Ново проучване установи, че опитът да обясните нещо е чудесна техника за обучение. Изследователите казват, че използвайки този метод, обучаващите се могат да „генерират изводи за причинно-следствените и концептуални връзки, което подобрява разбирането”.
Проучването е публикувано в Educational Psychology Review.
Изследователи, водени от Киран Бисра (Kiran Bisra) от Университета Саймън Фрейзър, провеждат мета-анализ на 64 предварителни проучвания, включващи близо 6000 участници. Проучванията сравняват различни форми на самостоятелно обяснение с други техники на обучение, като например водене на записки или обобщаване.
Учените откриват, че самостоятелното обяснение е по-ефективно от тактиката обяснението да се дава от учител въз основа на учебния материал. Разбира се, обяснението от учител е по-добро от липсата на каквото и да е обяснение.
Изследователите също така проверяват дали ползите от самостоятелното обяснение се дължат на изразходените повече време и усилия на обучението по този метод - но заключението е, че не е така. Но контролирането на този вид външно влияние остава предизвикателство и е трудно да се изключи каквато и да е негова роля.
В различните прегледани проучвания има 20 променливи, които трябва да се вземат под внимание, включително вид учебна задача (напр. решаване на задачи, изучаване на действащи проблеми и изучаване на текст), предмет на изучаване, ниво на образование, тип на стимулиране и продължителност на обучението.
Но дори като се имат предвид всички тези ограничения, резултатите са доста стабилни - макар и не съвсем ясни.
Например, идеалното съотношение между преподаване и самостоятелно обяснение може да бъде повлияно от собственото умение на обучаемия - колкото по-квалифицирани са учениците по дадена тема, толкова по-добре я обясняват. Междувременно, в област, която им е относително непозната, те са много по-зависими от външните обяснения.
Все пак, Бисра и нейните колеги казват, че тяхното проучване доказва ползите от самостоятелното обяснение в повечето контексти. Те добавят, че „голямото отражение” на техните открития е, че „… благоприятните ефекти от предизвикването на самостоятелното обяснение изглежда са достъпни за повечето предмети, изучавани в училище, както и за концептуално (декларативно) и процедурно знание”.
Видовете знания
Концептуалните и процедурни знания не винаги могат лесно да бъдат разделени.
Концептуалните знания се отнасят до познаването или разбирането на концепции, принципи, теории, модели, класификации и т.н. Ние научаваме концептуални знания чрез четене, гледане, слушане, преживяване или мислене.
Процедурното знание (т.е. знанието "как") е различно от концептуалното знание (т.е. знанието "какво"), тъй като може да се приложи директно към дадена задача, то по същество серия от стъпки или действия, които се правят за постигане на една цел.
Процедурното знание се формира чрез действие като практически опит при решаване на проблеми, разбиране на ограниченията на конкретно решение и т.н.
Разграничението между двата типа знание е въведено в епистемологията от Гилбърт Райл.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари