Костите на 45 000 години, открити в пещера, са най-старите останки на съвременен човек в Централна Европа

Съвременните хора са прекосили Алпите в заледената Северна Европа преди около 45 000 години, което означава, че те може да са съжителствали с неандерталците в Европа хиляди години по-дълго, отколкото специалистите смятаха преди според ново изследване.

Откритието - от 13 костни фрагмента, принадлежащи на Homo sapiens, които са обитавали пещера в Германия преди около 44 000 и 47 500 години - каталогизира най-старите известни останки от H. sapiens от Централна и Северозападна Европа, казват изследователите. Откритието също така изненадва екипа, защото, както установяват, климатът в региона е бил хладен по това време.

"Това показва, че дори тези по-ранни групи Homo sapiens, разпръснати из Евразия, вече са имали известен капацитет да се адаптират към такива сурови климатични условия", посочва Сара Педерзани (Sarah Pederzani), археолог от Университета Ла Лагуна в Испания и Института Макс Планк за еволюционна антропология в Германия който ръководи проучването на палеоклимата на обекта.

Когато H. sapiens пристигат в Европа, те заварват на континента друга човешка линия. Неандерталците - нашият най-близък изчезнал роднина, който е бил добре адаптиран към студа - са обитавали Европа отпреди най-малко 200 000 години, докато изчезнат преди около 40 000 години.

Каменни сечива от линкомбийско-ранизийско-йерзмановска култура (LRJ) са открити в пещерата Ранис, Германия. Кредит: CC BY-NC-ND 4.0. Josephine Schubert, Museum Burg Ranis.

Предишни проучвания разкрива, че H. sapiens е навлязъл в Югозападна Европа преди 46 000 години. Остават много дебати относно естеството на взаимодействията между H. sapiens и неандерталците през този период, наречен преход от среден към горен палеолит (преди 47 000 до 42 000 години), и доколко нашият вид може да е ускорил гибелта на неандерталците .

За да проучат този мистериозен преходен период, изследователите на три нови проучвания са изследвали артефакти и климата от това време според техните открития, публикувани онлайн в сряда (31 януари) в списание Nature и в две проучвания в списание Nature Ecology & Evolution.

Преди това археолозите са открили редица различни "технологии" или стилове на производство на каменни инструменти, датиращи от този период - включително линкомбийско-ранизийско-йерзмановската култура (LRJ -  Lincombian-Ranisian-Jerzmanowician) - но не е ясно дали H. sapiens или неандерталците са ги изработили.

Карта на местата на LRJ и каменни инструменти от мястото на Ранис, Германия. Кредит: Mylopotamitaki et al.

"Средният палеолит в Европа [ преди около 300 000 до 35 000 години ] е свързан с неандерталците, докато горният палеолит в Европа [ преди около 35 000 до 10 000 години ] е свързан с модерния H. sapiens", обяснява съавторът на изследването Жан-Жак Хъблин (Jean-Jacques Hublin), палеоантрополог от Института Макс Планк за еволюционна антропология. "Артефактите от преходния период имат нещо като смесени характеристики."

В едно от новите проучвания изследователите са изследвали артефакти от културата LRJ, които включват сложно изработени каменни инструменти с форма на листа, които са били широко разпространени в Северна Европа от Германия до Великобритания.

Учените се фокусират върху хиляди костни фрагменти, свързани с културата LRJ артефакти в Ilsenhöhle (пещерата на Илсен) в Ранис, Германия. Изследователите не само провеждат нови разкопки на мястото, но също така извършват нови анализи на останки, открити в пещерата през 30-те години на миналия век, които сега са в музейни колекции.

Едно от новите проучвания установява, че пещерата е била използвана периодично не само от хиени и зимуващи пещерни мечки, но и от малки групи хоминини - вероятно H. sapiens или неандерталци - които са се хранели със северни елени, вълнисти носорози и коне. Много костни фрагменти обаче са твърде малки и счупени, за да могат изследователите да ги идентифицират по формата им. Вместо това изследователите анализират протеини и ДНК, извлечени от тези останки, за да определят произхода на костите.

Техните изследвания разкриват 13-те костни фрагмента от преди около 44 000 до 47 500 години.

Ранният Хомо сапиенс е обработвал трупове на елени, но също и на месоядни животни, включително вълци според анализи на над 1000 животински кости от Ранис. Кредит: Geoff M. Smith, CC-BY-ND 4.0.

"Според общоприетото мнение тези преходни групи от артефакти са направени предимно от късните неандерталци“, обяснява Хъблин. "Откриваме за културата LRJ, че не е на неандерталци, а на Хомо сапиенс, който се е придвижил в Европа много по-рано, отколкото предполагахме.“

Анализът на животински зъби и кости от пещерата предполага, че когато хората са живели там, районът е имал много студен климат и степни или тундрови пейзажи, подобни на тези в Сибир или Северна Скандинавия днес.

Разкопките на слоевете на кутурата LRJ на 8 метра дълбочина в Ранис са логистично предизвикателство и изискват сложно скеле за поддържане на изкопа. Кредит: Marcel Weiss, License: CC-BY-ND 4.0. CC BY-ND

"Доскоро се смяташе, че издържливостта на студени климатични условия се появява едва няколко хиляди години по-късно, така че това е очарователен и изненадващ резултат“, коментира Педерзани. "Може би студените степи с по-големи стада хищни животни са били по-привлекателна среда за тези човешки групи, отколкото се е оценявало преди."

Тези открития разкриват, че H. sapiens е пристигнал в Северозападна Европа няколко хиляди години преди неандерталците да изчезнат в Югозападна Европа - доказателство, че двете групи може да са се срещали.

"Тези открития предполагат, че вместо H. sapiens да замени неандерталците в Европа в бърза вълна от изток на запад, както се смяташе преди, "ние виждаме, че Homo sapiens колонизира първо северната част на Европа и живее там в продължение на няколко хилядолетия в периферията на Неандерталският свят", отбелязва Хъблин.

"Бих казал, че Хомо сапиенс вероятно е живял в тези доста враждебни среди, защото са имали технически възможности да се адаптират там. Не е имало една вълна от Хомо сапиенс, която да се придвижва в Европа и заменя неандерталците, а последователни импулси от малки групи, които се придвижват към нови територии и след няколко хилядолетия най-накрая напълно заменят неандерталците."

Бъдещите изследвания могат да проучат дали други преходни култури от среден към горен палеолит, чийто произход в момента остава неясен, идват от H. sapiens, коментира Хъблин.

"Бих искал също така да изследвам останки от неандерталец след контакт с Хомо сапиенс, за да видя дали има признаци на ДНК на Хомо сапиенс в тях“, добавя Хъблин.

Справка:

Dorothea Mylopotamitaki et al.
Homo sapiens reached the higher latitudes of Europe by 45,000 years ago
Nature, 31 January 2024, DOI: 10.1038/s41586-023-06923-7

Smith, G.M., Ruebens, K., Zavala, E.I. et al. The ecology, subsistence and diet of ~45,000-year-old Homo sapiens at Ilsenhöhle in Ranis, Germany. Nat Ecol Evol (2024). https://doi.org/10.1038/s41559-023-02303-6 

Sarah Pederzani et al.
Stable isotopes show Homo sapiens dispersed into cold steppes ~45,000 years ago at Ilsenhöhle in Ranis, Germany
Nature Ecology & Evolution, 31 January 2024, DOI: 10.1038/s41559-023-02318-z

Източник: 45,000-year-old bones unearthed in cave are oldest modern-human remains in Central Europe, Live Science

Още по темата

26/10/2023

Човекът

Неандерталците са носили гени от древни срещи с братовчеди на съвременните хора

17/10/2023

Човекът

Неандерталците са готвели - още едно доказателство, че са били интелигентни колкото Хомо сапиенс

21/09/2023

Човекът

Откриха най-старата дървена конструкция, по-стара от Хомо сапиенс

31/05/2023

Човекът

Открит е най-древния отпечатък от Хомо сапиенс, на 153 000 години