Съвременните хора са прекосили Алпите в заледената Северна Европа преди около 45 000 години, което означава, че те може да са съжителствали с неандерталците в Европа хиляди години по-дълго, отколкото специалистите смятаха преди според ново изследване.
Откритието - от 13 костни фрагмента, принадлежащи на Homo sapiens, които са обитавали пещера в Германия преди около 44 000 и 47 500 години - каталогизира най-старите известни останки от H. sapiens от Централна и Северозападна Европа, казват изследователите. Откритието също така изненадва екипа, защото, както установяват, климатът в региона е бил хладен по това време.
"Това показва, че дори тези по-ранни групи Homo sapiens, разпръснати из Евразия, вече са имали известен капацитет да се адаптират към такива сурови климатични условия", посочва Сара Педерзани (Sarah Pederzani), археолог от Университета Ла Лагуна в Испания и Института Макс Планк за еволюционна антропология в Германия който ръководи проучването на палеоклимата на обекта.
Когато H. sapiens пристигат в Европа, те заварват на континента друга човешка линия. Неандерталците - нашият най-близък изчезнал роднина, който е бил добре адаптиран към студа - са обитавали Европа отпреди най-малко 200 000 години, докато изчезнат преди около 40 000 години.
Каменни сечива от линкомбийско-ранизийско-йерзмановска култура (LRJ) са открити в пещерата Ранис, Германия. Кредит: CC BY-NC-ND 4.0. Josephine Schubert, Museum Burg Ranis.
Предишни проучвания разкрива, че H. sapiens е навлязъл в Югозападна Европа преди 46 000 години. Остават много дебати относно естеството на взаимодействията между H. sapiens и неандерталците през този период, наречен преход от среден към горен палеолит (преди 47 000 до 42 000 години), и доколко нашият вид може да е ускорил гибелта на неандерталците .
За да проучат този мистериозен преходен период, изследователите на три нови проучвания са изследвали артефакти и климата от това време според техните открития, публикувани онлайн в сряда (31 януари) в списание Nature и в две проучвания в списание Nature Ecology & Evolution.
Преди това археолозите са открили редица различни "технологии" или стилове на производство на каменни инструменти, датиращи от този период - включително линкомбийско-ранизийско-йерзмановската култура (LRJ - Lincombian-Ranisian-Jerzmanowician) - но не е ясно дали H. sapiens или неандерталците са ги изработили.
Карта на местата на LRJ и каменни инструменти от мястото на Ранис, Германия. Кредит: Mylopotamitaki et al.
"Средният палеолит в Европа [ преди около 300 000 до 35 000 години ] е свързан с неандерталците, докато горният палеолит в Европа [ преди около 35 000 до 10 000 години ] е свързан с модерния H. sapiens", обяснява съавторът на изследването Жан-Жак Хъблин (Jean-Jacques Hublin), палеоантрополог от Института Макс Планк за еволюционна антропология. "Артефактите от преходния период имат нещо като смесени характеристики."
В едно от новите проучвания изследователите са изследвали артефакти от културата LRJ, които включват сложно изработени каменни инструменти с форма на листа, които са били широко разпространени в Северна Европа от Германия до Великобритания.
Учените се фокусират върху хиляди костни фрагменти, свързани с културата LRJ артефакти в Ilsenhöhle (пещерата на Илсен) в Ранис, Германия. Изследователите не само провеждат нови разкопки на мястото, но също така извършват нови анализи на останки, открити в пещерата през 30-те години на миналия век, които сега са в музейни колекции.
Едно от новите проучвания установява, че пещерата е била използвана периодично не само от хиени и зимуващи пещерни мечки, но и от малки групи хоминини - вероятно H. sapiens или неандерталци - които са се хранели със северни елени, вълнисти носорози и коне. Много костни фрагменти обаче са твърде малки и счупени, за да могат изследователите да ги идентифицират по формата им. Вместо това изследователите анализират протеини и ДНК, извлечени от тези останки, за да определят произхода на костите.
Техните изследвания разкриват 13-те костни фрагмента от преди около 44 000 до 47 500 години.
Ранният Хомо сапиенс е обработвал трупове на елени, но също и на месоядни животни, включително вълци според анализи на над 1000 животински кости от Ранис. Кредит: Geoff M. Smith, CC-BY-ND 4.0.
"Според общоприетото мнение тези преходни групи от артефакти са направени предимно от късните неандерталци“, обяснява Хъблин. "Откриваме за културата LRJ, че не е на неандерталци, а на Хомо сапиенс, който се е придвижил в Европа много по-рано, отколкото предполагахме.“
Анализът на животински зъби и кости от пещерата предполага, че когато хората са живели там, районът е имал много студен климат и степни или тундрови пейзажи, подобни на тези в Сибир или Северна Скандинавия днес.
Разкопките на слоевете на кутурата LRJ на 8 метра дълбочина в Ранис са логистично предизвикателство и изискват сложно скеле за поддържане на изкопа. Кредит: Marcel Weiss, License: CC-BY-ND 4.0. CC BY-ND
"Доскоро се смяташе, че издържливостта на студени климатични условия се появява едва няколко хиляди години по-късно, така че това е очарователен и изненадващ резултат“, коментира Педерзани. "Може би студените степи с по-големи стада хищни животни са били по-привлекателна среда за тези човешки групи, отколкото се е оценявало преди."
Тези открития разкриват, че H. sapiens е пристигнал в Северозападна Европа няколко хиляди години преди неандерталците да изчезнат в Югозападна Европа - доказателство, че двете групи може да са се срещали.
"Тези открития предполагат, че вместо H. sapiens да замени неандерталците в Европа в бърза вълна от изток на запад, както се смяташе преди, "ние виждаме, че Homo sapiens колонизира първо северната част на Европа и живее там в продължение на няколко хилядолетия в периферията на Неандерталският свят", отбелязва Хъблин.
"Бих казал, че Хомо сапиенс вероятно е живял в тези доста враждебни среди, защото са имали технически възможности да се адаптират там. Не е имало една вълна от Хомо сапиенс, която да се придвижва в Европа и заменя неандерталците, а последователни импулси от малки групи, които се придвижват към нови територии и след няколко хилядолетия най-накрая напълно заменят неандерталците."
Бъдещите изследвания могат да проучат дали други преходни култури от среден към горен палеолит, чийто произход в момента остава неясен, идват от H. sapiens, коментира Хъблин.
"Бих искал също така да изследвам останки от неандерталец след контакт с Хомо сапиенс, за да видя дали има признаци на ДНК на Хомо сапиенс в тях“, добавя Хъблин.
Справка:
Dorothea Mylopotamitaki et al.
Homo sapiens reached the higher latitudes of Europe by 45,000 years ago
Nature, 31 January 2024, DOI: 10.1038/s41586-023-06923-7
Smith, G.M., Ruebens, K., Zavala, E.I. et al. The ecology, subsistence and diet of ~45,000-year-old Homo sapiens at Ilsenhöhle in Ranis, Germany. Nat Ecol Evol (2024). https://doi.org/10.1038/s41559-023-02303-6
Sarah Pederzani et al.
Stable isotopes show Homo sapiens dispersed into cold steppes ~45,000 years ago at Ilsenhöhle in Ranis, Germany
Nature Ecology & Evolution, 31 January 2024, DOI: 10.1038/s41559-023-02318-z
Източник: 45,000-year-old bones unearthed in cave are oldest modern-human remains in Central Europe, Live Science
Още по темата
Човекът
Неандерталците са носили гени от древни срещи с братовчеди на съвременните хора
Човекът
Неандерталците са готвели - още едно доказателство, че са били интелигентни колкото Хомо сапиенс
Човекът
Откриха най-старата дървена конструкция, по-стара от Хомо сапиенс
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари
Памет на водата или как ни промиват мозъка
Необикновена космическа експлозия, случваща се веднъж на хилядолетие
Памет на водата или как ни промиват мозъка
Произходът на мартеницата трябва да се търси далече - в Индия и Древна Гърция