за обявяване на недействителност след издаването им, което подкопава икономическата им стойност и застрашава предприятията, които разчитат на тях", обяснява д-р Аболкхир от Факултета по природни и инженерни науки.
"Предполага се, че патентите са надеждни нематериални активи, върху които се изграждат инвестициите и бизнесът. Тази логическа грешка компрометира тяхната надеждност."
В своето изследване д-р Аболкхейр изразява загриженост относно потенциалното взаимодействие между напредъка на изкуствения интелект и настоящата порочна патентна система. Той предупреждава, че ако не се обърне внимание на грешката inventio ad hominem, нарастващата мощ на изкуствения интелект може да изостри съществуващите проблеми, като направи заявките за патенти все по-трудни за издаване, а издадените патенти - по-податливи на отмяна.
"Изкуственият интелект е невероятен инструмент за иновации, но трябва да поправим логическия недостатък на системата, преди да пуснем изкуствения интелект на свобода в нея", допълва философът.
Д-р Аболкхир сега работи върху алтернатива на стандарта за "неочевидност", като използва нова рамка, а непосредственият му фокус е върху предизвикването на сериозен дебат за реформиране на патентната система.
"Признаването на логическата грешка е първата стъпка към това патентите отново да станат надеждни", заявява той и призовава политиците, юристите и изобретателите да се включат в диалог за бъдещето на патентното право.
"Необходими са по-нататъшни изследвания, за да се намери алтернатива на неочевидността, като например рамката за половинчата причинност, която ще представя на друго място, която разрешава проблема с логическата грешка, предлага по-голяма обективност и контролира риска от използването на изкуствен интелект", заключава д-р Аболкхир.
"Но признаването на съществуването на логическата грешка е необходима предварителна стъпка, която трябва да предизвика така необходимата дискусия за реформа в патентната система."
Справка: Mo Abolkheir, The logical fallacy at the core of patent law: what does non-obviousness really test?, Journal Of Intellectual Property Law and Practice (2024). DOI: 10.1093/jiplp/jpae075
Източник: Philosopher finds glitch in worldwide patent laws, University of Bristol
Още по темата
Физика
100-годишен патент на Никола Тесла се оказа полезен и днес
Физика
Лазер, разработен по български патент, показа движението на отделните електрони
Човекът
25-те най-добри изобретения на 2016 на сп. TIME
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари