Разгадаването на лъжата никога не е било по-лесно: забравете езика на тялото или колко убедително е посланието, просто се вслушайте в това колко подробна и богата е историята.
Това е сърцевината на нов подход за откриване на лъжата, твърдят изследователи от лабораторията Leugenlab (Лаборатория по лъжата) към Амстердамския университет в сътрудничество с учени от Университета в Маастрихт и Университета в Тилбург.
От 11 септември насам служителите по сигурността са обучени да разпознават не по-малко от 92 сигнала, че някой може да лъже.
"Това е безсмислено, защото е невъзможна задача. Хората не могат да оценят всички тези сигнали за кратко време, камо ли да интегрират множество сигнали в точна и вярна преценка", коментира Бруно Вершуер (Bruno Verschuere), доцент по съдебна психология.
"Свикнали сме да вярваме на хора, които изглеждат невинни. В края на краищата се оказва, че вярваме по подразбиране, че хората са добри. И лъжците с удоволствие се възползват от този факт - спомнете си само Ланс Армстронг, той дълго време се радваше на симпатиите на много хора", разказва Вершуер.
Затова от известно време изследователите на лъжата препоръчват да не се доверяваме на езика на тялото на човека, а на това, което той наистина казва. Съществуващите вербални тестове за лъжа се опитват да комбинират множество различни сигнали, включително последователност, директност и правдоподобност. Тези сигнали обаче не винаги сочат в една и съща посока.
Дяволът е в детайлите
Сега Лабораторията Leugenlab предлага нов подход за разпознаване на лъжата, при който хората основават преценката си само на един сигнал. Просто правило, което се фокусира изцяло върху нивото на детайлност на историята, разказана от "лъжеца". Със сигурност е необходимо да се свикне с него.
Според Вершуер трябва да слушаме само това, което хората казват, и "да не обръщаме внимание на всякакви други сигнали, като например колко убедително или емоционално някой предава историята си", защото "хората, които казват истината, могат да дадат богато описание, тъй като наистина са преживели събитието, докато въпреки че лъжците могат да измислят подробности, но това само увеличава риска да бъдат хванати", обяснява Вершуер.
Разкриване на лъжците
За да разберат със 100% сигурност дали някой лъже или не, изследователите провеждат серия от лабораторни експерименти. Група ученици била разделена на виновни и невинни. На тези, които били разпределени в групата на виновните, било наредено да откраднат изпит от шкафче. На тези от невинната група била поставена задача да прекарат половин час в кампуса: да отидат в библиотеката, да пият кафе и да се обадят на приятел.
След това и невинните, и виновните трябвало да разкажат как са прекарали половин час в кампуса. В девет проучвания 1445 души са били помолени да оценят точността на честни и лъжливи ръкописни изявления, видеозаписи, видеоинтервюта или интервюта на живо. При стандартното условие участниците са били свободни да използват всички възможни сигнали - от гледане на хората в очите до търсене на нервно поведение или особено емоционален разказ, за да преценят дали някой лъже.
В тази ситуация те се затруднявали да различават лъжата от истината и не са постигали резултати над нивото на вероятност. Когато им е било наредено да разчитат само на количеството детайли (място, човек, време, местоположение) в историята, те винаги са успявали да различават лъжи от истини.
За да илюстрира новия подход към откриването на лъжата, Вершуер създава научен комикс заедно с карикатуриста Ян Клейн. Кредит: Bruno Verschuere (текст) и Jan Cleijne (рисунка)
Справка: Bruno Verschuere, The use-the-best heuristic facilitates deception detection, Nature Human Behaviour (2023). DOI: 10.1038/s41562-023-01556-2. www.nature.com/articles/s41562-023-01556-2
Източник: A new approach to lie detection: The devil is in the details
University of Amsterdam
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари