Отгледаното в лаборатория месо е до 25 пъти по-лошо за околната среда от говеждото

Отглеждането на бургери и пържоли от култивирани клетки може да се смята за бъдещето на месната индустрия, но нов анализ показва, че масовото производство на лабораторно отгледано месо с помощта на настоящите технологии може да бъде значително по-лошо за околната среда от истинското говеждо месо.

Понастоящем месото от животински клетки (ACBM - animal cell-based meat) се произвежда само в много малък мащаб и на икономическа загуба, докато все още нерецензираното проучване показва, че мащабирането на процеса може да доведе до отделяне на между 4 и 25 пъти повече емисии от световната говеждо месопреработвателна промишленост.

Според авторите на проучването "[милиарди] инвестиционни долари са били специално насочени към сектора [на ACBM] с тезата, че този продукт ще бъде по-екологичен от говеждото месо". Въпреки това, макар да е вярно, че месото, отгледано в лаборатория, елиминира изискванията за земя, вода и антибиотици, свързани с отглеждането на едър рогат добитък, изследователите обясняват, че голяма част от интереса към култивираното месо е бил предизвикан от неточни анализи на въглеродните емисии.

Според тях проблемът се състои в това, че в много от тези доклади въздействието на ACBM върху климата е моделирано с помощта на технологии, които или не съществуват, или е малко вероятно да проработят. Например в едно често цитирано проучване въглеродните емисии от производството на ACBM са изчислени при използване на хидролизат от цианобактерии като суровина за клетките. Изследователите на този последен анализ обаче обясняват, че "това не е технология или суровина, която в момента се използва за размножаване на животински клетки, нито пък е такава, която в момента е близо до осъществимост".

В други много нашумели доклади са правени опити да се анализира въздействието върху околната среда на култивираното месо, произведено с хранителни компоненти на хранителната среда. Понастоящем обаче процесът е възможен само при използване на хранителни смески от фармацевтичен клас, които са пречистени до много по-високо ниво.

Именно този процес на пречистване понастоящем е причина за повечето емисии, свързани с производството на ACBM, казват изследователите. По-специално, отстраняването на ендотоксините - които се отделят от бактериите в околната среда - е абсолютно необходимо за създаването на култивирано месо, тъй като дори малки количества от тези токсини в хранителната среда могат да попречат на клетките да се размножават.

"Култивирането на животински клетки традиционно се извършва с компоненти на хранителната среда, които са усъвършенствани за отстраняване/намаляване на ендотоксините", пишат авторите на изследването. "Използването на тези методи за рафиниране допринася значително за икономическите и екологичните разходи, свързани с фармацевтичните продукти, тъй като те са енергоемки и ресурсоемки."

Диагама на използвани изкопаеми горива при всеки производствен сценарий на ACBM (в синьо-без пречистване, в червено-с пречистване според ново изследване) в сравнение с говеждо без кости (в зелено).*Това са енергийни интензитети, които могат да включват енергия от неизкопаеми горива (Maysami & Berg, 2021). Кредит: Derrick Risner et al.

Ако приемем, че продължава да се използва силно рафинирана хранителна среда, изследователите изчисляват, че всеки килограм ACBM произвежда от 246 до 1 508 килограма емисии на въглероден диоксид. Въз основа на тези данни те изчисляват, че потенциалът за глобално затопляне на култивираното месо е между четири и 25 пъти по-голям от този на говеждото месо (месо без мазнини и кости и карантии, годни за консумация).

Голяма част от това въздействие се дължи на нуждите от изкопаеми горива, свързани с пречистването на компонентите на средата за растеж. Според авторите на проучването това количество е между 3 и 17 пъти по-голямо от количеството, използвано за производството на обезкостено говеждо месо.

Въз основа на тези изчисления изследователите стигат до заключението, че "въздействието върху околната среда на производството на ACBM в близко бъдеще вероятно ще бъде с порядък по-високо от средното производство на говеждо месо, ако за производството на ACBM се използва силно пречистена растежна среда".

Предлагайки решение, авторите предполагат, че разработването на клетъчни линии, които могат да понасят по-високи нива на ендотоксини, може да намали необходимостта от енергоемки процеси на пречистване, като по този начин намали вредното въздействие върху околната среда на лабораторно отглежданото месо.

Справка: Environmental impacts of cultured meat: A cradle-to-gate life cycle assessment
Derrick Risner, Yoonbin Kim, Cuong Nguyen, Justin B. Siegel, Edward S. Spang
bioRxiv preprint doi: https://doi.org/10.1101/2023.04.21.537778 https://www.biorxiv.org/content/10.1101/2023.04.21.537778v1.full.pdf 

Източник: Lab-Grown Meat Up To 25 Times Worse For The Environment Than Beef, IFLScience

Още по темата

14/03/2023

Скептик

Яденето на насекоми няма никакъв смисъл (видео)

14/03/2018

Животът

Бихте ли яли човешко месо, отгледано в лаборатория?