От какво са направени мечовете във "Властелинът на пръстените"

Преди няколко дни се зарових в нета и попаднах на статията "Волфрамът ли е тайната на валерианската стомана?" на Владимир Каролев, която ме наведе на някои мисли относно стоманата и хладните оръжия.

Ножове, рапири, шпаги, саби, мечове. Оръжията са символи, а особено популярен символ е мечът. Това е наградата за "Мъж на годината". Дори във фехтовката има турнир "Аспарухов меч". 

Чували ли сте за Бризингър? Това е мечът на драконовия ездач Ерагон от поредицата на Кристофър Паолини. Бризингър на древния език от поредицата означава огън. Мечът е изкован от елфата Руньон от звезден метал, намерен в корените на необикновено дърво, посочено от котколак. В случая нагряването до висока температура при коването е постигнато с огън, издишван от дракон. Мечът Бризингър се получил по-добър от предишните легендарни мечове, изработени от елфите от същия звезден метал – Зар‘рок, Наеглинг и Тамерлин.

Писателката Джийн Улф създава цяла поредица за ликтора - "този, който оковава". За своя меч главният герой Севериан казва: "Вярвам, че Терминус Ест е най-доброто острие изковано някога". Дали в това острие има и волфрам?

А чували ли сте за "дипленица" - сабя, която може да огънеш около кръста си и, когато я пуснеш, тя възвръща първоначалната си форма? Да, това е сабята дамаскиня на Крали Марко. Може би и тя е от специална, легирана с волфрам стомана.

В небитието на вековете е загубена рецептата и за Дамаската стомана, от която е изкован ятаганът на Саладин; остава в тайна и съставът на стоманата, и технологията на коването, обработката и закалката. Личното ми мнение е, че в състава си Дамаската стомана е имала примеси на волфрам и ванадий. А пък защо ще слагат диамантен прах, когато същата работа ще свърши въглеродът от едни най-обикновени дървени въглища?

Някои от добрите оръжия се огъват без проблем. Споменах дипленицата, същото се отнася и за японските мечове, драгунските саби, казашките шашки. Самураите воювали със семейни мечове на по 300-400 години. Знаят се майсторите на фехтовката, но легенда са и майсторите на изработката. Мечовете имат имена, имат слава.

Кен Фолет кръщава главния герой на едноименния си роман „Иглата“ по името на игловидното острие на камата му. Във филмите с главен герой 400-годишният шотландец Маклауд, освен запомнящата се музика на Фреди Меркюри, правят впечатление великолепните образци на всякакви мечове. Изрично се посочва, че, за да се убие безсмъртен, е необходим меч и то не какъв и да е.

Стивън Бруст създава героя си Влад Талтош - убиец на свободна практика, който борави с неизброим брой хладни оръжия. Дали са от валирианска стомана? Категорично не. Но знае ли някой дали в стоманата, от която са изработени, има волфрам?

Всъщност, някой може и да знае. Попитайте стотиците хиляди играчи в "Тривиадор" или милионите привърженици на тази игра на знания и стратегия "От какъв материал е изработено най-острото нещо в света?" Всички ще отговорят правилно - от ВОЛФРАМ.

Най-далече според мен е стигнал бащата на фентъзито Джон Роналд Руел Толкин. То не бяха един, два или дузина мечове. Неизброими и непроизносими - на елфски, на джуджешки, на не знам какви си езици.

Ето някои от оръжията във филма "Властелинът на пръстените". Надписите по тях са направени от Дейвид Сало, но автор на много от тях е Даниел Рийв - експерт по калиграфия към филма.

"Жилото"- мечът на Билбо Бегинс

Официалният "поетичен" превод от езика синдарин е "Жилото е моето име, аз съм участта на всеки паяк".

"Гламдринг"- това е мечът на Тургон, крал на Гондолин.

Едно от имената му е "Чук срещу орките".

"Гуд даеделот"- ловният нож на Арагорн.

Той му е даден от елфите в Лориен и името му в превод е "Враг на владенията морготови".

Мечът на Арвен - нарича се "Секира за тълпи".

"Нарсил" – Мечът на Арагорн, името му означава червено-бял пламък.

"Андурил" или изкованият наново меч. Надписът на него гласи: "Аз съм Андурил, що нявга бях Нарсил, меч на Елендил. Слугите на Мордор ще бягат от мен."

За всички споменати по-горе оръжия, вкючително и за меча от валирианска стомана "Дълъг нокът" на Джон Сняг от поредицата "Песни за огън и лед", според мен е важна стоманата.

В древен Египет оръжията първоначално са били от мед, по-късно в Древен Рим меча "Гладиус" е бронзов и чак след това се появяват стоманените остриета.

Какво е стоманата? Чисто желязо с малко въглерод - не повече от 1,92 %. Когато съдържанието на въглерод е повече, то тогава желязо-въглеродната сплав не е стомана, а чугун.

Някои примеси влошават качествата, например пагубно е стоманата да съдържа газове, независимо какви. Минимални примеси на сяра и фосфор водят до т.нар. студена и гореща чупливост на стоманата. Все пак изделията от стомана трябва да издържат и в пустинни, и в арктически условия, и в условията на Космоса.

Качествата на стоманите се подобряват с легиране. За едни изделия е нужна твърдост, за други износоустойчивост, за трети еластичност, някои да не се окисляват, т.е. да не ръждясват, да издържат на високи налягания, да са ковки, при леене да имат добра течливост, да са твърди и в същото време да имат висока якост на огъване, да са жароустойчиви (да работят при високи температури - например соплата на ракети и самолети), устойчивост на химически реагенти.

Разнообразните изисквания към стоманите в множеството от случаи са съчетани. Резултат не може да се постигне с един или два легиращи елемента и при всички случаи легиращите метали са повече от два и три. При анализ на шведска самозакаляваща се стомана апаратът показва наличие на 14 легиращи метала.

Волфрамът наистина е черешката на тортата. Стомани, легирани и с волфрам, показват завидни качества, но само с волфрам не става.

Моето предположение за състава на валирианската стомана е, че добавките в тази стомана са много, не само волфрам. Наскоро имаше публикации, според които американският учен Райън Консъл е разкрил химичните тайни на валирианската стомана - материалът, от който се правят мечовете в епоса "Игра на тронове". Консъл стига до извода, че валирианската стомана на практика не е стомана. Вълшебният метал повече прилича на композит на метална матрица - на съвременните суперматериали от метал и керамика, а Валирианците може да са го правили единствено с помощта на магия, отбелязва Консъл.

Така или иначе, волфрамът остава метал с огромни преимущества - най-вече като основен компонент в металокерамиката, твърди и тежки сплави, контактни материали и по-рядко като компактен метал. И със сигурност ще има своето приложение във всяка област на човешкото познание, науката, техниката и промишлеността.

Инж. Георги Пиронков е експерт по прахова металургия.