Не еволюираме достатъчно бързо, за да сме в крак с промените в културата

Социалните медии, градският живот и дори склонността ни към сладко могат да повлияят на нивата на стрес, здравето и дори на броя на децата ни.

Проучванията показват, че много от съвременните ни проблеми, като например нарастващото разпространение на проблемите с психичното здраве, възникват в резултат на бързия технологичен напредък и модернизацията. Теория, която може да помогне да се обясни защо реагираме зле на съвременните условия, въпреки възможностите за избор, безопасността и другите предимства, които те носят, е еволюционното разминаване.

Разминаването се случва, когато еволюирала адаптация, физическа или психологическа, се разминава със средата. Вземете например нощните пеперуди и някои видове нощни мухи. Тъй като им се налага да се придвижват в тъмното, те са еволюирали да използват луната за ориентация. Но поради изобретяването на изкуственото осветление много нощни пеперуди и мушици се насочват към уличните лампи и вътрешното осветление.

Същото се случва и при хората. Класически пример е нашият „глад за сладко“, който е мотивирал предците на хората да търсят богати на калории храни в оскъдна откъм хранителни вещества среда. Този глад за сладко става неподходящ за съвременния свят, когато хранителните компании масово произвеждат храни, пълни с рафинирани захари и мазнини, като използват тази иначе полезна черта. Резултатът е кариес, затлъстяване и диабет.

Съвременният свят е пълен с неща, които карат някогашните ни адаптивни инстинкти да се объркат. Например, хората са еволюирали да живеят в номадски племена, основани на роднински връзки, от около 50 до 150 души, които са сплотени. Адаптивната ни потребност от принадлежност функционира добре в такива условия. В големите градове обаче, населени със стотици хиляди непознати, хората могат да се почувстват самотни и сякаш нямат много близки приятели.

Проучванията показват също, че когато социалните животни са държани в претъпкани пространства, те изпитват конкурентен стрес, който има последици за физическото здраве, като по-лошо функциониране на имунната система и намалена плодовитост. Подобно на животните в проучванията за пренаселеност, хората, живеещи в пренаселени градове, също могат да изпитват безпрецедентни нива на стрес и са склонни да имат по-малко деца.

Социалното неравенство в съвременните общества също се различава от по-егалитарната среда на ловците и събирачите. Хората са еволюирали да се интересуват от социалния статус, което ни мотивира да коригираме разликите в статуса между нас и другите. Но когато социалното неравенство е твърде силно и хора като Илон Мъск, чието нетно състояние би отнело на средния американец няколко милиона години работа при средна годишна заплата, за да го настигне, редовно се изтъкват от медиите, загрижеността ни за социалния статус може да доведе до тревожност за социалния статус.

Социалните медии изострят проблемите, свързани със социалните сравнения. Тъй като хората обикновено споделят най-добрите си страни онлайн, социалните медии представят изкривена представа за реалността, което може да накара гледащите да се почувстват по-зле, сравнявайки се. Количественото изразяване на стойността чрез харесвания и последователи също така позволява на хората да се вманиачат с повече прецизност по въпроса къде се намират спрямо другите.

От това еволюционно разминаване могат да се разберат няколко проблемни тенденции. Така например конкуренцията и тревожността за статуса са свързани с маниите по отношение на образователните постижения, борбата за престижни работни места и материалното. Налице е нарастваща тенденция на „разоряване, за да изглеждаме богати“, тъй като хората задлъжняват, за да си позволят неща, които създават впечатление, че имат статус.

Хората също така са по-склонни да поемат рискове, когато смятат, че трябва да спечелят конкурентно предимство. В съчетание с нарастващите разходи за живот хората могат да открият, че работата им не е достатъчна не само за да отговорят на обществените очаквания, но и за да натрупат богатство. В доклад за 2023 г. на световната асоциация на професионалистите в областта на инвестициите CFA Institute се посочва, че много хора от поколението Z се обръщат към рискови инвестиции като криптовалутите в опит да се справят с положението. Силно конкурентният съвременен свят може да подтикне хората да се подложат на опасни козметични операции и режими за отслабване.

Тъй като хората се борят да отговорят на очакванията на обществото за успешни възрастни, те изглежда предефинират целите си в живота. Проучванията на респонденти от поколението Z и хилядолетието показват, че нарастващите разходи за живот принуждават тези възрастови групи да намалят амбициите си за кариера и да се откажат от идеята да притежават дом, да създадат семейство или дори да си намерят романтичен партньор. Проучване от 2023 г., проведено сред 55 000 души, родени между 1981 и 2012 г., установи, че вместо това респондентите се фокусират върху това да се грижат повече за психическото и физическото си здраве.

Градовете могат да бъдат самотно място за живеене, въпреки, че са пренаселени. Кредит: PxHere  (CC0 1.0 Public Domain)

Когато конкуренцията стане твърде силна, хората могат да поемат вътрешно напрежението и да изпитат тревожност или депресия. Изследователите свързват самонараняването и депресията с чувството, че хората вече не могат да се справят с изискванията на съвременното общество. Тези тенденции са особено разпространени в страни със силна култура на срама, като Япония и Южна Корея.

Проучванията показват, че някои външни реакции могат да включват гняв поради възприеманата несправедливост на състезание, което изглежда невъзможно да се спечели, което води до цинизъм, агресия и враждебност. Проява на този гняв може да се забележи например в средите на „ инселите“, в които мъжете често смятат, че не могат да си намерят романтичен или сексуален партньор, защото шансовете са срещу тях.

Какво можем да направим

Перспективата за еволюционното несъответствие не предполага да се върнем изцяло към начина на живот на предците, а да намерим начини да адаптираме средата си така, че тя да съответства по-добре на нашата еволюирала природа. Например можем да помислим за начини за проектиране на застроената среда, за да намалим пренаселеността или да увеличим достъпа до природата. Всъщност потапянето в природата, като например къпането в гората (с акцент върху сетивното възприятие за свързване с природата) и градинарството в общността, може да намали стреса и да подобри благосъстоянието.

Промените в начина на живот, насочени към намаляване на консуматорството и излагането на масовите и социалните медии, както и фокусирането върху смислената работа, а не върху престижа на работата, също могат да помогнат. Някои противоположни тенденции като стремеж към минимализъм и духовност показват нарастващо осъзнаване, че намирането на удовлетворение в малките неща може да ни позволи да избегнем капаните на модерността.

Това са само някои идеи. Но оценяването на еволюционната основа на нашите проблеми и повишаването на осведомеността за перспективата на разминаването може да ни даде по-добър шанс да се справим с тях в основата им.

Справка: Li, N. P., van Vugt, M., & Colarelli, S. M. (2018). The Evolutionary Mismatch Hypothesis: Implications for Psychological Science. Current Directions in Psychological Science, 27(1), 38-44. https://doi.org/10.1177/0963721417731378 

Източник: We aren't evolving fast enough to keep up with changes in culture, Live Science

Още по темата

28/10/2022

Човекът

Единствената истинска любов, която ви предпазва от самотата, е любовта към самотата

29/12/2022

Човекът

Феминистка критика на брака

17/11/2018

Човекът

Математиката, биологията и психологията вещаят края на Западната цивилизация

14/06/2015

Човекът

Как да се справим със стремежа си да трупаме вещи и защо се привързваме към тях