Зеленото обновяване на градовете свързва хората с природата

КЕЙЛЪБ ДЕЙВИС/Horizon Последна промяна на 02 септември 2022 в 00:01 20752 0

Кредит proGIreg

Един от примерите като proGIreg за съживяване на постиндустриални райони.

Благоприятното действие на природата върху духа и тялото дава основание на редица проекти за обновяване на градската среда да възприемат природосъобразни решения, чиято цел е смекчаване на въздействието от изменението на климата и създаване на по-здравословни общности.

Продължителните мерки за изолация по време на коронавирусната пандемия ни напомниха за възстановителната сила на природата за духа и тялото. Повторното свързване на хората с природата, особено в големите градове, обаче бе във фокуса на няколко европейски научноизследователски проекта доста преди избухването на COVID-19, преди почти три години.

Тези проекти използват решения от природата, за да се справят с фундаментални икономически, екологични, здравни и социални предизвикателства в опит да подобрят условията на живот в градовете като цяло. Те обединяват европейски градове в усилията им да очертаят пътища към по-устойчива социално-икономическа система и подобряване на благосъстоянието.

Да вземем например Дортмунд в Германия, Торино в Италия и Загреб в Хърватия. Те са част от проект за добавяне на зеленина, богата на биологично разнообразие, в градските райони и за създаване на икономически полезни екологични ресурси.

„Не става дума само за засаждане на дръвчета“, казва д-р Аксел Тимпе от университета RWTH в Аахен, Германия. „А за изграждане на жива система, на чийто изход се създават продукти.“

Той координира проекта proGIreg, чиято цел е да реши предизвикателствата на постиндустриалното съживяване чрез създаване на живи лаборатории в градски райони.

Дортмунд в областта Рейн-Рур, промишленото сърце на Германия, някога е бил център на производството на стомана. В Торино, в подножието на Алпите, се намира някога най-големият в света завод за производство на автомобили в Лингото, който днес е почти изоставен. Загреб, столицата на Хърватия, е имала най-голямата свинеферма в света с мащабна фабрика за производство на колбаси – и двете в момента несъществуващи.

Макар обликът, географското местоположение и историята им да са различни, и трите града са изправени пред сходни предизвикателства. С недостатъчно качествени зелени пространства тези райони страдат от неблагоприятни социални и икономически последици.

Култивиране в града

В този контекст една от целите на проекта е превръщането в парк на депо за отпадъци в Дортмунд. Тази зона се почиства и се засажда с дръвчета, като същевременно слънчеви панели се използват за генериране на енергия и се култивират ливади с диви цветя.

Проектът също така насърчава градското земеделие със специално внимание върху рибовъдството и растениевъдството — система за производство на храни, известна като „аквапоника“. Тази комбинация от рибовъдство (аквакултура) и отглеждане на растения без почва (хидропоника) използва по-малко земя в сравнение с традиционното селско стопанство.

Растенията се поливат с богатата на хранителни вещества вода от аквакултурите в древна форма на производство на храни, намерила нова роля в градските райони. С участието на местните граждани аквапонните системи по проекта правят местното производство на храни икономически по-жизнеспособно.

Торино дава на доброволци земя за ползване за създаването на градска ферма в постиндустриална зона, където се случват редица неща според д-р Тимпе.

Доброволците наемат парцели, които да използват като градини, а аквапониката се прилага за отглеждане на висококачествени подправки за местните ресторанти. Има градина за хора със специални потребности. Предлагат се и курсове по готварство и градинарство.

„Цялото това нещо е и икономическа дейност“, казва д-р Тимпе. „Заелите се с нея доброволци вече осигуряват препитанието си от нея. Те имат и „малък магазин в обекта.“

Мобилизиране на природата

Крайната цел на подобни проекти е да станат градовете ни по-добри места за живеене чрез „природосъобразни решения“ (вижте карето по-долу). Това означава мобилизиране на природата за справяне с най-големите заплахи на нашето съвремие — в това число за храната, водата, биологичното разнообразие, човешкото здраве, икономиката и климата.

Класически пример за използването на природосъобразни решения е засаждането на тропически дървета, известни като мангрови гори, по крайбрежието на Папуа-Нова Гвинея, за да го предпазват от ерозия. Друг пример е изграждането в Малмьо, Швеция, на зелени покриви, които се използват за охлаждане на сградите през лятото и задържане на топлината през зимата, както и на система със свободно оттичане в почвата, богати на биологично разнообразие езера и заливни места, което спомага за подобряване на оттичането и по този начин намалява риска от наводнения.

Изследователите търсят не само технически решения, като полагат усилия да разберат и решат трудни въпроси, като например ролята на местните общности в разработването и изпълнението на природосъобразни решения и най-добрият начин за комбиниране на няколко природосъобразни решения.

Заедно с Дортмунд, Торино и Загреб в ролята им на водещи градове, proGIreg работи с още няколко града последователи за надграждане въз основа на придобития опит. Това са Кашкайш в Португалия, Клуж-Напока в Румъния, Пирея в Гърция и Зеница в Босна и Херцеговина.

Д-р Тимпе и неговият екип изготвят каталог с бизнес модели, които могат да помогнат на местните хора да продължат дейностите по устойчив начин.

Социален фокус

Друг проект, който разработва природосъобразни решения, се нарича URBiNAT. Първоначално той работи с три града, в това число София (България), Нант (Франция) и Порто (Португалия).

URBiNAT се концентрира особено силно върху социалните въпроси. На по-късен етап предстои да се присъединят Брюксел в Белгия, Сиена в Италия, Хьое-Тааструп в Дания, Нова горица в Словения, както и други места. За живущите в покрайнините на тези градове често няма добри работни места, а процентът на отсъствия от училище е висок.

„Освен това те често се чувстват изключени от града, в който живеят“, казва д-р Гонсало Канто Мониз от Центъра за социални изследвания на университета в Коимбра, Португалия, когато говори за жителите на общността. Той координира URBiNAT с Изабел Ферейра, Натали Нунес и Беатрис Кайтана.

„Липсва чувство на принадлежност.“

Проектът им цели да разшири концепцията за природосъобразни решения, така че да се отчита и природата на човека. Конкретно това означава разработване на неща от типа на местни пазари, в които фокусът е не толкова върху отглеждането на дървета и растения, колкото върху насърчаване на чувство за общност. Те също така търсят начини за сливане на природния елемент със социалния, като например зимна градина, която работи и като класна стая на открито.

URBiNAT създава природосъобразни решения в съзвучие с местните жители, но се отличава по начина, по който групира природосъобразните решения. Идеята е, че чрез свързване на природосъобразните решения в конкретен район се увеличава положителният ефект.

Здравни коридори

Д-р Канто Мониз и неговият екип се вдъхновяват от понятието „зелени коридори“, които представляват земя, върната на природата, така че животни и насекоми да могат да се придвижват из нея безпрепятствено. Намерението им е да проучат това, което наричат „здравословен коридор“, за да свързват зони в неравностойно положение. Досега по проекта е създаден цялостен каталог на широкообхватни природосъобразни решения във водещите градове — от градини за общността до зелени стени.

За събиране на доказателства за резултатите се използва технология на заснемане от въздуха. Ще бъдат използвани дронове, оборудвани с термовизионни камери, за да се определи доколко наскоро посадените дръвчета и другата зелена растителност са намалили температурата на ниво улици. Анкети сред местните жители ще сравнят социално-икономическото им благополучие преди и след прилагането на природосъобразните решения.

Изпълнението и на двата проекта — на д-р Канто Мониз и на д-р Тимпе — започва през 2018 г. и ще приключи следващата година, въпреки че техните природосъобразни решения нямат краен срок.

„Те са тук, за да останат“, казва д-р Тимпе.

Изследването в тази статия е финансирано от ЕС. Тази статия е публикувана за първи път в Horizon, списанието за изследвания и иновации на ЕС. 

Най-важното
Всички новини
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !