Близо до стария миньорски град Рудабаня, Унгария, са намерени фосилни останки на маймуна на 10 милиона години, наречена рудапитек (Rudapithecus), които дават своя принос към историята за произхода и еволюцията на хората.
От рудапитека бе открит таз - една от най-информативните кости на скелета, но която рядко се запазва. Международен изследователски екип, ръководен от Карол Уорд (Carol Ward) от Университета на Мисури, анализира тези тазови кости и открива, че човешкият бипедализъм - или способността на хората да се движат на два крака - може би има по-ранен произход, отколкото се смяташе досега.
Тазът на рудапитека е открит от Дейвид Беган (David Begun), професор по антропология в Университета в Торонто, който съвместно с Уорд изучава този фосил. Работата на Беган върху костите на крайниците, челюстите и зъбите показа, че рудапитекът е роднина на съвременните африкански маймуни и хора. Изненадващо е обаче местоположението му в Европа. Но информацията за стойката и опората му бе ограничена, така че откриването на таза бе важно.
"Рудапитекът доста е приличал на маймуна и вероятно се е придвижвал, хващайки се за клоните на дърветата, както сега правят маймуните - държейки тялото си изправено и се катери с ръцете си", разказва Уорд, професор по патология и анатомични науки в Медицинския факултет на Университета на Мисури и водещ автор на проучването. "Въпреки това, се е различавал от съвременните големи маймуни с по-гъвкавата си долна част на гърба, което означава, че когато рудапитекът слезе на земята, може би е имал способността да стои изправен като хората. Това доказателство подкрепя идеята, че вместо да питаме защо човешките предци са се изправили от четири на два крака, може би трябва да се питаме защо нашите предци никога не са падали на четири“.
Съвременните африкански маймуни имат къса долна част на гърба, тъй като са големи животни, което е една от причините обикновено да ходят на четири крака, когато са на земята. Хората имат по-дълга, по-гъвкава долна част на гърба, което им позволява да стоят изправени и да ходят ефективно на два крака, отличителен белег, характерен за човешката еволюция. Уорд обяснява, че ако хората са еволюирали от африканските маймунообразни тела, щяха да са необходими съществени промени за удължаване на долната част на гърба и съкращаване на таза. Ако хората са еволюирали от прародител подобен на рудапитека, този преход би бил много по-правдоподобен.
"Успяхме да определим, че рудапитекът е имал по-гъвкав торс от днешните африкански маймуни, защото е бил много по-малък - с размерите на средно куче", отбеляза Уорд. „Това е важно, тъй като нашите открития подкрепят идеята, подкрепена от други доказателства, че човешките предци може би не са имали скелет като съвременните африкански маймуни“.
Карол Уорд, професор по патология и анатомични науки в Медицинския факултет на Университета на Мисури, и нейният екип използва нови техники за 3D моделиране. Кредит: University of Missouri
Тъй като фосилът не е 100% пълен, екипът използва нови техники на 3D моделиране, за да завърши дигитално формата му, след което сравнява своите модели със съвременните животни. Уорд заяви, че следващата им стъпка ще бъде да направят 3D анализ на други вкаменени части на тялото на рудапитека, за да съберат по-пълна картина как се е придвижвал, давайки ни повече представа за предците на африканските маймуни и хората.
Справка: Carol V. Ward et al., A late Miocene hominid partial pelvis from Hungary, Journal of Human Evolution (2019). DOI: 10.1016/j.jhevol.2019.102645
Източник: Rare 10 million-year-old fossil unearths new view of human evolution, University of Missouri
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари