Как болести като едрата шарка оцеляват при дългите презокеански пътувания

С първите експедиции като на Христофор Колумб, са пренесени много болести, защото заедно с хората са пътували и микробите. Но не е било неизбежно болести като дребната шарка и морбили да оцелеят при тези ранни прекосявания на океана, които са траели месец и дори повече. Сега изследователи с помощта на математическо моделиране предвиждат риска в миналото патогените да се задържат в популацията на кораба достатъчно дълго, за да се прекосят океана на борда заедно с пътниците.

"Тези кораби не просто пренасят патогена, сякаш е някакъв допълнителен товар - той трябва да се разпространи сред популацията", обяснява Елизабет Блекмор (Elizabeth Blackmore) от Йейлския университет. "Хората са мислили за това, ръководейки се от здравия разум, но до това изследване никой не си е задавал по-общия въпрос какво е ограничило разпространението на патогените по света в исторически план."

Блекмор и нейният съавтор Джеймс Лойд-Смит (James Lloyd-Smith) от Калифорнийския университет в Лос Анджелис приспособяват отдавна съществуващ математически модел за разпространение на болести към хипотетични условия на корабите. В него са включени фактори като време за пътуване, размер на кораба, интензивност на предаването, чувствителност на хората на борда и биология на въпросния причинител. Изготвени са прогнози за това колко дълго биха продължили епидемиите от морбили, грип и дребна шарка при различни сценарии, след което резултатите от модела са сравнени с данни за исторически значими плавания между 1492 и 1918 г.

Резултатите им показват, че най-вече дребната шарка, но също и морбилито, вероятно са могли да се задържат по време на някои ранни пътувания, които са продължили средно от пет до десет седмици. Рискът от разпространение и запазване на някоя от тези болести на борда на кораба зависел от броя на заразените лица, и по-специално от това колко възприемчиви са присъствали, както и от това колко гъсто са били натъпкани пътниците.

През 1801 г. например един кораб отплавал от Ирландия за Ню Йорк, претъпкан с 417 пътници, толкова много, че се наложило да бъдат построени допълнителни помещения на палубата. В тези претъпкани условия избухват тиф и дизентерия и до момента, в който корабът акостира 77 дни по-късно, 90 души умират, а 180 се разболяват.

За разлика от дребната шарка и морбили, грипът е по-бързо заразяващ вирус и авторите установяват, че е малко вероятно той да премине през целия океан - поне в началото. Когато обаче през XIX в. е въведено пътуването с пара, то е ускорило пътуването и вероятно е ускорило пренасянето на трите патогена до местата, където тези кораби са акостирали.

"Увлекателното" ново изследване използва съвременни изчислителни инструменти, за да разбере "ключов исторически пъзел", заявява Рейчъл Бейкър (Rachel Baker) от университета Браун в Роуд Айлънд. "Комбинацията от исторически, биологични и епидемиологични данни, използвана от изследователите, е уникална и се надяваме, че ще стимулира нови усилия в пресечната точка на историята и математическото моделиране на заболяванията."

Справка: Transoceanic pathogen transfer in the age of sail and steam; Elizabeth N. Blackmore, James O. Lloyd-Smith; PNAS 2024; July 16, 2024; 121 (30) e2400425121; https://doi.org/10.1073/pnas.2400425121 

Източник: How diseases like smallpox survived long ocean voyages, New Scientist

Още по темата

04/01/2022

Медицина

Въпроси и отговори: Бъдещите пандемии са неизбежни, но можем да намалим риска

11/10/2021

Земята

Италиански моряци са знаели за Америка 150 години преди Колумб, показва нов анализ на древни документи

10/12/2016

Животът

Едрата шарка е отскоро и не е виновна за масовото измиране на индианците (видео)

12/10/2022

Физика

На 12 октомври 1492 г. Христофор Колумб открива Америка