Началото на модата: Дрехи от палеолита и еволюцията на облеклото

Ваня Милева Последна промяна на 01 юли 2024 в 10:41 913 0

Представа на художник за украсено шито облекло по време на горния палеолит

Кредит Mariana Ariza

Представа на художник за украсено шито облекло по време на горния палеолит.

Първите, които отбелязват основната промяна във функцията на дрехите от защита към израз на идентичност, са екип изследователи, ръководени от археолог от Университета в Сидни. Главна роля в тази трансформация играе появата на иглите с ухо - нова технологична иновация, използвана за украса на дрехите за социални и културни цели.

"Появата на усъвършенстван инструмент като игла с ухо е важно развитие в праисторията, защото документират прехода във функцията на облеклото от утилитарни към социални цели", коментира д-р Иън Гилиган (Ian Gilligan), археолог от Университета в Сидни.

В началото хората са използвали каменни инструменти, за да обработят животински кожи и да ги използват като топлоизолация. Но по-късно се появяват костни шила и игли за създаване на вталени и украсени дрехи.

Защо облеклото се превръща в средство да изразим себе си и да впечатлим другите?

Д-р Гилиган и неговите съавтори преосмислят доказателствата за скорошни открития в развитието на облеклото в новата си статия в списание Science Advances.

"Защо носим дрехи? Предполагаме, че това е част от това да сме хора, но след като други култури, разбирате, че хората са съществували и са функционирали напълно адекватно в общество без дрехи", отбелязва д-р Гилиган. "Това, което ме заинтригува, е преходът на облеклото от физическа необходимост в определени среди към социална необходимост във всички среди."

Най-ранните известни игли с ухо са се появили преди около 40 000 години в Сибир. Един от най-емблематичните артефакти от палеолита от каменната ера, иглите с ухо са по-трудни за правене в сравнение с костните шила, които са достатъчни за създаване на вталено облекло. Тези шила са инструменти, изработени от животински кости, заострени на върха. Иглите с ухо са модифицирани костни шила с перфориран отвор (ухо) за улесняване н зашиването със сухожилие или конец.

Тъй като доказателствата показват, че костните шила вече са били използвани за създаване на дрехи по мярка, иновацията на иглите с ухо може да отразява производството на по-сложни, многослойни дрехи, както и украсяването на дрехите чрез прикрепване на мъниста и други малки декоративни елементи върху дрехите.

Игли с ухо от последния ледников период. Кредит: Gilligan et al, 2024 г.

"Ние знаем, че облеклото до последния ледников цикъл е било използвано само на ad hoc основа. Класическите инструменти, които свързваме с това, са стъргалки за кожи или каменни стъргала и ги откриваме да се появяват и да изчезват по време на различните фази на последния ледникови епохи", обяснява д-р Гилиган.

Д-р Гилиган и неговите съавтори твърдят, че облеклото се е превърнало в предмет на украса, тъй като традиционните методи за украса на тялото, като боядисване на тялото с охра или умишлено надраскване, не са били възможни през последния ледников период в по-студените части на Евразия, тъй като хората е трябвало да носят дрехи през цялото време, за да оцелеят.

"Ето защо появата на игли с ухо е особено важна, защото сигнализира за използването на дрехите като декорация", разказва д-р Гилиган. "Иглите с ухо биха били особено полезни за много финото шиене, необходимо за украса на дрехите."

Поради това облеклото еволюира, за да служи не само на практическа необходимост за защита и комфорт срещу външните условия, но и на социална, естетическа функция за индивидуална и културна идентичност.

Редовното носене на дрехи позволява да се формират по-големи и по-сложни общества, тъй като хората вече могат да се преместят в по-студен климат, като същевременно си сътрудничат със своето племе или общност въз основа на споделени стилове на облекло и символи. Уменията, свързани с производството на облекло, допринасят за по-устойчив начин на живот и подобряват дългосрочното оцеляване и просперитета на човешките общности.

Покриването на човешкото тяло независимо от климата е социална практика, която се запазва и до днес. Бъдещата работа на д-р Гилиган ще разглежда психологическите функции и ефектите от носенето на дрехи.

"Приемаме за даденост, че се чувстваме комфортно да носим дрехи и неудобно, ако не сме облечени на обществени места. Но как носенето на дрехи влияе върху начина, по който гледаме на себе си, начина, по който се виждаме като хора и може би как гледаме на околната среда около нас?"

Справка: Ian Gilligan, Palaeolithic eyed needles and the evolution of dress, Science Advances (2024). DOI: 10.1126/sciadv.adp2887. www.science.org/doi/10.1126/sciadv.adp2887

Източник: The beginnings of fashion: Paleolithic eyed needles and the evolution of dress, University of Sydney

Най-важното
Всички новини
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !