Защо човешката култура - споделената съвкупност от знания, които се предават от поколение на поколение - е много по-успешна от тези на животните?
"Какво е специалното в нашия вид?" е въпрос, с който учените се борят от векове, а сега учен от Държавния университет в Аризона има нова хипотеза, която може да промени начина, по който възприемаме себе си и света около нас.
"Преди десет години в общи линии се приемаше, че именно способността на човешката култура да се натрупва и развива ни прави специални, но новите открития за поведението на животните поставят тази идея под въпрос и ни карат да преосмислим какво прави нашата култура и нас като вид уникални", заявява еволюционният антрополог Томас Морган (Thomas Morgan) в нова научна статия, публикувана в Nature Human Behaviour.
Морган е учен-изследовател в Института за човешкия произход и доцент във Факултета по човешка еволюция и социални промени.
Точно както хората предават знанията на децата си, когато се излюпи нова царица на мравуняк на мравки листорези (Atta cephalotes), тя събира малка хапка от гъбите, отглеждани в мравуняка на майка ѝ, и я отнася със себе си, за да започне нова колония. Това се случва от толкова дълго време - милиони години - че гъбите в тези колонии са генетично различни от дивите гъби извън колониите.
Подобно на начина, по който се променят човешките езици, новите данни показват, че песните на гърбатите китове еволюират, разпространяват се между групите и стават по-сложни с течение на времето. Подобно на хората, шимпанзетата се научават да използват инструменти и сега разполагаме с доказателства, че го правят от хиляди, а може би и от милиони години.
Дори скакалците използват сложни еволюционни системи, за да се адаптират към местните условия, като разчитат на епигенетични промени - как фактори като възраст и околна среда могат да променят активността на гените, без да променят последователността на ДНК - за да еволюират бързо между зелени (самотни на зелена поляна) или жълто-черни форми (когато са в рояк) в зависимост от свръхпопулацията.
Тези открития, заедно с други, показват, че не само животните имат култура, но и че в тяхната култура има примери за натрупване - нещо, което дълго време се смяташе за уникално човешко.
"Преди се смяташе, че другите видове просто нямат култура", коментира Морган. "А сега знаем, че много други видове имат. Тогава се смяташе, че само човешката култура се натрупва или развива с течение на времето. Но сега знаем, че и животинските култури могат да правят това. Така че, ако животните имат развиващи се култури, тогава какво е специалното в човешката култура, което ни отличава от другите животни?"
Откритост
Морган и професорът от Станфордския университет Маркъс Фелдман (Marcus Feldman) разглеждат този въпрос в статията си "Човешката култура е уникално отворена, а не уникално кумулативна" (Human culture is uniquely open-ended not uniquely cumulative).
Те представят нова хипотеза: че ние, хората, доминираме и сме толкова специални поради "отвореността" - способността ни да общуваме и да разбираме безкрайно много възможности в живота.
"Начинът, по който животните мислят за това, което правят, ограничава начина, по който техните култури могат да се развиват", посочва Морган. "Един от начините може да бъде, че те не могат да си представят сложни последователности много лесно или не могат да си представят подцели."
"Например, когато сутрин приготвям закуска на момчетата си, това е вложен многоетапен процес. Първо, трябва да взема купичките, тенджерите и другото оборудване. След това трябва да сложа съставките в тенджерата и да започна да готвя, всичко това в правилните количества и ред. След това трябва да го готвя, като разбърквам и следя температурата, докато достигне правилната консистенция, и след това трябва да го сервирам", разказва антропологът.
"Всяка от тези стъпки е подцел, а тези подцели имат стъпки вътре в тях, които трябва да изпълня в правилния ред, така че цялото това нещо е сложна процедура."
Когато се стигне до границата на тази система, човешките мозъци просто продължават да работят; ние сме в състояние да изграждаме и запазваме последователности от инструкции, които са изключително сложни, и това ни позволява да изпълняваме почти безкраен набор от поведения - това е отвореност.
Отвъд културата
Въпреки че други учени и преди са сравнявали човешки и животински култури, изследването на Морган и Фелдман е необичайно, защото сравнява и животински примери за епигенетично наследяване и ефекти от родителите. Мравката листорез е пример за родителски ефект, а скакалецът - за кумулативно епигенетично наследяване.
Макар че и епигенетичното наследяване, и родителските ефекти са стабилни и се натрупват при животинските видове, в крайна сметка те спират да се развиват, обяснява Морган. "Подобно на животинските култури, съществуват ограничения, на които тези системи се натъкват и които спират еволюцията им."
"Мисля, че ключовият въпрос е какво е специалното в човешката култура, и ние се опитахме да отговорим на този въпрос, сравнявайки човешката култура с животинските култури, с епигенетиката и с родителските ефекти - толкова много развиващи се системи, колкото можем да си представим. И в крайна сметка стигнахме до заключението, че особеното в човешката култура е нейната отвореност. Тя може да се натрупва, но след това никога не се налага да спира, тя просто продължава да се развива."
Справка: Human culture is uniquely open-ended rather than uniquely cumulative, Nature Human Behaviour (2024). DOI: 10.1038/s41562-024-02035-y. www.nature.com/articles/s41562-024-02035-y
Източник: What makes human culture unique?, Arizona State University
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари