Изложбата „100 години Требенище“ – резултат от съвместната работа на археолозите от Националния археологически музей на БАН (НАИМ), Археологическия музей на Република Северна Македония (АМСМ) и Народния музей в Белград ще се открие на 14 март 2019 г. в Археологическия музей на Република Северна Македония в Скопие, информира в прессъобщение БАН.
Експозицията е свидетелство за доброто партньорство между културните и научните институции на България, Северна Македония и Сърбия. Тя ще представи на едно място предмети от некропола, които никога не са показвани заедно. Те принадлежат на фондовете на трите музея – НАИМ - БАН, АМСМ – Скопие и Народния музей в Белград. След представянето си в Скопие изложбата ще бъде показана в София и Белград.
Археологическо съкровище от Требенище, Охрид. (Р Македония). Wikimedia Commons
Председателят на Българската академия на науките акад. Юлиан Ревалски, заместник-председателят на БАН чл.-кор. Васил Николов и директорът на НАИМ – БАН доц. Христо Попов ще участват в откриването.
„Тази българо-македонско-сръбска инициатива е първа по рода си. Тя е плод на доброто партньорство с колегите археолози и положителен акт на развитие и задълбочаване на сътрудничеството в областта на културата и науката между трите балкански държави“, сподели доц. д-р Христо Попов, директор на НАИМ – БАН.
Благодарение на подкрепа от Българската академия на науките, НАИМ – БАН и спонсори е издаден луксозен каталог на изложбата на английски език. Каталогът е отпечатан в София с основен принос на българските учени и на техните колеги от Сърбия и Северна Македония.
Некрополът край с. Требенище, на 14 км от Охрид, е открит случайно от българските войски при пътно строителство в края на Първата световна война през пролетта на 1918 г. Първите пет гроба са разкопани от войници, които предават инвентара на българската администрация в Охрид. По-късно за продължаване на разкопките са изпратени археолозите Карел Шкорпил и Богдан Филов, който проучват още гробове.
Златна погребална маска от VI в. пр. Хр., открита в гроб I на некропола, Национален археологически музей, София . Wikimedia Commons
В некропола, който включва 56 гроба, са открити богати гробни дарове, сред които и златни маски, от желязната, архаичната и елинистическата епоха или от края на VII до края на IV век пр.н.е.
Някои учени виждат сходство на маските от Требенища с микенските. Дори след последвалите допълнителни открития учените все още спорят за произхода на погребаните в Требенище. Основните тези са, че некрополът е илирскиили тракийски, докато в Република Македония напоследък се твърди, че некрополът е античномакедонски.
Археологическо съкровище от Требенище, Охрид. (Р Македония). Wikimedia Commons
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари
Памет на водата или как ни промиват мозъка
Необикновена космическа експлозия, случваща се веднъж на хилядолетие
Памет на водата или как ни промиват мозъка
Произходът на мартеницата трябва да се търси далече - в Индия и Древна Гърция