Голямата пирамида на маите, известна като "Ел Кастило" или Храмът на Кукулкан, в Чичен Ица, Мексико, е била проектирана като функциониращ астрономически инструмент, способен да отбелязва всяко важно небесно събитие през слънчевата година, предполага ново проучване върху едно от най-известните архитектурни чудеса на древния свят.
Чудесата на Голямата пирамида в Чичен Ица, не се ограничава до известният светлинен феномен "спускането на Кукулкан", при който пирамидата хвърля сянка на всяко равноденствие, очертаваща тялото на Кукулкан, богът-змия.
Четирима археоастрономи от водещи мексикански изследователски институции демонстрират в статия, публикувана в Arqueologia Mexicana, че този архвологичен паметник следва прецизен, целогодишен модел на движението на слънчевата светлина, който кодира целия календар на маите в самите ѝ камъни.
Механиката на Змията на Светлината
Пирамидата, известна като Ел Кастильо, или Храмът на Кукулкан , е висока 30 метра и разполага с девет терасовидни тела, увенчани с храмово светилище. Всяка от четирите ѝ страни е с дължина 55,5 метра и е оградена от стълбища с балюстради. Когато слънцето залязва към западния хоризонт, то хвърля сенки от ъглите на пирамидата по северозападния склон, образувайки поредица от триъгълни светлинни петна, които заедно съставят вълнообразното тяло на змия - йерофанията, известна като "спускането на Кукулкан".
Според авторите на изследването процесът започва още на 12 февруари, когато първата слаба следа от светлина се появява в горната част на рампата. На този етап триъгълниците са непълни и траят само няколко минути. До 4 март в късния следобед се виждат пет триъгълника, а до 15 март върху балюстрадата се проектират седем триъгълника светлина, оставайки видими до залез слънце.
Змийският ефект върху стълбището на Ел Кастильо в Чичен Ица, демонстриран с изкуствена светлина. Кредит: Bjørn Christian Tørrissen/ CC BY-SA 3.0
Изследователите отбелязват, че действителното астрономическо равноденствие попада точно в средата на този прозорец със седем триъгълника, пет дни след първоначалното формиране на модела и пет дни преди появата на осмия триъгълник на 26 март. Това откритие кара екипа да предположи, че седемте триъгълника може да са служили като практичен метод за жреците-астрономи на маите да идентифицират равноденствието със забележителна точност - заключение, което оспорва някои учени, които са се съмнявали дали мезоамериканските наблюдатели някога официално са идентифицирали равноденствието.
Интервали, генерирани от ориентацията на Ел Кастильо, показващи слънчевата година, разделена на зенитни проходи, равноденствия и слънцестоения. Кредит: David Wood Cano / Arqueología Mexicana
Отбелязване на зенитите, слънцестоенията и пълната слънчева година
Астрономическата демонстрация не се ограничава с равноденствието.
До 9 април всичките девет триъгълника са напълно оформени - по един за всяко от деветте терасовидни тела на пирамидата. Триъгълниците постепенно се разширяват през следващите седмици до 24 май, датата на първото преминаване на слънчевата зенитна точка в Чичен Ица, когато цялата балюстрада е обляна в светлина. Това пълно осветяване продължава през лятното слънцестоене на 21 юни и завършва с второто преминаване на зенитна точка на 19 юли. След втория зенит деветте триъгълника започват да се предефинират, достигайки отново пълната си форма до 2 септември, преди моделът да се обърне с наближаването на есенното равноденствие. Последните кратки проблясъци на светлина се наблюдават около 29 октомври, след което рампата остава в сянка точно 52 дни преди зимното слънцестоене и още 52 дни след него, докато цикълът не се рестартира на 12 февруари.
Ел Каракол, астрономическата обсерватория на маите в Чичен Ица. Кредит: Wikimedia Commons (CC BY-SA 2.5)
Значението на числото 52 в този контекст не е случайно. 52-годишният календарен кръг — периодът, след който 365-дневният слънчев календар на маите (Хааб) и 260-дневният ритуален календар (Цолкин) се пренареждат — е бил един от най-свещените цикли в мезоамериканското времеизмерване. Интервалът от 52 дни без сянка от двете страни на зимното слънцестоене изглежда кодира тази фундаментална единица директно в дизайна на пирамидата.
Археоастрономията, вградена в Ел Кастильо, по този начин действа едновременно на множество календарни нива, свързвайки ежедневното движение на слънцето с най-дълбоките цикли на свещеното време на маите.
Това видео, заснето с ускорен кадър, показва слънчевото подравняване по време на равноденствията върху пирамидата Ел Кастильо в Чичен Ица. Кредит:
Шедьовър на календарната архитектура
Математическата елегантност на дизайна на Ел Кастильо е разкрита в анализа на ключови числови интервали, проведен в изследването. Интервалът между зенитните проходи на слънцето и темпоралните равноденствия е 63 дни, докато интервалът между темпоралното равноденствие и слънцестоенето е 28 дни. Заедно тези два интервала се сумират до 91 дни - броят на стъпалата на всяко от четирите стълбища на пирамидата. Умножени по четири и добавени към храмовата платформа като последно стъпало, общият брой достига 365, броят на дните в слънчевата година. Числата 7 (триъгълниците, които маркират равноденствието), 9 (терасовите тела на пирамидата) и 13 (свещено число на маите) се преплитат чрез връзката 63 = 7 × 9 и 91 = 7 × 13, разкривайки система от изключителна вътрешна съгласуваност.
Изследователите стигат до заключението, че Ел Кастильо е служил като axis mundi в света на маите, свързвайки небесното царство (символизирано от числото 13) с подземния свят (представен от числото 9) през повърхността на земята, където змията на светлината се спуска, за да наторява почвата. Проследяването на този модел на осветление през цялата година от жреците-наблюдатели на маите би осигурило не само средство за локализиране на равноденствието, но и надежден пътеводител за земеделския и церемониален календар, който е структурирал цивилизацията на маите в продължение на три хилядолетия.
"Маите са използвали своите астрономически знания, кодирани в календарната математика, за да постигнат възхитителна прецизност в измерването на времето", коментират авторите на изследването.
Справка: Tomado de Orlando Casares Contreras et al., “El Castillo de Chichén Itzá. Evocación de un mensaje majestuoso de trascendencia calendárica”, Arqueología Mexicana, núm. 197, pp. 78-87.
Източник: Startling Revelations at El Castillo at Chichén Itzá: A Monumental Maya Calendar, Gary Manners, Ancient Origins
Още по темата
Човекът
Тъмните тайни на Чичен Ица, жертвоприношенията на маите в града над подземния свят (видео)
Човекът
Древни и съвременни празници и суеверия, свързани с пролетното равноденствие (видео)
Човекът
В пирамидата Кукулкан в Мексико откриха още една пирамида (видео)
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари
Прост Човек
Последната теорема на Стивън Хокинг преобръща времето и причинността
Прост Човек
Разрязването на фотон на две създава безкраен рояк от частици
zlatkov
Учени сканират 74 милиона радиосигнала от междузвезден обект за признаци на извънземни технологии
Джендо Джедев
За срещата на Земята с Халеевата комета през 1910 г. някои са пили "противокометни хапчета"