Добре запазен палеолитен обект в Северен Китай разкрива нов и неидентифициран досега набор от културни иновации.
Откриването на нова култура предполага, че по време на период на генетична и културна хибридизация в Източна Азия са протичали процеси на иновации и културна диверсификация. Въпреки че предишни проучвания установяват, че Homo sapiens е пристигнал в Северна Азия преди около 40 000 години, много за живота и културните адаптации на тези ранни народи и възможните им взаимодействия с архаични групи остават неизвестни. В търсенето на отговори, басейнът Нихеван в Северен Китай, с богатство от археологически обекти, вариращи на възраст от 2 милиона до 10 000 години, предоставя една от най-добрите възможности за изучаване на еволюцията на културното поведение в Североизточна Азия
Статия, публикувана в списание Nature, описва уникална култура, съществувала в Сямабей (Xiamabei), в басейна Нихъуан (Nihewan) в Северен Китай.
С най-ранните известни доказателства за обработка на охра в Източна Азия и набор от различни каменни инструменти Сямабей съдържа културни изрази и характеристики, които са уникални или изключително редки в Североизточна Азия. Чрез сътрудничеството на международен екип от учени, анализът на находките предлага важни нови прозрения за културните иновации по време на разширяването на популациите на Homo sapiens.
Например наборът от каменни инструменти, които изследователите описват като „уникални“ и „иновативни“ и включващи общо 382 артефакта, демонстриращи умения, които са били сложни за времето, съобщава екипът.
Тези умения включват миниатюризация – почти всички части са по-малки от 20 мм.
Части от охра и оборудване за обработка на камък, положени върху оцветен в червеникав пигмент. Кредит: Fa-Gang Wang, Francesco d'Errico / Wang et al.
Културни адаптации в Сямабей
„Способността на хоминините да живеят в северните ширини, със студена и с рязко сезонна среда, вероятно е улеснена от еволюцията на културата под формата на икономически, социални и символни адаптации“, разказва д-р Шъся Ян (Shixia Yang), изследовател от Китайската академия на науките и Института за човешката история към "Макс Планк" в Йена, Германия. "Находките в Сямабей ни помагат да разберем тези адаптации и тяхната потенциална роля в човешката миграция."
Една от значимите културни особености, открити в Сямабей, е широкото използване на охра, както се вижда от артефакти, използвани за обработка на големи количества от боята. Артефактите включват две парчета охра с различен минерален състав и удължена варовикова плоча с изгладени участъци, носещи петна от охра, всичките върху повърхност от оцветен в червено седимент. Анализ на изследователи от Университета в Бордо, ръководен от проф. Франческо д'Ерико (Francesco d'Errico), показва, че различни видове охра са били донесени в Сямабей и обработени чрез начукване и абразия, за да се получат прахове с различен цвят и консистенция, използвани за импрегниране на пода на жилището. Производството на охра в Сямабей представлява най-ранния известен пример за тази практика в Източна Азия.
Изключително добре запазено острие, показващо микроскопско доказателство за костна дръжка, растителни влакна, използвани за закрепване на дръжката и полиране чрез износване. Кредит: Andreu Ollé / Wang et al.
Каменните инструменти в Сямабей представляват нова културна адаптация за Северен Китай преди 40 000 години. Тъй като малко се знае за производството на каменни инструменти в Източна Азия, докато не стават микроостриетата доминиращата технология преди около 29 000 години, находките на Сямабей дават важна информация за производството на инструменти през ключов преходен период.
Каменните инструменти, подобни на острие, в Сямабей са уникални за региона, като по-голямата част от инструментите са миниатюрни, като повече от половината са с размери по-малко от 20 милиметра.
Седем от каменните сечива показват ясни доказателства за някогашното наличие на дръжка, а функционалният анализ и анализът на остатъците предполага, че инструментите са били използвани за пробиване, остъргване на кожи, рязане на растителен материал и на мека животинска материя. Обитателите на обекта са изработвали сглобяеми и многофункционални инструменти.
Археолози разкопават добре запазената повърхност на обекта Сямабей (Xiamabei), Северен Китай, откривайки каменни инструменти, вкаменелости, охра и червени бои. Кредит: Fa-Gang Wang
Сложната история на иновациите
Археологичните свидетелства от Източна Азия показват, че са се случили различни адаптации, когато съвременните хора са навлезли в региона преди около 40 000 години. Въпреки че не са открити останки от хоминини в Сямабей, присъствието на фосили на Homo sapiens в обекта Тиенюендун (Tianyuandong) предполага, че посетителите на Сямабей са били Homo sapiens. Разнообразната технология за обработка на камъка и наличието на някои иновации, като инструменти с дръжка и обработка на охра, но не и други иновации, като костни инструменти или орнаменти, може да отразяват ранен опит за колонизация от Homo sapiens.
Този период на колонизация може да е включвал генетичен и културен обмен с архаични групи, като денисовците, преди в крайна сметка да бъде заменен от по-късни вълни от Homo sapiens, използващи технологии за изработване на микроостриета.
Предвид уникалната природа на Сямабей, авторите на новия документ твърдят, че археологичните свидетелства не отговарят на идеята за непрекъснати културни иновации или за напълно оформен набор от адаптации, които са позволили на ранните хора да се разпространят извън Африка и по света. Вместо това авторите твърдят, че трябва да очакваме да открием мозайка от модели на иновации, с разпространението на по-ранни иновации, постоянството на местните традиции и местното изобретяване на нови практики.
„Нашите открития показват, че настоящите еволюционни сценарии са твърде прости“, коментира професор Майкъл Петраглия (Michael Petraglia) от Института Макс Планк в Йена, „и че съвременните хора и нашата култура са се появили чрез повтарящи се, но различни епизоди на генетичен и социален обмен в големи географски зони, а не като единична, бърза вълна на разпръскване в Азия."
Справка:
“Innovative ochre processing and tool use in China 40,000 years ago” by Fa-Gang Wang, Shi-Xia Yang, Jun-Yi Ge, Andreu Ollé, Ke-Liang Zhao, Jian-Ping Yue, Daniela Eugenia Rosso, Katerina Douka, Ying Guan, Wen-Yan Li, Hai-Yong Yang, Lian-Qiang Liu, Fei Xie, Zheng-Tang Guo, Ri-Xiang Zhu, Cheng-Long Deng, Francesco d’Errico and Michael Petraglia, 2 March 2022, Nature.
DOI: 10.1038/s41586-022-04445-2
Източник: Archaeologists Discover Innovative Stone-Age Culture in China – Well-Preserved 40,000-Year-Old Paleolithic Site
Max Planck Institute
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари