Най-старата може би кирилица е на 1100-годишен амулет за предпазване от злото

Надписът е върху оловна плочка, открита в руините на българска крепост, е може би един от най-старите текстове на кирилица, намирани някога.

Ваня Милева Последна промяна на 22 май 2023 в 00:01 3386 0

Ивайло Кънев казва, че този наскоро намерен надпис датира отпреди около 1100 години и е един от най-старите текстове на кирилица, откривани някога

Кредит Ивайло Кънев/БТА

Ивайло Кънев казва, че този наскоро намерен надпис датира отпреди около 1100 години и е един от най-старите текстове на кирилица, откривани някога.

Надпис върху амулет на 1100 години, намерен в разрушена крепост в България, може да съдържа един от най-ранните известни примери за текст на кирилица, твърдят български изследователи.

Изданието Live Science публикува статия за находката, потвърждавайки огромната и значимост.

Продълговатата оловна пластина-амулет, прегъната на две през средата, е открита при археологически разкопки миналото лято при проучването на крепостта „Балък дере“ край ивайловградското село Хухла.

"Текстът е бил написан върху оловна плочка, носена на гърдите, за да предпазва притежателя от беди и злини", разказва Ивайло Кънев, археолог от Националния музей на България, който ръководи екипа, извършващ разкопки на крепостта „Балък дере“ край Ивайловград.

Пластината е била намерена прегъната. Кредит: ОИМ-Ивайловград

Според Ивайло Кънев в крепостта "Балък дере" при похода на цар Симеон към Цариград е имало български гарнизон и плочката е била на негови воини. Надписът се отнася за двама молители на име Павел и Димитър, разказва Кънев.

"Не е известно кои са били молителите Павел и Димитър, но най-вероятно Димитър е участвал в гарнизона, заселил се е в крепостта и е бил роднина на Павел", обяснява Кънев.

Надписът датира от времето на цар Симеон I (Симеон Велики), управлявал Българската империя между 893 и 927 г., обяснява Кънев. По това време царят разширява империята, воювайки с Византия.

Епиграфски анализ

Епиграфика

Епиграфиката (от старогръцки ἐπιγραφή (epigraphḗ) „надпис“) е изследване на писания, гравирани върху камък, метал и други материали като дърво, черупки и т.н., известни като „надписи“ или „епиграфи“ . Това е наука за идентифициране на графеми, изясняване на техните значения, класифициране на употребата им според дати и културни контексти и правене на заключения относно писането и писателите.

При съпоставката с историческите извори от началото на X век, които описват походите на българският владетел към Цариград, епиграфският анализ на артефакта отбелязва архаичното изписване на буквите Ж и малка носовка, срещано сред паметниците от X в.

Изследователите изтъкват, че правописът е едноеров, само с голям ер /Ъ/, което сближава разглеждания надпис с паметници главно от Североизточна България.

Забележително е каноничното звучене на текста и разчитането на личните имена на молителите Никола и Павел.

Епиграфският анализ заедно с контекста на археологическата среда дава основание на учените да предположат, че са открили един от най-ранните известни досега текстове на кирилица. 

Един от най-старите текстове на кирилица?

Пластината е извадена от културен пласт, датиран от началото на Х век. 

Въз основа на начина на изписване на буквите и местоположението на надписа в крепостта, "този текст вероятно е попаднал в крепостта в периода между 916 и 927 г. и е бил донесен от български военен гарнизон", разказва Кънев.

Преди това откритие най-ранните запазени текстове на кирилица датират от 921 г.  Сродни старобългарски надписи, географски най-близо са откритите в Кърджалийско и в Хасковско два амулета от X-XI в. Следователно новооткритият надпис е един от най-старите текстове на кирилица, намирани някога, заявява Кънев.

Снимка на разкопките на "Балък дере" . В крепостта "Балък дере" при похода на цар Симеон към Цариград е имало български гарнизон и плочката е била на негови воини. Кредит: Община Хасково

Кънев съобщава, че планира в бъдеще да публикува подробно описание на надписа и крепостта.

Доцент д-р Явор Милтенов, изследовател от Института за български език на БАН, който не е участвал в разкопките, заявява пред Live Science, че това е важна находка, но призова за предпазливост.

"Това е много интересна находка и заслужено предизвиква интерес. Ще трябва да видим пълната публикация на надписа и контекста, в който е намерен, преди да сме сигурни в неговата дата", казва Милтенов.

Световното признание на важността на тази находка идва в навечерието на националния ни празник на просветата, културата и създаването на азбуката ни. 

Източници:

1,100-year-old breastplate to ward off evil may contain the oldest Cyrillic writing ever found, Live Science

Откриха надпис от времето на Симеон в крепостта „Балък дере“ край Ивайловград
Нина Кръстева, Искра

Най-важното
Всички новини
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !