Как да направим така, че пресните храни да се консумират докрай, вместо да се изхвърлят

Horizon/АНДРЮ ДЪН Последна промяна на 14 октомври 2022 в 13:07 16026 0

Как да направим така, че пресните храни да се консумират докрай, вместо да се изхвърлят? Кредит: Steven Lilley | Flickr (CC BY-SA 2.0)

Тонове храна се изхвърлят и разхищават всеки ден. Изследователи от ЕС разработват начини за намаляване на отпадъците — както от храни, така и от опаковки.

С високотехнологични сензори д-р Анастасия Ктениудаки проследява ягоди в Ирландия. Тя е част от нов европейски изследователски проект за намаляване на огромното количество пресни храни, които се изхвърлят, тъй като не са били консумирани преди посочената върху опаковката дата.

„Имаме сериозен проблем с изхвърлянето на храни“, казва Ктениудаки, която е един от експертите във финансирания по програма „Хоризонт“ проект FreshProof. „Необходимо е да намерим нови решения, за да може всеки да направи нещо“.

Фокус върху свежите продукти

Глобализацията произведе парадокс в хранителната промишленост — въпреки че разшири неимоверно асортимента от продукти по рафтовете на магазините, тя допринесе за това по-големи количества храни да остават неконсумирани като следствие от по-голямото им изобилие и удължаването на пътя от фермата до трапезата. Почти една трета от цялата произведена храна се разхищава или загубва според Световната продоволствена програма на ООН, при положение че стотици милиони хора по света са изправени пред глад.

Според законодателството в Европейския съюз повечето предварително опаковани храни трябва задължително да имат дата, посочваща прага по отношение на безопасността („годен до“ или „срок на годност“) или качеството им („най-добър до“ или „срок на минимална трайност“). Като част от общ преглед на правилата за етикетиране на хранителните продукти, Европейската комисия обмисля предложение да се премахнат изцяло датите за „най-добър до“.

Екипът на Ктениудаки е разработил сензорна система, с която се наблюдават условията на околната среда за селскостопански продукти на всеки етап във веригата на доставки. Изследователите са сигурни, че с тази малка иновация могат да предложат много по-точни дати за „най-добър до“ и да предотвратят ненужното изхвърляне на храни.

„Обикновеното веригите за доставка на храни работят на принципа „първи входящи, първи изходящи“, според който продуктите, които пристигат първи в дистрибуторския център или магазина, ще бъдат и първите, които ще го напуснат“, казва Ктениудаки. „С оглед на настоящата глобална търговия с храни, вече се нуждаем от по-интелигентна система, за да можем вместо това да даваме приоритет на онези пресни продукти, чийто срок на годност ще изтече преди останалите“.

Много на брой фактори влияят върху жизнения цикъл на пресните продукти по пътя от пасището до чинията. Те включват условията преди добиване на продукцията, като например количеството на валежите или слънцегреенето, както и условията след това, като температурните промени и дори вибрациите от пътя при транспортиране на храните с камиони.

С проекта FreshProof Ктениудаки вярва, че като се комбинират данните за условията на отглеждане на продукта и пътуването му до магазина, ще могат да се правят по-точни прогнози за реалния срок на годност в магазина. Това означава, че повече продукти ще достигат до потребителя в точното време и разхищаването ще е по-малко.

„Правим стандартни предположения за условията на околната среда за селскостопански продукти, което дава информация за определяне на датите за „най-добър до“. „Знаем, че има неща, които ще се объркат по пътя, когато става въпрос за транспортиране на хранителните продукти, но можем да разберем повече за въздействието, което това има върху срока на годност на продукта в магазина, и да използваме тези знания по-интелигентно“.

С високотехнологични сензори д-р Анастасия Ктениудаки проследява ягоди в Ирландия. Тя е част от нов европейски изследователски проект за намаляване на огромното количество пресни храни, които се изхвърлят, тъй като не са били консумирани преди посочената върху опаковката дата. Кредит: Pexels / Public Domain Certification

Точни дати за ягодите

Точно тук ягодите в Ирландия се вписват в картината.

Ктениудаки е била член на екип в университета на Южна Флорида в САЩ, който е разработил система, използваща няколко сензора и облачен софтуер за прогнозиране на срока на годност в магазина на селскостопански продукти. Проектът се възползва и от натрупания с годините опит на фермери и дистрибутори за това кога свършва периодът, през който даден продукт е в най-доброто си състояние.

„Ягодите са продукт с висока стойност, но се развалят много лесно, поради което времето и температурата често са особено важни“, казва Ктениудаки.

Освен температурни сензори по пътищата на дистрибуция, изследователите използват и хиперспектрални камери, за да си набавят подробни данни за това кога плодът започва да се разваля. С времето тази технология би могла да заработи и със стандартни камери.

Резултатите дават основание за оптимизъм. Прогнозите за оставащия срок на годност на ягодите са почти два пъти по-точни.

Въоръжен с тези данни, екипът сега иска да разшири работата си, да намери нови търговски партньори и инвеститори и да приложи концепцията на FreshProof към други плодове, както и към зеленчуци.

„В бъдеще този подход може да се прилага към всеки пресен продукт и дори може да помогне за оценяване на продуктите в хладилника ви“, казва Ктениудаки. „Бързият напредък в технологиите и изкуствения интелект според нас могат да окажат наистина голямо въздействие за подобряване на веригите на доставка, намаляване на разхищението на храни и за запазване на продоволствената сигурност“.

Разопаковане на опаковките

Проблемът с разхищаването се простира извън самите храни и обхваща опаковките, за които промишлеността произвежда големи количества пластмаса.

Друг екип учени използва експертните си знания по химия на материалите за разработване на проекта BIOSMART, чиято цел е да се намали изобилието от пластмасови опаковки, използвани за храните, както и да се удължи срокът на годност на пресните продукти.

„Изхвърлянето на храни е единият проблем, другият са пластмасите“, казва д-р Амая Игартуа, която координира проекта. „Намираме се в положение, при което съществуващите компостируеми материали не са достатъчно здрави, за да запазват продуктите, поради което използваме пластмаси“.

Почти няма хранителни опаковки, които са компостируеми, а много видове пластмаси не могат да се рециклират.

Едно от решенията на Игартуа е да се разработят по-трайни материали на биологична основа, достатъчно здрави за опаковане на храна, но способни да се разграждат след това.

Втората цел е да се разработят опаковки, като се използват само материали, които могат изцяло да се компостират или рециклират. Контейнерите често са съставени от няколко типа пластмаса и може да включват алуминий, което усложнява рециклирането.

Участниците в BIOSMART са окуражени от началните резултати от тестовете, които дават посоката за следващото поколение хранителни опаковки, които могат да се компостират или рециклират.

Проектът се приема добре и от обществеността. Планът сега е да се увеличат инвестициите и да се разширят изследванията, за да могат тези опаковъчни продукти да влязат в магазините.

Бързи данни

Подобно на FreshProof, проектът BIOSMART също се занимава с проблема с разхищението на храни, като използва сензори, които разпознават пределните разлики в газовете — кислород, амини и въглероден диоксид — във вътрешността на опаковките. Промените в нивата на газовете, откривани от сензорите в опаковките, влияят върху състоянието на храните.

Повишените нива подсказват, че продуктът започва да се разваля, като се предоставя точна информация в реално време, за разлика от произволно поставената дата „най-добър до“. Концепцията вече е тествана с опаковки, съдържащи сирене, шунка и риба.

Игартуа се надява, че с времето тази технология ще помогне на дистрибуторите и потребителите да намалят количеството храна, която се изхвърля.

Тя счита, че в крайна смета това може да помогне за коренната промяна на начина, по който храните се продават и съхраняват. За да стигне до този етап, нейният екип работи с партньори от академичните и промишлените среди в цяла Европа за финансиране на следващите етапи от работата.

Изследванията в тази статия са финансирани от действието „Мария Склодовска-Кюри“ (МСК) на ЕС. Тя е публикувана за първи път в  Horizon, списанието за изследвания и иновации на ЕС. 

Повече информация

Следвайте връзките по-долу за повече информация.

FreshProof

BIOSMART

Най-важното
Всички новини
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !