До 1979 г. Гигер напълно оформя образа на най-ужасните кошмари за космоса - ксеноморфът, оказал огромно влияние върху целия жанр на научната фантастика. Вече не са сред живите много от създателите на първия "Пришълец", но "Пришълецът" е все още жив. В продължение на почти 40 години се събра богат материал за Вселената на Пришълците - нереализирани сценарии, скици, спомени за създателите. Историята за това как са създавани филмите може да е не по-малко интересна от някой от епизодите на "Пришълеца".

И докато първите зрители на поредния филм от сагата - "Пришълецът: Завет" тръпнат в кошмарната му атмосфера, ви предлагаме едно пътешествие в историята на поредицата - такава, каквато е и такава, каквато можеше да бъде, а също и за човека, мрачният гений от Швейцария, без който тя нямаше да бъде толкова готически величествена и смразяваща.

Предистории, продължения и съпътстващи действия се въртят около множество алтернативни сюжетни линии. Фантазията на авторите на относително футуристичните технологии от първия филм изпреварваха възможностите на бюджета. За съжаление много малко от планираното успява да се въплъти на екрана. Сега ще се опитаме да дадем известна представа за технологиите, които съществуват в тази вселена, както и за това, което остана зад кулисите. Може би не завинаги.

Биомеханоиди

Гигер е роден през 1940 г. в Швейцария и там остава до края на живота си. Първите си работи, изпълнени с мастило - скици и ескизи - публикува на 19 години. Дори и тогава, те са на мрачни теми и показват екпресивни образи, идващи сякаш от кошмарен свят.

През 1968 г., след като излиза цикълът картини "Биомеханоиди",  Гигер получава първото признание. Неговите необикновени същества, комбинирани с механични елементи и чудесата на генетиката, залягат в основата за бъдещия облик на Пришълеца и визуалното въплъщение на най-тъмните идеи на киберпънка, свързващ живата и неживата материя.

В 1976 г. излиза сборник с работи на художника, събирани десетилетие - плакати от серията "Некрономикон". Разбира се, Гигер е чел Лъвкрафт и познава мита за Ктулху, отнася се с голямо уважение към писателя, но в "Некрономикон" Гигер е оставил пренебрежимо малко Лъвкрафт.

Ужасите на Лъвкрафт не са разточителни в описанието на кошмарите, разказът на писателя разчита на въображението на читателя. "Не мога достатъчно пълно да опиша всичко, което се случва пред очите ми", казва за прозата си Хауърд Лъвкрафт. "Зовът на Ктулху" предоставя възможност на всеки художник да се развихри в създаването на междугалактически ужаси, без да нарушава призрачните правила за авторското право.

Но Гигер, отдавайки почит на основателя на жанра космически ужас, не се стреми да въплъти в живописта си чужди кошмари - той си има свои. С Лъвкрафт го сближава любовта му към космоса, където никой не може да чуе твоя вик.

^{За да получи фотографски ефект художникът използва пулверизатор, с който пръска боята. По този начин Гигер е направил повечето от късните си работи.}

Космическата тема е завладяла напълно Гигер през 1977 г., когато режисьорът Алехандро Ходоровски вижда неговите работи. Ходоровски замисля адаптация на известния научнофантастичен роман на Франк Хърбърт "Дюн". Ходоровски поканва Гигер да работи над цялостната визуална концепция на филма, включително и над интериорния дизайн, дрехи и архитектура. Филмът не се състоява, но остават илюстрациите за "Дюн".

^{Но рисунките на Гигер за "Дюн" и досега вдъхновяват режисьорите. Има немалко кадри от "Прометей", повтарящи ескизи на Гигер.}

Тези отпратки не са просто знак на уважение към майстора. През 2011 г. Гигер представя многобройни ескизи към филма "Прометей". Официално се казва, че работата на Гигер не е използвана при снимките.

Но ако се вгледате в рисунките ще стане очевидно явното сходство с представеното във филма и това е въпреки огромния екип собствени дизайнери на Ридли Скот.

Ходоровски привлича на работа по специалните ефекти в "Дюн" Дан О'Банън, създателят на ефектите във филмовия дебют на Джон Карпентър "Тъмна звезда". О'Банън стана известен, след като получи награда от Академията за научно-фантастични филми на САЩ за най-добри специални ефекти за "Dark Star", но повече го привличала писателската професия.

През 1976 г. той пише историята "Дългото утре", илюстрирана от френски художник Жан Жиро, който също е работил за "Дюн". По-късно Жиро взема участие в създаването на филмите "Трон", "Бездната", "Петият елемент". Тези илюстрации вдъхновяват Ридли Скот по време на работата му над филма "Блейд Рънър" (продължение на свободната адаптация по Филип Дик, също излиза през 2017 г.).

След провала на "Дюн" О'Банън остава без пари и е принуден да живее при приятеля си, начинаещият сценарист Роналд Шъсет. Шъсет ще даде за бъдещия филм "Пришълецът" няколко ценни съвета - негова е идеята да замени обикновената кръв на пришълеца с киселина.

О'Банън е в отчайващо положение и вижда пред себе си единствения начин за спасение - да напише велик сценарий и изгодно да го продаде. Само за няколко месеца той успява да разработи идеята за филм за астронавти, кацнали на неизследвана планета и сблъскали се там с враждебна форма на живот.

^{В първата версия на сценария космическият кораб представлял извънземна пирамида. Вътре изглеждал като гробница на египетски фараон.}

^{По-късно са планирали да се върнат към пирамидите в "Прометей", но тази идея е изоставена.}

В оригиналния сценарий, както и всички следващи версии на продуцентите, няма изобилие от точни детайли. В текста не се казва нищо за миналото на героите, а дори техният пол не е определен - всяка роля може да се даде и на мъж, и на жена.

^{Що се отнася до Пришълеца, извънземно чудовище в илюстрациите на О'Банън изглежда съвсем различно от днешните представи.}

^{Това е финалът! Всяка сцена с Пришълеца е трансформирана.}

През втората половина на 1976 г. се случва нещо, което рядко се случва с начинаещите сценаристи - О'Банън завършва сценария и бързо продава филмовите права. На 25 май, 1977 г. излиза филм, наречен "Междузвездни войни", който има огромен касов успех и спасява филмовото студио 20th Century Fox Film Corporation от фалит.

Едва след успеха на историята за джедаите от "20th Century Fox" забелязват с изненада, че правата за "Междузвездни войни" остават у Джордж Лукас. Спешно трябва да намерят нов филм за космос, за който в студиото да останат много по-големи права. И като по поръчка се появява "Пришълецът", върху който без особен ентусиазъм до този момент се води редакция на сценария.

Колелото на кинопродукцията бързо се завърта, филмът се режисира от начинаещия Ридли Скот, който по това време е снимал само камара реклами и един успешен дебют с "The Duellists". Въпреки малкото си опит в киното, Скот ревностно се захваща за работа и започва да променя сценария и концепцията на филма както му харесва. На първо място не му харесат дизайнерските решения, предложени от О'Банън и продуцентите на филма.

Сценаристът решава, че с дизайна трябва да се занимава истински художник и предлага да се разгледа кандидатурата на Гигер като сценограф. О'Банън просто показва на Скот "Некрономикон".

^{Картината Necronom IV от "Некрономикон"}

Гигер прави такова впечатление на Скот, че режисьорът дава на художника пълна свобода на изразяване. Гигер, освен Пришълеца, рисува и дори частично изгражда, скулптирайки външния вид на целия жизнен цикъл на Пришълеца, космическия жокей (трупът на пришелеца в извънземния кораб, разбил се на планетата), интериорът на подковообразния космически кораб, ландшафта на планетата LV-426.

^{Жизненият цикъл на пришълеца}

Планетоидът LV-426 по сюжета на филма се върти около двойна звезда в съзвездието Мрежа. Тази звездна система наистина съществува, но дали има планета там, все още е неизвестно. Във филма "Прометей" фигурира измисленият планетоид LV-223, който се намира в същата система Дзета Мрежа.

Първоначално Гигер е ангажиран дистанционно - работата му е да подготвя илюстрациите и да ги изпраща в студиото. Но екипът, който работи върху филма, не може да се справи с буйните фантазии и адекватно да се отразят в проекта. Тогава Гигер лично отлита в Англия и оглавява проекта, до голяма степен самостоятелно работи по изграждането на реквизита.

Творческата свобода им идва в повече - продуцентите са ужасени и забраняват употребата на кибереротичните аспекти във филм, въведени от Гигер. Ридли Скот е на страната на енергичния швейцарец, но последната дума е на "20th Century Fox". Така, например, е променено яйцето на Пришълеца - на илюстрацията по-горе може да видите оригиналната версия, която не влиза във филма.

Освен с цензура Гигер се сблъсква с чисто финансови ограничения. Според първоначалната идея кожата на Пришълеца трябва да е прозрачна - зрителят би видял кръвоносната система и вътрешните органи на Пришълеца. Малкият бюджет не дава възможност да се реализира идеята (тази идея частично се връща във филма "Пришълецът: Завръщането").

^{Скулптура, построена за филма "Пришълецът 3"}

С изключение на горните два момента Гигер прави във филма всичко, което иска. И "Пришълецът" става единственият филм, в който художникът е успял да реализира напълно своите визуални находки, за които той с право получава "Оскар" през 1980 г. Всички останали негови идеи за Холивуд са осъществени в други филми частично или са отпаднали. Гигер участва в работата по филма "Полтъргайст 2", "Пришълецът 3" (един нов вид Пришълец не намира място във филма), "Видове", "Батман завинаги", "Прометей".

Според митологията Пришълецът се състои от органични и неорганични съединения и е синтез от силициево-метална и въглеродна структура. Външният екзоскелет се състои от поляризирани органични силикати и метал. Според писателя Алън Фостър Пришълецът е покрит с протеинови полизахариди и при загуба на клетки ги замества с поляризирана силикон, което увеличава неговата устойчивост на условията на околната среда - тези идеи не противоречат на замисълът на Гигер и Скот и могат да се приемат като канон.

Това е само кратко резюме на историята на "Пришълецът". Сега ще разгледаме различните фантастични елементи на филмите. По-долу са някои интересни модели, но далеч не всички - за съжаление, много скици и артефакти от филма не са на свободен достъп.

От "Ностромо" до "Прометей"

^{Добре известното "кравайче" е плод на безсънните нощи на Гигър. Първоначалният вид на извънземния космически кораб се промени няколко пъти. В началото е пирамида, а на скицата, която виждате по-горе е втората версия}

^{Торообразният вариант на Гигер стана събитие не само за "Пришълецът", но и за цялата космическа фантастика}

Едно от ескизните изображения на космическия ускорител "Ностромо". Концепцията също се промени, но никакви радикални изменения в стила на Гигер нямаше.

В сравнение с наши дни интерфейсите и екстериорите на космическия кораб на земляните "Ностромо" от филма от 1979 г. е бил по-близо до реалността на своето време. Сега във всеки филм ни показват холографски екрани и огромни космически машинарии, а тогава на хората им е стигал прост дисплей в малка стая.

Само хардуер.

Във филма "Прометей" действието се случва до събитията в първите "Пришълци", но разликата в технологиите на филма в сравнение преди 40 години се забелязва веднага.

Според митологията, един от най-големите космически кораб на корпорацията Weyland от 2034 - USCSS Prometheus, е въведен в експлоатация през 2072 г.. Вътре се намира термоядрен реактор от 2.1 теравата. Корабът е снабден с хибридни двигатели, способни да работят в междузвездни и атмосферни условия. "Уейланд Индъстрис" не оборудва този кораб с оръжия - както и другите си кораби от вселената на "Пришълците".

UD-4L

А това вече е от "Пришълците": Многофункционален боен транспортен кораб, предназначен за транспортиране на войски и доставки на материали до орбиталния комплекс на планетата. Също така е добре въоръжен и брониран и действа като подкрепа от въздуха на сухопътните войски. Върху дизайна силно е повлияло увлечението на Джеймс Камерън към темата за войната във Виетнам. Първоначалните концепции, направени от художници, са по-футуристични, но режисьорът преработва всичко, за да придаде достоверност на кораба.

Сулако

"Сулако" е напълно автоматизиран военен кораб, управляван от компютър с изкуствен интелект, който може да лети самостоятелно. За управлението на кораба е нужен екипаж само от един човек.

Подобно на всички други аспекти на снимките Камерън рисува дизайна на космическия кораб в филма "Пришълците". Първоначално, разбира се, това вършат професионални дизайнери (например в илюстрацията по-горе), но режисьорът не е удовлетворен от работата им.

Военния кораб с настръхнали остри клинове наистина изглежда впечатляващо дори по днешните стандарти.

"Пришълците" общо взето изненадват с реализъм и внимание към детайла, което е видимо в някои модели на оборудване.

Андроидите

Андроидите играят важна роля във вселената на Пришълците, въпреки че в оригиналния сценарий на първия филм нямаше въобще хуманоиден робот, но той се появява по време на работата на продуцентската група над проекта. Андроидите имат органи, които имитират вътрешността на хората, а ролята на кръвта (или, може би, машинна смазка) изпълнява течност с бял цвят, подобна на мляко.

В "Пришълецът", андроидът Аш модел Hyperdyne Systems 120-A /2, плюе върху всички закони на роботиката и внася в повествованието важен социален и в същото време киберпънков подтекст - от негово лице действа корпорацията "Уейланд-Ютани", която поставя винаги своите интереси над човешкия живот. Впоследствие андроидите с нестабилна психика се превръщат във важен елемент от поредицата, появяват се в почти всички филми, с изключение на "Пришълците". Склонният към хуманизъм Камерън в своя филм добавя Бишоп, който се отнася с уважение към наследството на Айзък Азимов и помага на Рипли.

А Сигърни Уивър стана единствената жена в рейтинга на най-популярните персонажи на списание Empire - героинята й Хелън Рипли зае пето място.

До "Прометей" кибернетичните същества изглеждат и постъпват като хора, често опитвайки се да действат потайно. В "Прометей" Дейвид служи като механичен слуга и пестеливостта на емоционалното му участие в ставащото не оставя никакво съмнение за неговия синтетичен произход.

Екзоскелет

^{Първоначалният вид на товарача, който не можаха да построят}

Екзоскелетите, които имитират биомеханиката на човека, се появяват още през 60-те години и силно въодушевяват Джеймс Камерън. Толкова много, че ще останат с него до смъртта му или най-малко до 2025 г., когато ще излезе последния "Аватар".

Оригиналната версия на концепцията за товарач за "Пришълецът" изглежда точно като модела в "Аватар". 

Оръжие

^{Самоделната огнехвъргачка зае мястото си в пантеона на славата на "Пришълецът"}

В първия филм "Пришълецът" нямаше никакво оръжие - действието се развива на космически кораб, а всяко раняване на пришълец ще направи корпуса на решето. В третата част огнестрелно оръжие също не се използва. Във филма "Пришълецът: Завръщането" бъка от самоделни уникати, изработени от боклуци. Има малко повече и в "Прометей", но все така никакви технологии от бъдещето.

^{Концепция на начина за придвижване на инвалидната количка и въоръжението й във филма "Пришълецът: Завръщането". Не е изненадващо, че много възприемат филма като сатира на бъдещето}

Джеймс Камерън снимайки фантастичния трилър "Пришълците", не може да мине без оръжия. Както във всички други свои филми, Камерън вместо футуристични образци показва на публиката възможно най-близко до реалността въоръжение.

"М41А Pulse Rifle" е пушка с въздушно охлаждане, изработена от алуминиева сплав, титан и въглерод. Магазинът е зареден с безгилзови патрони. Капацитетът на батерията е разчетен за 99 изстрела при скорострелност 900 изстрела в минута (режимът на стрелба може да се променя).

Оръжието е оборудвано с електронен брояч на боеприпаси и гранатомет с високо експлозивни гранати. Но всичко това е във филма. Всъщност Камерън използва хибрид на автомата Thompson M1A1 и две пушки, Remington 870 и Franchi SPAS-12. В резултат на това "M41A Pulse Rifle" толкова много му харесва, че я използва във филма "Терминатор 2: Денят на страшния съд" (просто съвпадение, но филмът в 3D-версия ще бъде пуснат през текущата година). 

Пушката не се харесва само на режисьора. Феновете създадоха свое собствено стрелящо копие.

^{Импулсна умна картечница, на основата на реалната немска картечница MG-42. Общата дължина на оръжието е 125 сантиметра.}

Ако не знаете какво прави Камерън в дълги паузи между филмите си, ето една идея - детайлно рисува концепции на оръжие.

Тераморфинг

Темата за тераморфирането се повдига още "Пришълците". Коварният извънземен хищник завладява колония на тераформисти на LV-426. Във филма "Прометей" планират да се върнат към темата - в оригиналната версия на сценария Питър Уейланд, основателят на корпорациата "Уейланд", не показва интерес към предложението да финансира експедиция до Дзета от съзвездие Мрежа. Той променя решението си, когато го убеждават, че Инженерите (вид, показан в първия филм) притежават работещи технологии за тераформиране (проектът на Уейланд на тераформиране на Марс, представен в концепта по-горе, се оказа твърде сложен).

Дървен планетоид и други безумства

Съберете всички отхвърлени идеи за "Междузвездни войни", "Матрицата" и "Терминатор" и все още ще бъдат малко и незабележими в сравнение с нереализираните сценарии само на филма "Пришълецът 3". Достатъчно е да се каже, че първоначално за филма са написани 11 сценария - и това са само тези, за които знаем със сигурност.

Поради този хаос и объркване по проекта, огромното количество идеи от повече от девет автори са изчезнали в забвение. Освен това, дори за Гигер, който изпраща свои концепти за филма, а дори и построява за своя сметка цялостен модел на нов тип Пришълец, напълно забравят и не включват името му във финалните титри. Художникът трябваше да ги съди, за да защити правото си да се нарича "бащата" на Пришълеца.

В резултат на това от филма остават недоволни всички, които участват в проекта. Печалбата от филма не удовлетворява студиото и продуцентите, режисьорът Дейвид Финчър се отрича от филма, остават недоволни и сценаристите, чиито идеи или са хвърлени в кошчето, или са изкривени до неузнаваемост, а Сигърни Уивър се зарича да не участва в продължението на сагата (но по-късно все пак участва).

Малко хора знаят, че първата версия на сценария за третата част на "Пришълецът" е написана от майстора на киберпънка Уилям Гибсън. Продуцентите не харесват работата му. Те смятат, че в нея, колкото и иронично да е, има малко фантастични елементи. Въпреки, че основната идея - конфронтацията между две мултинационални корпорации, които се борят за притежанието на абсолютното биологично оръжие - отговаря на духа на времето и е прозрачен намек за Студената война. Но разпадането на страните от комунистическия блок накрая погребва идеята.

Неясно е как в проекта попада малко известният режисьор и сценарист Винсент Уорд, но на него принадлежи невероятната дори по днешните стандарти идея за дървен планетоид, на който живее орден отшелници монаси, противници на всякаква технология. 

Как това чудо не се разпада в космоса? В сценария се дават някои уклончиви обяснения, същността на които може да се обобщи с едно изречение: "Защо пък не". От друга страна, дори и в тетралогията на Дан Симънс "Хиперион" има форми на живот, като просто летят в космоса - и нищо, на всички им харесва.

До известна степен останки от този сценарий все пак попадат във филма - вместо орден монаси с вятърни мелници имаме друга затворена мъжка общност, представена от затворници в космически затвор. 

Друг сценарист Ерик Ред, показвайки буйна фантазия, предлага да се зарази космическата станция с извънземен вирус, в резултат на което орбиталният комплекс се превръща в многокилометров Пришълец. Жалко е, че от този сценарий не са запазени рисунки. Трябва ли да се спомене за още идеи, в които Пришълците се приземяват на Земята и устройват планетарен ад или примамват хора на своята родна планета или се оказва, че всъщюност не са толкова лоши същества?

Наследство

^{Концепт на филма "Пришълецът-5", представен от режисьора Нийл Бломкамп. Проектът е отменен}

Но дори поредният филм за Пришълците да се провали, остават завинаги работите на Гигер. Те са наистина вечни.

^{"Гигер-бар" в родния град на Гигер}

Вселената на Пришълците не може да се похвали с изобилие от фантастични елементи, но тя е интересна с необичайните си препратки към киберпънка. Интелигентни машини, зловещи корпорации, биологични оръжия, генетични експерименти - теми, започнати в края на 70-те години на миналия век, но все още актуални и днес.

Всички филми за ужасното извънземно чудовище с необичайна челюст не могат да се похвалят с разработен цялостен сценарий (с изключение на "Пришълците"), а създателите на филма често не знаят точно какво искат да видят или предадат на публиката. Но това не пречи на филма да спечели любовта на публиката. 

И, разбира се, Пришълецът, нямаше да остане в паметта на хората, ако не беше мрачният гений от Швейцария. Остава единствено да се надяваме, че светът, представен от Гигер ще си остане само впечатляваща фантазия.

Източници:

Alien: The Weyland-Yutani Report
Alien the Archive: The Ultimate Guide to the Classic Movies
Памяти Ганса Руди Гигера
Самое обширное исследование по нереализованным идеям вселенной "Чужого"