Яденето на насекоми няма никакъв смисъл (видео)

Ваня Милева Последна промяна на 14 март 2023 в 00:01 14208 1

ентомофагия

Кредит FAO

Oсновното предимство на яденето на насекоми, че уж са по-екологично, не е потвърдено от проучванията, което заедно с риска от патогени, снижаването на производство на торове и откровено неприятното изживяване, правят идеята за широко разпространение на ентомофагията нелепа.

За яденето на насекоми или ентомофагия, ако предпочитате научния термин, се говори много през последните няколко години.

Разбираемо е защо хората се вълнуват, храната се възприема като нещо лично и свързано с културата и е естествена реакцията, когато някой иска да се намеси в начина ни на хранене.

Но дали е реалистично извършването на такава широкомащабна промяна в глобалната система в производството на храни?

Яденето на насекоми няма никакъв смисъл.

Това е накратко изводът на анализа, лишен от емоции или конспирации, на група специалисти от Leather Apron Club - аналитичен център, създаден през 1727 г. от самия Бенджамин Франклин.

В своето видео на ютуб канала Leather Apron Club авторите не защитават настоящата система на хранене, която има много проблеми, включително замърсяването, то е "по-скоро критика на идеята, че като променим само една част от нашата хранителна система, заменяйки месото с насекоми, така можем магически да разрешим всичките си проблеми".

И продължават, че "освен откровено неприятната им природа" насекомите не са по-екологични, което бе основният аргумент за въвеждането им за храна, а имат "всичките съпътстващи замърсявания и изтощаване на почвата на сегашните ни неустойчиви земеделски системи".

Всъщност отглеждането на насекоми има огромен потенциал и вече е доказано, че е ефективно от няколко компании, но те отглеждат насекоми не за храна на хора, а за обичайните селскостопански животни като пилета и риби. Няколко различни компании по света използват насекоми в естествената им роля на "чистачи" за разграждане на хранителни отпадъци, преработвайки ги в използваем протеин, вместо да се оставят да изгният в депото, където ще произвеждат метан.

Но засега нека разгледаме въпроса за заобикалящите човека ядливи насекоми, обсъждан през 2012 г. на конференция, проведена от ООН за храните и селскостопанска организация ФАО. От тази конференция излезе доклад през 2013 г., озаглавен "Ядливи насекоми: Бъдещи перспективи за сигурност на храните и фуражите".

Откакто е публикуван този доклад, ядливите насекоми стават любима тема на почти всяко голямо новинарско издание и успяват да внушат в съзнанието на обикновения човек идеята, че ние на практика нямаме друг избор, освен да ядем буболечки в бъдеще.

Какви точно са аргументите, които ги карат да мислят по този начин?

За най-голяма полза от яденето на насекоми се смята тяхната екологична природа и това се свежда до четири основни фактора:

  1. намалени емисии на парникови газове в сравнение с конвенционалните селскостопански животни, особено преживните
  2. намалени нужди от храна
  3. намалени нужди за вода
  4. насекомите заемат по-малко земя, особено в сравнение с пасящите животни, които се нуждаят от достъп до най-малко акър или два на глава.

Нека разгледаме всяко от тези твърдения на свой ред и да видим доколко са верни, започвайки с емисиите на парникови газове. Нека първо разгледаме колко са емисиите от конвенционалните животни.

Парниковите газове

Първо според ФАО в тяхната изследователска статия, озаглавена "Livestock's Long Shadow: Environmental Issues and Options", селскостопанските животни предизвикват до 18% от антропогенните емисии на парникови газове, състоящи се от 9% от всички CO2 и мисии и 35 до 40% от всички емисии на метан, но по-късно авторът признава, че тези стойности са надценени и в по-нова публикация на ФАО се посочва, че 14,5% от всички емисии на парникови газове в света идват от животновъдния секторк като се разглежда всичко, включително от използването на енергия, транспортната инфраструктура и разбира се от самите животните.

Разбира се, има нюанси в различните страни, но ясно е, че животновъдството и по-специално преживните животни, които са уникални по отношение на производството на големи количества метан, са значим източник на парникови газове, а насекомите в сравнение с тях произвеждат много по-малко емисии.

Според проучване от 2010 г., проведено от изследователи от Университета Вагенинген в Нидерландия, щурците (Acheta domesticus) произвеждат около 1,5 килограма CO2 за всеки килограм придобита телесна маса в сравнение с говедата - около 2.8 килограма, т.е. почти 50% разлика. Тази разлика е свързана най-вече с метаболизма на насекомите, защото те са студенокръвни животни и не могат да произвеждат телесна топлина, те не използват никаква енергия, за да поддържат телата си топли, както правят бозайниците, така че тази енергия може да се използва по-ефективно за растеж на тялото на насекомото.

Но разликите всъщност са още по-сериозни от тази разлика от 50% CO2, защото преживните животни произвеждат по-мощни парникови газове като метан и азотен оксид освен CO2. Ако пресметнем данните за парниковите газове на тези животни като разглеждаме потенциала на газовете за парниковия ефект, то кравите произвеждат почти 1400 пъти повече от щурците. Освен това тези измервания на парниковите газове са дадени по отношение на живото телесно тегло на животните, а само около 40 % от тялото на кравата е действително годно за консумация, докато цялото тяло на насекомото е годно за консумация и 80% от тях са смилаеми, а останалото изглежда действа като фибри, а това увеличава ефективността още повече, защото повече от половината от кравата ще завърши като странични продукти, докато 100% от щурците са директно годни за консумация от хората.

На пръв поглед този аргумент изглежда доста убедителен, но нека се запитаме, ако започнем да ядем насекоми, доколко това би помогнало на околната среда?

Нека първо разгледаме потенциалните въздействия върху CO2, като се върнем към обсъжданото по-горе проучване, според което щурците произвеждат два пъти по-малко CO2 в сравнение с кравите, което звучи чудесно, но ако сравним това с по-ефективно животно, да речем пилета, отглеждани за месо. В този случай нивата на CO2 стават почти идентични и тази констатация е възпроизведена в няколко проучвания.

Нуждите от храна и ефективност

Да вземем проучване от 2015 г. на Марк Ланди (Mark E. Lundy) и Майкъл Перела (Michael P. Parrella), което има за цел да определи колко ефективно щурците могат да преобразуват различни фуражи в протеини. Този показател е важен при разглеждането на CO2, тъй като най-голямото въздействие, което всяко селскостопанско животно оказва върху околната среда, обикновено идва от храната, която се отглежда за него.

В това проучване една група щурци, отглеждани с храна от търговски фуражи, има почти идентична ефективност на преобразуване на протеините като индустриално отглежданите пилета. С други думи, те превръщат протеините от храната в животински протеини също толкова ефективно, колкото и пилетата. За производството на дадено количество протеини щурците ще консумират същото количество храна и следователно не са по-екологично чисти в това отношение, отколкото нещо, за което вече имаме цялата инфраструктура за отглеждане на животно, с което живеем от хиляди години.

Проучване 2012 г. установява, че коефициентите на преобразуване на храната за пилетата и брашнените червеи са почти еднакви. Коефициентът на преобразуване на храната се различава малко от ефективността на преобразуване на протеините, тъй като измерва само теглото на храната спрямо теглото на отгледаните животни, но заключението е същото: насекомите не са по-ефективни.

Освен че показателите за количеството храна са абсолютно същите или по-лоши от съществуващите селскостопански животни, производството на насекоми, разглеждано като цяло, потенциално ще произвежда повече парникови газове в сравнение с пилетата. Това е така, пак защото насекомите са студенокръвни и затова техните заграждения трябва да се контролират много по-строго, за да се оптимизира растежът им, в сравнение с топлокръвните животни, които могат да понасят известни температурни разлики.

Други изследвания също потвърждават тази енергийна констатация, като например изследването на брашнените червеи, което току-що бе цитирано по-горе.

Всички тези констатации водят до заключението на Линди и Перел в тяхното изследване, че

"дори ако световното търсене на щурци съществува в много по-голям мащаб, отколкото в момента, нов източник на протеини с малко или никакво преобразуване на протеини, е малко вероятно да оправдае инвестициите, необходими за производството на щурци в мащаби от световно значение".

Може да си помислите, че всичко това е без значение, защото тези насекоми са яли храна за животни, която по принцип е храна за хора като царевица, ориз, лен и соя, а така или иначе не би трябвало да храним щурците с храна за хора.

Всъщност често производителите са принудени да го правят първо поради прости икономически съображения - има причина фермерите да хранят пилетата си с този фураж - той е евтин, от него животните растат бързо, лесно се набавя и рискът от болести е много малък в сравнение с неща като човешки хранителни отпадъци.

Освен това според ФАО насекомите, предназначени за консумация от човека, трябва цялото им тяло, включително еквивалентът на червата им, да са годни за ядене, а ако се хранят с хранителни отпадъци или тор, те вероятно ще съдържат всякакви патогени и няма да могат да се продават на хора и този факт се проявява в почти всички търговски съоръжения за производство на насекоми, почти всички от които хранят насекомите си с царевица, пшеница, ориз, лен и соя.

Така или иначе, от където и да го погледнете, изглежда, че насекомите, отглеждани във ферми, се отглеждат с висококачествени храни, годни за консумация от човека.

Увеличил ли се е отделяният метан заради говедовъдството?

Много насекоми, включително Acheta domesticus (щурците), не произвеждат изобщо метан и това ще обясни почти цялата огромна разлика в емисиите на парникови газове между насекомите и говедата.

За да се постави този размер на проблема в перспектива една крава произвежда средно 5,3 тона CO2 еквивалент газ годишно, а типичният пътнически автомобил произвежда около 4,6 тона, така че те наистина произвеждат доста парникови газове.

Но нека направим някои забележки. 

Първо метанът, който кравите произвеждат, е част от естествен цикъл, накратко, кравите поглъщат растителна материя, която бактериите в червата им превръщат в метан, който около 12 години по-късно се разгражда в CO2, който след това може да се абсорбира отново от растежа на нови растения.

Освен това изглежда, че световното стадо говеда не се увеличава, например според USDA (Министерството на земеделието на Съединените щати) има приблизително 92 милиона крави в САЩ, което е спад от 130 милиона през 1976 г., но макар че и при това намаление на броя, все още изглежда много, всъщност броят е сравним с броя на едрите преживни животни, които са живели в Северна Америка преди заселването - 60 милиона бизона, 45 милиона антилопи, 40 милиона белоопашати елени, 10 милиона черноопашати елени, 10 милиона лосове и т.н. Всички тези животни са преживни животни, които произвеждат големи количества метан като естествен страничен продукт от храносмилането си и може да се каже, че по всяка вероятност са произвеждали не твърде различно количество метан в сравнение с животните след индустриалната революция.

От 26-те милиона слона, които се смята, че са обитавали Африка в края на 18 век, сега те са едва около 400 000 и същият спад на популациите за съжаление се наблюдава при безброй други едри преживни животни.

Броят на живите говеда в света не се е променил драстично през последните 50 години, като се колебае около 1 милиард глави от 1975 г. насам.

Трябва да се спомене, че оценките на ООН са по-различни, според тях световната популация от говеда всъщност се е увеличила значително през последните няколко десетилетия, преминавайки от около 1 милиард глави на 1,5 милиарда като по-голямата част от това увеличение идва от Африка и Азия, и не е ясно защо тези оценки се различават толкова много драстично.

Но дори ако приемем, че стойността от 1,5 милиарда на ООН е по-точна от тази на USDA, унищожаването на популациите на дивите преживни животни през вековете все още компенсира това увеличение на производството на метан.

Ако това е вярно тогава увеличаващите се концентрации на метан в атмосферата, не могат да се дължат на селскостопанските животни и може да са причинени от друга човешка дейност или естествени процеси.

Факт е, че цялото замърсяване не само на атмосферата с въглеродни емисии, но също и пластмасови отпадъци, промишлени отпадни води, подкисляване на океаните, унищожаването на екосистемите, всичко това се дължи на бързото и може би безотговорно увеличаване на човешкото население. Само населението на Африка се е увеличило пет пъти от края на Втората световна война и потреблението на ресурси на глава от населението също се е увеличило през това време, затова да се обвини внезапно животновъдството за тези проблеми, които очевидно са свързани с безотговорното потребление на ресурси от страна на хората, е абсурдно.

Ако унищожим добитъка, тогава със сигурност нивата на метан ще спаднат и ще си спечелим известно време, но  основните проблеми ще останат.

"Не отричам, че намаляването на популациите от едър рогат добитък няма да донесе краткосрочни ползи, аз просто казвам, че това би елиминирало парниковите газове, които винаги са съществували и само за да можем да изгаряме въглища още десетилетие", се казва във видеото на Leather Apron Club.

Но нека не забравяме факта, че пилетата произвеждат около 542 пъти по-малко метан от кравите, така че по същество проблемът е решен без нужда от отглеждане на насекоми.

Страничните продукти

Всъщност има още фактори, които трябва да се вземат предвид.

Първо, както беше споменато по-горе, отглеждането на щурци обикновено е по-енергийно интензивно в сравнение с отглеждането на пилета, но също не са отчетени всички странични продукти, които получаваме от тези животни, които извличаме само от крави - неща като кожа, суровини за козметика, няколко ядливи части като субпробукти -  език и мозък например, които обикновено не се броят като част от говеждото месо и десетки други материали, използвани във всякакви ниши, никоя част от животното не се губи междувременно.

Това, което получаваме от насекомите, цели или прахообразни, има много малко странични продукти, и когато хората спорят колко са екологични, те не вземат предвид въздействието от производството на всички тези други материали, за които ще имаме нужда от заместители, за чието производство внезапно ще се появи нужда от фабрики вместо органичните фабрики, които ги произвеждат за нас. Производството на синтетични кожи също има лошо въздействие върху околната среда и ако се опитваме да направим справедливо сравнение, тези ефекти трябва да бъдат взети под внимание, а не само сравнявайки грамовете протеин, които всяко животно произвежда.

Естествен тор

Смята се, че насекомите или пилетата много по-ефективно усвояват храната в сравнение с кравите и поради това те произвеждат много по-малко отпадъци през целия си живот, което означава много по-малко тор. За да сме точни, насекомите произвеждат отпадъци, наречени фрас (frass), които са смес от изпражнения, отделени екзоскелети,  мъртви насекоми и неизядена храна, който може да се използва като тор, но произведеното количество винаги ще бъде много по-малко в сравнение с кравите.

По груби сметки, от един тон произведени щурци се получава 800 кг фрас. Използвайки тези числа и данни от проучване, направено върху отделяния тор от селскостопански животни от държавния университет на Юта, можем да изчислим колко сух тор се произвежда за единица протеин. Заключението е, че за всеки килограм протеин, произведен от крава трябва да очакваме 110 кг сухо тегло тор за всеки кг протеин, произведен от щурец - 1,33 кг тор.

Разликата е 83 пъти и тъй като търсенето на протеин от хората е малко вероятно да се увеличи с 8300 процента, това означава, че на теория ако заменим цялото говеждо с щурци, светът ще се изправи пред огромен недостиг на естествен тор, тъй като 50% от световните култури се отглеждат с помощта на естествени торове. А производството на синтетични торове от изкопаеми горива, обикновено природният газ, ще трябва да се увеличат.

Използването на синтетични торове е много по-лесно и обикновено по-евтино, но ако искаме устойчиво земеделие, трябва да вървим към повишаване на използването на естествени торове, защото заради синтетичните торове се увеличава уплътняването на почвата, намалява способността ѝ да задържа вода, да улавя въглерод и цялостно се влошава здравето на почвата поради изчерпването на органичния материал и микробния живот.

Освен това производството на синтетични торове е много енергоемко. Според FAO синтетичните азотни торове са отговорни за около 2,4% от общите глобални емисии, те са отговорни за цели 7% от емисиите на парникови газове в Китай само поради факта, че те използват въглища, а не по-чистия природен газ за производството им.

Някои хора смятат, че синтетичните торове са достатъчно добри и също имат своите основания, но като цяло изчислените 83 пъти намаляването на производството на естествени торове би трябвало да доведе до повишена зависимост от химическите торове, получени от изкопаеми горива, ако всички започнем да ядем насекоми.

Фуражите

Мнозина смятат, че насекомите са по-щадящи околната среда, защото изискват по-малко храна от конвенционалните селскостопански животни, но както вече видяхме, те консумират почти същото количество храна като пилетата, за които вече разполагаме с цялата инфраструктура и ноу-хау за отглеждане, така че няма директни икономии на фураж.

Но има много други съображения, свързани с фуражите, например какво би станало, ако можехме да използваме насекомите, за да консумират хранителните отпадъци? Около една трета от цялата храна, произведена в света, се изхвърля и голяма част от нея се озовава на сметищата, където анаеробно гние и произвежда CO2 и метан. Много видове насекоми биха могли да консумират тези отпадъци, като преработват хранителните вещества в тях във висококачествен използваем протеин. Това всъщност е феноменална идея и вече е въведена в практиката от редица компании, включително фермите Chapel в САЩ. Но имайте предвид, че ако насекомите се отглеждат върху битови отпадъци, те не се считат за безопасни за консумация от хората поради опасения от заразяване и инфекция.

Но тези буболечки се използват в момента за фураж за други селскостопански животни, най-вече пилета и риби, което не само намалява използването на сметища и производството на метан, но също така произвежда по-здравословен вариант от соята за тези животни, които така или иначе естествено ядат насекоми.

Но като става дума за селскостопански животни, които консумират отпадъци, ще бъде неуместно, ако да не споменем, че добитъкът играе изключително важна роля като консуматор на странични продукти като слама, които използват хранителните вещества в тях, които са недостъпни за на практика за всяко друго животно, включително насекомите, и ги предоставя на нас под формата на месо и млечни продукти.

Тези растителни остатъци, както и обикновената трева, която хората не могат да ядат, съставляват огромната част от над 90% от храната на кравите.

Проучване от 2017 г. изследва колко храна, годна за консумация от човека, е необходима за производството на килограм месо при различни животни и определя, че кравите в САЩ всъщност консумират с около 13% по-малко храна, годна за консумация от човека, в сравнение с други селскостопански животни като пилетата. И тъй като знаем, че пилетата консумират същото количество храна като щурците, това означава, че би трябвало да очакваме кравите да консумират по-малко храна, годна за консумация от човека, на килограм произведен протеин, в сравнение с щурците, което означава, че в известен смисъл кравите са по-ефективни от насекомите.

И между другото, в биофермите, където кравите консумират само трева, това се факто означава, че те са безкрайно по-ефективни от щурците. Оказва се, че кравите всъщност имат много плюсове, което вероятно е причината да останат толкова много милиони с нас.

За да обобщим казаното дотук за фуража, насекомите отново консумират не по-малко фураж от пилетата, което означава, че няма смисъл да се отглеждат за храна за хората.

Има обаче огромен стимул за създаване на съоръжения за консумация на отпадъци от насекоми, просто тези буболечки няма да бъдат предназначени за човешка консумация.

Намаляването на консумацията на вода

Средностатистическото насекомо в сравнение с кравите например консумира почти пет пъти по-малко вода за грам произведен протеин и това е важно съображение, особено в селскостопанските райони, които изчерпват водоносните си запаси.

Но ако тези животни консумират така наречената "зелена вода", основно дъждовна вода, тогава това няма почти никакво отрицателно въздействие върху околната среда и си струва да се отбележи, че много биоферми днес не използват нищо друго освен зелена вода, така че увеличеното потребление на вода не е проблем само по себе си.

Идеята, че насекомите консумират всъщност по-малко вода, отколкото например пилетата, се проваля по същите причини, които вече обсъдихме.

По-голямата част от водата, използвана от едно животно, идва от храната, и тъй като пилетата и насекомите консумират приблизително едно и също количество храна, потреблението им на вода е практически идентично.

Въпреки това често ще чуете твърдения, че насекомите консумират по-малко вода. Как точно се получават тези данни, можем да разберем, като прегледаме това проучване от 2015 г., озаглавено "Брашнени червеи за храна - перспектива за водния отпечатък" (Mealworms for Food: A Water Footprint Perspective). В това проучване изследователите са разгледали водната ефективност на хранителните червеи и са установили, че за един тон произведени годни за консумация насекоми, изразходената вода е почти идентична с тази на пилетата - съответно 4341 и 4325 кубични метра, но ако го разгледаме от гледна точка на това, което наричат годен за консумация протеин, тогава насекомите консумират около 30 процента по-малко вода от пилетата.

Това не означава, че насекомите наистина произвеждат повече протеини със същото количество вода, а означава, че те отчитат цялото насекомо, тъй като то обикновено се консумира цяло, докато при пилетата те отчитат само теглото на трупа, без да вземат предвид неща като главата, шията, органите и краката. които съставляват около 30 % от теглото на птицата и всички тези неща са годни за консумация, като обикновено се използват само за храна на домашни любимци или животни.

Ако се включат всички тези части, би трябвало количеството протеин, произведено за единица вода, да бъде приблизително едно и също за пилетата и щурците.

Номерът, който тези изследвания използват, за да изглежда, че щурците са много по-ефективни от пилетата, е да изхвърлят огромна част от тялото на пилето и да се преструват, че не се прави нищо от него, а просто се оставя да изгние. Всъщност нито една част от животно не се изхвърля в селското стопанство, а пилешкият протеин се използва изцяло, което означава, че той е също толкова ефективен, колкото и на щурците.

Използването на земята

Това е важно съображение и може да бъде от полза за околната среда. Но начинът, по който използваме земята, е безотговорен - използва се за интензивно монокултурно земеделие, наторено със синтетични нефтохимикали, които, както бе споменато по-горе, изчерпват естественото плодородие на почвата.

Ако можем да намалим земята, необходима за нашите селскостопански животни, тогава бихме могли да запазим част от нея, вместо да я оставим цялата да се изтощи, благодарение на насекомите. Но и насекомите в крайна сметка са фалшив спасител, макар помещенията, в които се отглеждат те, имат много по-малък отпечатък от птицефермите огромната част от земята, която е необходима за отглеждането на едно животно идва от фуража, който се отглежда за него, а той, както вече стана въпрос, е идентичен за пилетата и насекомите. Така че не бива да очакваме някакво реално предимство в това отношение.

В по-широк план фактът, че настоящата ни земеделска система вреди на земята, не е аргумент защо трябва да намалим използването й, а че трябва напълно да я пренастроим, да преоценим начина, по който я използваме. Когато се прави правилно, животновъдството има потенциала не само да не вреди на земята, но и да я подобри. Много устойчиви практики придобиват популярност през последното десетилетие и те всъщност подобряват плодородието на почвата и способността ѝ да поглъща въглерод от атмосферата. Решението на проблема с мъртвата почва не е да намалим леко скоростта, с която я убиваме, което е въвеждането на отглеждането с насекоми.

Доколко е релевантен аргументът, че отглеждането на насекоми спестява пространство, става ясно като си зададем въпроса какво планираме да направим с неизползваната земя, ако теоретично се отървем от най-големите ползватели на земя, например говедата. Досега най-често срещаният отговор на този въпрос е "връщане към дивия им вид" (rewild), който позволява на земята да се върне към предишното си естествено състояние. Проблемът е, че по-голямата част от пасищата са били използвани пак за паша и за да се запазят в естественото си състояние трябва  да са пълни с преживни животни, ще трябва да въведем милиони бизони, антилопи и други животни, които се хранят с трева, които ще отделят метан точно като кравите. И в края на краищата няма да сме постигнали нищо друго, освен че ще намалим продоволствената сигурност, защото вече няма да имаме говеждо месо.

Няма никакъв смисъл

Като цяло научните изследвания показват, че трябва да очакваме само много умерено намаляване или евентуално дори увеличаване на въздействието върху околната среда на отглеждането на насекоми в сравнение с конвенционалните животни като пилетата, така че огромните разходи във времето, необходими за промяна на цялата ни система за производство на храни, няма да бъдат оправдани или дори разумни. И това е преди дори да разгледаме известните и неизвестните предизвикателства, които ще дойдат с такава мащабна промяна, като недостига на торове, което ще доведе до увеличаване на зависимостта от нефтохимически торове.

При всичко това все още ли е жизненоважно насекомите да играят роля в нашата селскостопанска система?

Може би има смисъл да отглеждаме и насекоми в подобен промишлен мащаб, за да можем да се възползваме от
ползите, които те естествено ни предоставят, вместо да правим това, което земеделските производители правят през последните 70 години - да разглеждат насекомите предимно като вредители, които трябва да бъдат унищожавани с отрови.

Инициативи, които се стремят да въведат отново насекоми в селскостопанската система, вече са в ход, като например Chapel Farms, за които се спомена по-горе, но също така и проектът Ecodip Terra, който използва черната войнишка муха (Hermetia illucens) за разграждане на свинския тор, превръщайки труден за използване отпадъчен продукт в много по-качествен тор, а по-нататъшна работа по намаляването на хранителните отпадъци се извършва от компании като Agroprotein и Envirofly, така че отглеждането на насекоми трябва да се практикува по-широко в бъдеще и ние можем да извлечем огромна полза от него.

По отношение на храненето директно на хората с тези насекоми, това просто няма никакъв смисъл - практическите съображения би трябвало да ни накарат да разберем, че отглеждането на насекоми за консумация от хора просто не е жизнеспособно.

Насекомите и патогените

Но какво ще стане, ако по една или друга причина ядливите насекоми станат реалност.

Храненето с насекоми би довело до редица трудности, които мнозина не са взели предвид. На първо място, би имало риск при прилагането на диета, която никой на планетата не е ял досега.

Наистина около 2 милиарда души редовно ядат насекоми като част от диетата си, но начинът, по който те се хранят с насекоми, е напълно различен от този, който се предвижда на Запад. На първо място почти всички насекоми се събират от дивата природа и в Азия и Африка всъщност се ядат по много малко от тях, средно само около 2 % от общия протеин идва от насекоми, а това количество е малко. И става само когато предпочитаните от тях източници като месото са оскъдни.

Ако населението на Запада консумира толкова малко протеини от насекоми, предполагаемото въздействие върху въглеродния им отпечатък би било толкова малко, че не би могло да се измери, и хората ще трябва да си набавят голям процент или потенциално по-голямата част от протеините си от източници на насекоми.

Потенциалните последици за здравето от това са напълно неизвестни, особено при население, което няма никаква  традиция на ентомофагия, резултатите могат да бъдат опустошителни. Второ, насекомите имат потенциала да пренасят всякакви неща, които не искаме да попадат в телата ни. От една страна, потенциално заразни болести и много заразни гъбични инфекции са често срещани във всички видове насекоми, от друга страна, фермерите лесно биха могли да дават на насекомите си различни храни, които значително биха увеличили риска от болести или инфекции, включително изпражнения, животински трупове или плесенясало месо, някои видове насекоми с удоволствие ядат такива неща. 

Едно проучване всъщност установи, че точно тези сценарии са се разиграли във фермите за насекоми. Изследователите са установили, че от 300 посетени ферми 244 са съдържали насекоми с паразитни инфекции и в 90 от тези случаи паразитите са били паразити и за хората.

Някой може да каже, че и конвенционалните животни могат да се отглеждат по нехигиеничен начин и да, недобросъвестни фермери винаги ще има, но все пак домашните птици и бозайници не ги консумираме цели, за разлика от насекомите.

Те са много по-податливи на химическо замърсяване в сравнение с бозайниците и птиците, на които са отстранени кожата и вътрешностите.

И накрая, притеснение буди въпросът за нивата на пластмаса, които попадат върху или във вътрешността на тези насекоми, като се има предвид, че много от тях живеят през целия си живот в пластмасови кофи за боклук.

Те са ни отвратителни

Не бива да се пропуска нещо наистина важно: хората не обичат да ядат насекоми по някаква причина, може би защото те са вредители, те са индикация за мръсотия, много от тях са опасни за хората по целия свят.

Човечеството има естествена неприязън към всякакви видове буболечки, макар че не е невъзможно хората да бъдат принудени да преодолеят това. Но трябва наистина да си зададем въпроса етично ли е да принуждаваме хората да ядат нещо, което намират за отблъскващо? Разбира се, може би бихте могли бавно да ги убедите с течение на времето, но честно казано, това звучи още по-малко етично.

Принуждаването на хората да ядат нещо, което им се струва отвратително, би унищожило европейската култура на хранене, която винаги е имала животинското месо като важна част - спомнете си всички невероятни неща, които можее да създадете само от една крава с огромното ѝ разнообразие на месо, включително субпродукти, колбаси, да не говорим за стотиците млечни продукти, всички от които имат дълбока история и са свързани с нас.

Докато това, което се получава от щурците, е щурци и нищо друго.

Някои могат да кажат, че можете да смесите щурците в нещо, но първо, добавянето на насекоми към вече съществуваща храна не я прави нова, а и не е ли показателно, че най-доброто, което можете да направите, за да станат насекомите апетитни, е да ги скриете в други храни. Например, можете да замразите парче пържола, да я превърнете в прах, но кой би го направил, защото пържолата и така си е хубава?

Просто казано

Просто казано, отглеждането на насекоми би нанесло непоправима вреда на хранителните традиции на хората и всичко това в името на устойчивостта, въпреки че същите тези традиции са ни поддържали в продължение на неизброими хилядолетия.

Така че, за да завършим нещата тук, няма да ядем насекоми и основното им предимство, че уж са по-екологични, не е потвърдено от проучванията, което заедно с риска от патогени, снижаването на производство на торове и откровено неприятното изживяване, правят идеята за широко разпространение на ентомофагията нелепа.

И ако не сте убедени от нито един от тези аргументи досега, трябва да знаете, че вероятно няма да ядем насекоми не само поради инерцията и навиците ни, но и поради факта, че имаме вече инфраструктура, струваща милиарди, за да се улесни производството на протеини от селскостопански животни, но не и за насекоми.

Справка:

An Exploration on Greenhouse Gas and Ammonia Production by Insect Species Suitable for Animal or Human Consumption
Dennis G. A. B. Oonincx, Joost van Itterbeeck, Marcel J. W. Heetkamp, Henry van den Brand, Joop J. A. van Loon, Arnold van Huis
PLoS ONE, Published: December 29, 2010
https://doi.org/10.1371/journal.pone.0014445 

Crickets Are Not a Free Lunch: Protein Capture from Scalable Organic Side-Streams via High-Density Populations of Acheta domesticus
Mark E. Lundy, Michael P. Parrella
PLoS ONE, Published: April 15, 2015
https://doi.org/10.1371/journal.pone.0118785 

Environmental Impact of the Production of Mealworms as a Protein Source for Humans – A Life Cycle Assessment
Dennis G. A. B. Oonincx, Imke J. M. de Boer
PLoS ONE, Published: December 19, 2012
https://doi.org/10.1371/journal.pone.0051145 

Huis, Arnold & Van Itterbeeck, Joost & Klunder, Harmke & Mertens, Esther & Halloran, Afton & Muir, Giulia & Vantomme, Paul. (2013). EDIBLE INSECTS future prospects fo food and feed security.

(2006) Livestock's Long Shadow: Environmental Issues and Options. Food and Agriculture Organization of the United Nations (FAO), Rome.

Gerber, P.J., Steinfeld, H., Henderson, B., Mottet, A., Opio, C., Dijkman, J., Falcucci, A. & Tempio, G.
2013. Tackling climate change through livestock – A global assessment of emissions and mitigationopportunities. Food and Agriculture Organization of the United Nations (FAO), Rome

Sources of Greenhouse Gas Emissions, US EPA

Oonincx DGAB, van Itterbeeck J, Heetkamp MJW, van den Brand H, van Loon JJA, van Huis A (2010) An Exploration on Greenhouse Gas and Ammonia Production by Insect Species Suitable for Animal or Human Consumption. PLoS ONE 5(12): e14445. https://doi.org/10.1371/journal.pone.0014445 

How Much Meat Can You Expect from a Fed Steer? , South Dakota State University

Eating Insects Is Usually Less Efficient Than Eating Plants, Brian Tomasik

https://www.nass.usda.gov/Newsroom/2022/01-31-2022.php

https://www.ers.usda.gov/topics/animal-products/cattle-beef/sector-at-a-glance

Lives of game animals, Ernest Thompson Seton

https://www.fws.gov/press-release/2022-11/us-fish-and-wildlife-service-proposes-measures-african-elephant-protection

https://www.worldwildlife.org/magazine/issues/winter-2018/articles/the-status-of-african-elephants

https://wwflpr.awsassets.panda.org/downloads/lpr_2022_full_report.pdf, WWF Living Planet Report 2022

https://pitchstonewaters.com/wp-content/uploads/2016/07/Hempson-et-al-2015-A-continent-wide-assessment-of-the-form-and-intensity-of-large-mammal-herbivory-in-Africa.pdf

https://beef2live.com/story-world-cattle-inventory-1960-2014-130-111523

https://www.noaa.gov/news-release/increase-in-atmospheric-methane-set-another-record-during-2021

Bouwman, Alexander & Klein Goldewijk, Kees & Van der Hoek, Klaas & Beusen, A. & Vuuren, Detlef & Willems, Jaap & Rufino, Mariana & Stehfest, E.. (2011). Exploring global changes in nitrogen and phosphorus cycles in agriculture induced by livestock production over the 1900-2050 period, Livestock and Global Change Special Feature. Proceedings of the National Academy of Sciences of the United States of America. 110. 10.1073/pnas.1012878108.

Cairncrest Farm, "How many cows are there in the world?, A great comparison of the USDA vs the FAO numbers and why they may differ.

Kaba, A. (2020) Explaining Africa’s Rapid Population Growth, 1950 to 2020: Trends, Factors, Implications, and Recommendations. Sociology Mind, 10, 226-268. doi: 10.4236/sm.2020.104015.

University of Georgia Extension. (2014) Global Warming: How Does It Relate to Poultry?. Retrieved from https://extension.uga.edu/publications/detail.html?number=B1382

Natural Resource Conservation Service, Agricultural Waste Management Handbook (1992). Retrieved from: https://extension.usu.edu/agwastemanagement/manure-management/how-much-manure

Our World in Data. (2017) How many people does synthetic fertilizer feed?. Retrieved from https://ourworldindata.org/how-many-people-does-synthetic-fertilizer-feed

USDA Economic Research Service. (2009). Manure Use for Fertilizer and for Energy: Report to Congress. Retrieved from https://www.ers.usda.gov/publications/pub-details/?pubid=42740

Stefano Menegat, Alicia Ledo, Reyes Tirado et al. Greenhouse gas emissions from global production and use of nitrogen synthetic fertilisers in agriculture, 22 October 2021, PREPRINT (Version 1) available at Research Square https://doi.org/10.21203/rs.3.rs-1007419/v1

New technologies reduce greenhouse gas emissions from ... - PNAS. (n.d.). Retrieved February 26, 2023, from https://www.pnas.org/doi/10.1073/pnas.1210447110

FAO. 2011. Global food losses and food waste – Extent, causes and prevention. Rome, https://www.fao.org/sustainable-food-value-chains/library/details/en/c/266053/ 

Vaclav Smil, Crop Residues: Agriculture's Largest Harvest: Crop residues incorporate more than half of the world's agricultural phytomass, BioScience, Volume 49, Issue 4, April 1999, Pages 299–308, https://doi.org/10.2307/1313613

Anne Mottet, Cees de Haan, Alessandra Falcucci, Giuseppe Tempio, Carolyn Opio, Pierre Gerber,
Livestock: On our plates or eating at our table? A new analysis of the feed/food debate,
Global Food Security, Volume 14, 2017, Pages 1-8, ISSN 2211-9124, https://doi.org/10.1016/j.gfs.2017.01.001

World Economic Forum. 2018. Article: "Good grub: why we might be eating insects soon". Retrieved from https://www.weforum.org/agenda/2018/07/good-grub-why-we-might-be-eating-insects-soon/

USGS. (2009). California's Central Valley Groundwater Study. Retrieved from https://pubs.usgs.gov/fs/2009/3057/

The Conversation. (2020). Farmers are depleting the Ogallala Aquifer because the government pays them to do it. Retrieved from https://theconversation.com/farmers-are-depleting-the-ogallala-aquifer-because-the-government-pays-them-to-do-it-145501

Miglietta PP, De Leo F, Ruberti M, Massari S. Mealworms for Food: A Water Footprint Perspective. Water. 2015; 7(11):6190-6203. https://doi.org/10.3390/w7116190

Our World In Data. (2019). Hannah Ritchie. Article. Half of the world's habitable land is used for agriculture. Retrieved from https://ourworldindata.org/global-land-for-agriculture

Fernandez-Cornejo, Jorge, Richard Nehring, Craig Osteen, Seth Wechsler, Andrew
Martin, and Alex Vialou. Pesticide Use in U.S. Agriculture: 21 Selected Crops, 1960-2008,
EIB-124, U.S. Department of Agriculture, Economic Research Service, May 2014.
[37] Gałęcki R, Sokół R. A parasitological evaluation of edible insects and their role in the transmission of parasitic diseases to humans and animals. PLoS One. 2019 Jul 8;14(7):e0219303. doi: 10.1371/journal.pone.0219303. PMID: 31283777; PMCID: PMC6613697.

UK National Farmers' Union (NFU). (2019). Achieving NET ZERO Farming's 2040 goal. Retrieved from https://www.nfuonline.com/archive?treeid=137544

Food Safety News. Article. (2021) FAO highlights possible food safety issues with edible insects. Joe Whitworth. Retrieved from https://www.foodsafetynews.com/2021/04/fao-highlights-possible-food-safety-issues-with-edible-insects/ (note, this article cites the FAO publication: edible insects: future prospects for food and feed security)

Sustainable Agriculture Research and Education (SARE) program. (2021). Building Soils for Better Crops Ecological mangement for Healthy Soils. Fred Magdoff, Harold Van Es. Retrieved from https://www.sare.org/wp-content/uploads/Building-Soils-for-Better-Crops.pdf

Източник: Why We Won't be Eating Bugs in the Future, Leather Apron Club

Най-важното
Всички новини
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

6136

1

WOW

14.03 2023 в 17:49

Случай на съгласие с г-жа Милева. Браво, добра статия. Остава да схванете, че СО2 не ние е враг, а приятел, и какво остава от зелената сделка и религията за климатичния апокалипсис :)