Изведена е формулата на загубения чорап

Статистикът д-р Джеф Елис (Geoff Ellis) и психологът д-р Саймън Мур (Simon Moore) от Великобритания са разработили математическа формула, предсказваща риска да загубите втория чорап.

Изследването, за което съобщава DailyMail, е поръчано от компанията Samsung.

Новото проучване разкри, че губим поне един чорап всеки месец и около 1264 през целия си живот.

Във Великобритания изчезват около 84 милиона чорапи, което струва на британците над 2 милиарда паунда годишно, според изследователите.

Проучването сред 2 000 възрастни установи, че най-често чорапите се губят в перални, издухани от вятъра от простора или попаднали зад радиатори и мебели.

Сега експертите твърдят, че са решили тайната на изчезващите чорапи и дори са разработили формула, която предсказва вероятността от загубата им.

Формулата или "индекс на загубата на чорап" (Sock Loss Index) изглежда така:

(L(p x f) + C(t x s)) - (P x A)

L e обемът на прането - изчислява се чрез умножаване на броя на членовете на семейството ("р") по честотата на прането за седмица ("f").

С отчита сложността на прането: количеството на различните видове дрехи (тъмни дрехи, синтетични тъкани, вълна), които се обработват за една седмица ("t"), умножено по броя на изпираните за същата седмица на чорапи.

P е параметър, отчитащ влечението ви към дейността пране, който се изважда от сумата L + С.

P се измерва по скала от едно до пет (където 1 означава - "мразя да пера). Освен това P се умножава с коефициента А,  отразяващ колко сте внимателен към прането (проверявате ли джобовете, оправяте ли ръкавите)

Въпреки, че изследването няма да предотврати този световен проблем, то може да хвърли малко повече светлина върху тази "мистерия".

Илюстрация: Концепт (Stephen Player) към филма по екранизацията на романа на Тери Пратчет “Дядо Прас” (Hogfather)

“Среща се в (или около), перални машини и сушилни. Най-вероятно е генетично модифициран, високо развит организъм. Въпреки че всъщност никога не е забелязан, има доказателства за неговите хранителни навици и размножителен цикъл. Ненаситен хищник, чорапеното чудовище напада и залавя единични чорапи, винаги оставяйки зад себе си един от чифта. Това поведение остава мистерия, въпреки че зоолозите, неуверено твърдят, че това може да е инстинктивен механизъм за дългосрочно оцеляване. Могат да преминават незабелязано огромни разстояния с висока скорост. Досега почти не е известен метод за защита.В момента има програма за научни изследвания, която дава известни надежди.” По Тери Пратчет “Дядо Прас”