След 20-годишни епични разкопки в Южна Африка, изследователите най-сетне възстановиха и почистиха почти пълния скелет на древен човешки предшественик на приблизително 3,67 милиона години, наречен „Малката стъпка” (Little Foot).
Анализът на този засега най-пълен скелет на ранен предшественик на хората предостави убедителни доказателства, че нашите предци са ходели изправени, въпреки че са живели на дърветата, съобщава Live Science.
Малката стъпка вероятно е неизвестен досега вид, твърдят изследователите. В четири новопостъпили проучвания - всичките налични на bioRxiv, което означава, че те все още не са публикувани в рецензирани списания - изследователите разкриват анатомията на Малката стъпка.
Първите кости на скелета, принадлежащи на индивид на 3.67 милиона години, регистриран като StW 573 и по-късно наречен „Малката стъпка”, са били 12 кости на стъпалото и фрагменти от кости на крака, описани през 90-те години на миналия век. Останалата част от скелета, сраснала като в бетон в скалите на много дълбока пещера, преживява две десетилетия внимателни разкопки, прецизно почистване, възстановяване и анализ.
Изследователите откриват останките на Малката стъпка в пещера в Южна Африка. Кредит: PAST.org.za
"Успешното двайсетгодишно разкриване на Малката стъпка е "почти чудо"", коментира за Nature изследователят Робин Кромптън (Robin Crompton), почетен научен сътрудник в областта на мускулно-скелетната биология в Университета в Ливърпул, Великобритания, защото самите кости са по-меки от скалите в пещерите Стеркфонтейн (Sterkfontein), на около 40 километра северозападно от Йоханесбург.
Кларк посочва, че Малката стъпка е представител на рода на австралопитеците (Australopithecus), подобно на известната Луси (Australopithecus afarensis), живяла преди около 3,2 милиона години. Точно както подсказва името му, австралопитек, което означава "южна маймуна", е маймуна, подобна на хоминин. (Групата на хоминините включва хората, нашите предци и нашите близки еволюционни братовчеди, като шимпанзетата и горилите. По същество хоминините са двуноги примати, които са увеличили размера на мозъка си.)
Малката стъпка е завършен на повече от 90%, което далеч надхвърля състоянието на Луси, чийто скелет е комплектован около 40%.
Скелетът на Малката стъпка е първият от намерените досега с перфектно запазени крайници.
Роналд Кларк седи до останките на Малката стъпка. Кредит: PAST.org.za
Изследванията потвърждават предположенията на професор Роналд Кларк (Ronald Clarke) от Университета на Уитуотърсранд в Йоханесбург. Той пръв намира няколко малки кости в колекцията фосили от пещерите Sterkfontein. По-рано се е смятало, че колекцията съдържа кости на древни маймуни. Но анализът разкрива, че някои от костите са нещо съвсем друго. Учените нарекоха новооткрития екземпляр Малката стъпка, защото костите му са доста малки.
Малката стъпка вероятно е била възрастна женска висока 130 см и вегетарианец, установиха изследователите на новите изследвания. В едно от проучванията, публикувано онлайн на 29 ноември в bioRxiv, изследователите анализират как вероятно е ходила Малката стъпка. Те установяват, че ръцете й не са толкова дълги, колкото краката й, което означава, че има подобни размери на тези на съвременните хора.
Малката стъпка
"Моят анализ на скелета показва, че тя и останалата част от местната популация от нейния вид по това време са били под натиска на активен естествен подбор да могат да ходят ефективно, напълно изправени по земята на средни и дълги разстояния", разказва Кромптън за Live Science.
„Този хоминид, открит преди другите, е имал долни крайници по-дълги от горните, също като нас. Това е важна находка, тъй като малко на по-ранните хоминиди - ардипитеците, които предхождат австралопитеците - ръцете са им по-дълги от краката, както на големите маймуни, като горилите, разказва професор Кромптън. - Това означава, че са ходели на два крака. Освен това, Малката стъпка има тазобедрени стави, подобни на нашите, които могат да пренасят движението от торса на крака и обратно. Въпреки че краката на Малката стъпка са по-дълги от ръцете, те все още не са достигнали относително голямата дължина, както при хората. Затова те не са били толкова умели в ходенето, но им е било много по-лесно да се катерят по дърветата, отколкото на съвременния човек”
Констатациите, представени подробно в друго проучване в bioRxiv, публикувано онлайн на 5 декември, показват, че Малката стъпка е претърпяла нараняване на рамото в началото на живота си.
В друго проучване учените разглеждат кога е живяла Малката стъпка (изследователите предполагат преди 3,67 милиона години), а последното от тази поредица проучвания включва сравнение на черепа на Малката стъпка с тези на други хоминини.
Кларк смята, че в Южна Африка, по едно и също време са живели два вида австралопитеци - Australopithecus africanus, по-дребен вид, които живеят по дърветата и Australopithecus prometheus, който е най-вероятно е ходел подобно на съвременния човек
Бъдещите статии ще отбележат подробности за ръцете, зъбите и вътрешното ухо на Малката стъпка, а цялата колекция ще бъде публикувана в специално издание на Journal of Human Evolution, съобщава Кромптън.
Още по темата
Животът
На 24 ноември 1974 е намерен скелетът на Луси, най-древното човекоподобно
Животът
Следи от връзката на предците ни с "призрачни" древни хора са скрити в геномите ни
Животът
Ново доказателство за любовния триъгълник между хора, неандерталци и денисовци
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари