Нашите предци примати са еволюирали в студа, а не в тропиците

Ваня Милева Последна промяна на 27 август 2025 в 00:00 145 0

японски снежен макак

Кредит Animalia Bio (CC BY-SA 3.0)

Известните снежни макаци в Япония са изключение сред приматите днес. Но нашите ранни предци често са живели при подобни климатични условия.

Повечето хора си представят нашите ранни предци като примати, които се люлеят по клоните в буйни тропически гори.

Но нови изследвания показват, че те са се борили със студа, съобщава Джейсън Гилкрист (Jason Gilchrist) в статия за The Conversation.

"Като еколог, който е изучавал шимпанзета и лемури на терен в Уганда и Мадагаскар, аз съм очарован от средата, която е оформила нашите предци примати", пише Гилкрист.

Според него тези нови открития преобръщат десетилетия предположения за това какъв е нашият произход и откъде сме тръгнали, за да се превърнем в Хомо сапиенс.

Въпросът за нашата собствена еволюция е от фундаментално значение за разбирането кои сме ние. Същите сили, които са оформили нашите предци, оформят и нас и ще оформят нашето бъдеще.

Климатът винаги е бил основен фактор, движещ екологичните и еволюционните промени: кои видове оцеляват, кои се адаптират и кои изчезват. И с затоплянето на планетата, уроците от миналото са по-актуални от всякога.

Студената истина

Новото научно изследване, проведено от Хорхе Авария-Лаутурео (Jorge Avaria-Llautureo) от Университета в Рединг и други изследователи, картографират географския произход на нашите предци примати и историческия климат на тези места. Резултатите са изненадващи: вместо да са еволюирали в топла тропическа среда, както учените са смятали преди, изглежда, че ранните примати са живели в студени и сухи региони.

Тези екологични предизвикателства вероятно са били от решаващо значение за това нашите предци да се адаптират, еволюират и разпространяват в други региони.

Проучването показва, че са били необходими милиони години, преди приматите да колонизират тропиците. По-топлите глобални температури изглежда не са ускорили разпространението или еволюцията на приматите в нови видове. Бързите промени между сух и влажен климат обаче са довели до еволюционни промени.

Вляво:Тейлхардина (Teilhardina). Вдясно: миши лемур на Мадам Берта (Microcebus berthae) Кредит: Wikimedia Commons

Един от най-ранните известни примати е Тейлхардина (Teilhardina), мъничък дървесен обитател с тегло само 28 грама – подобен на най-малкия жив примат днес, мишия лемур на Мадам Берта (Microcebus berthae). Тъй като е толкова малка, Тейлхардина е трябвало да се храни с висококалорична диета от плодове, дъвка и насекоми.

Вкаменелостите показват, че приматът Teilhardina се е различавал от другите бозайници от онова време, тъй като е имал нокти, което му е помагало да хваща клони и да борави с храна – ключова характеристика на приматите и до днес. Teilhardina се е появил преди около 56 милиона години (около 10 милиона години след изчезването на динозаврите) и видовете са се разпространили бързо от произхода си в Северна Америка в Европа и Китай.

Лесно е да се разбере защо учените са предполагали, че приматите са еволюирали в топъл и влажен климат. Повечето примати днес живеят в тропиците и повечето фосили на примати също са открити там.

Но когато учените, стоящи зад новото проучване, използвали данни за фосилни спори и полени от ранната околна среда на приматите, за да предскажат климата, те откриват, че местата не са били тропически по това време. Приматите всъщност произхождат от Северна Америка (отново, противно на това, което учените някога са смятали, отчасти защото днес в Северна Америка няма приматич).

Някои примати дори са колонизирали арктическите региони. Тези ранни примати може да са оцелели при сезонно ниски температури и последващата липса на храна, живеейки подобно на днешните видове миши лемури и джуджешки лемури: като са забавили метаболизма си и дори са хибернирали.

Предизвикателните и променливи условия вероятно са благоприятствали приматите, които са се местили много в търсене на храна и по-добри местообитания. Видовете примати, които са с нас днес, са потомци на тези силно мобилни предци. Тези, които са били по-малко способни да се движат, не са оставили живи потомци днес.

В миналото приматите за се местили в различни климатични условия. Кредит: PNAS (2025). DOI: 10.1073/pnas.2423833122 В миналото приматите за се местили в различни климатични условия. Кредит: PNAS (2025). DOI: 10.1073/pnas.2423833122

От миналото към бъдещето

Проучването демонстрира важността на изучаването на изчезналите животни и средата, в която са живели. Ако искаме да опазим видовете примати днес, трябва да знаем как са застрашени и как ще реагират на тези заплахи. Разбирането на еволюционния отговор на изменението на климата е от решаващо значение за опазването на приматите по света и на други видове извън него.

Когато местообитанията им се губят, често поради обезлесяване, приматите не могат да се движат свободно. С по-малки популации, ограничени до по-малки и по-малко разнообразни райони, днешните примати нямат генетичното разнообразие, за да се адаптират към променящата се среда.

Но за да спасим видовете примати по света, се нуждаем от повече от знания и разбиране. Нуждаем се от политически действия и промяна в индивидуалното поведение, за да се справим с консумацията на месо от дивата природа – основната причина, поради която хората ловуват примати – и да обърнем тенденцията за загуба на местообитания и изменението на климата. В противен случай всички примати са изложени на риск от изчезване, включително и ние.

Справка: Jorge Avaria-Llautureo et al, The radiation and geographic expansion of primates through diverse climates, Proceedings of the National Academy of Sciences (2025). DOI: 10.1073/pnas.2423833122

Тази статия е препубликувана от The Conversation под лиценз Creative Commons. Прочетете оригиналната статия .The Conversation

    Най-важното
    Всички новини