Най-ранните заселници на Рапа Нуи, известен също като Великденския остров, изглежда са имали някакъв вид контакт с хора от Южна Америка още преди 1000 години, установи ново проучване на растенията.
Преди хиляда години първите заселници на Рапа Нуи - известен също като Великденския остров - са използвали за храна растения, произхождащи от Полинезия, но също и от местни растения в Южна Америка, която е на 3700 километра от острова, установи ново проучване.
В различно време археолозите откриха значителен брой артефакти под Нау-Нау. Освен това в този ранен слой са намерени кости от няколко вида птици, полинезийски плъх (Rattus exulans) и различни видове риби. Въз основа на проби от кости на плъх и карбонизирани черупки от ядки бе възможно да се датира този паметник. Започнал е да се строи около 1300 г. и е завършен до 1400 г.
Археолозите изследват най-древния слой на обект до залива Анакена в североизточната част на Великденския остров, където според легендата са стъпили първите жители на Рапа Нуи. Там е и Аху Нау-Нау - церемониален комплекс, тераса с гигантски статуи (моаи), монтирани върху нея.
Там изследователите откриват няколко инструмента от обсидиан с режещи ръбове, известни като мата’а, както и скрепери, ножове и свредла, направени от същия материал. Тези предмети са изследвани от археолози от чилийски и шведски университети.
Резултатите от тяхната работа са представени в статия, публикувана в списание PLOS One.
Картата на острова показва залива Анакена и Аху Нау Нау. Кредит: Paloma Berenguer et al.
Авторите на работата са открили малко количество растителен материал върху остриетата. Това показва, че те са били използвани за обработка на растителни храни. Учените решават да разберат кои растения са били почиствани и рязани с тези остриета.
Те анализират 20 инструмента от обсидиан и откриват върху тях 46 проби нишесте. Оказало се, че хората от Рапа нуи са използвали тези остриета за обработка на хлебно дърво (Artocarpus altilis), джинджифил (Zingiber officinale), както и цитерa (Spondias dulcis) и таитянски кестен (Inocarpus fagifer).
Това не е много очакван резултат. Факт е, че таитянските орехи и хлебното дърво не растат на Великденския остров, а джинджифил никога досега не е бил срещан в отдалечените части на Океания.
Освен това са идентифицирани останки от таро (Colocasia esculenta) и ямс (Dioscorea sp.). Тези две растения се използват широко в селското стопанство на тихоокеанските острови. Известно е, че полинезийците определят пригодността на острова за заселване по следния оригинален начин: засаждат ямс и отплават. След известен период от време, достатъчен за узряването на растението, те се връщат да видят дали ямсът е пуснал корени. Ако е така, тогава островът се е смятал за подходящ за колонизация.
Най-изненадващо бе наличието на останки от сладък картоф (Ipomoea batatas), канна (Canna sp.) и маниока (Manihot esculenta) върху остриетата. Тези растения имат нишестени коренища, които се ядат. И трите растения са южноамерикански продукти.
Обсидианови остриета, намерени в обекта Anakena. Кредит: Paloma Berenguer et al
Според изследователите тяхната работа със сигурност доказва, че хората от Рапа нуи наистина са плавали до бреговете на Южна Америка. Участниците в такива плавания са изминавали повече от 3.5 хиляди километра, за което вероятно ще са нужни 1-2 месеца в зависимост от времето. Това изисква значително количество храна. Авторите на работата предполагат, че на връщане (от континента до Рапа Нуи) жителите на острова са се запасявали с местни, южноамерикански продукти.
Не може да се каже, че преди не е било известно за пътуванията на хората от Рапа нуи до континента. Устната традиция на този народ включва разкази за поне едно пътуване до Южна Америка от ранни заселници.
Съществува и хипотеза, че през 1480 г. на острова е пристигнал флот на инките, командван от самия Тупак Юпанки, владетел на империята на инките по време на нейния разцвет. Според по-късни разкази на испански пътешественици, Тупак Юпанки е имал флот от балсови салове.
Дълго време научната общност поставя под въпрос мореходността на такива салове, останали в испанските илюстрации. Дори пътуването на "Кон-Тики" не впечатлява скептиците, въпреки че той изминава около 8000 километра и прекосява Тихия океан.
Ако хората от Рапа нуи наистина са плавали между Великденския остров и Южна Америка, тогава те са поддържали приятелски отношения с жителите на континента. Наистина, в противен случай те едва ли биха могли да се запасят с храна там в количество, достатъчно за обратното пътуване и по-нататъшното отглеждане на тези растения на острова.
Имайте предвид, че следи от този вид могат да бъдат обяснени малко по-различно. В рамките на концепцията на Тур Хейердал, потвърдена наскоро от генетични изследвания, жителите на Великденския остров произлизат не само от полинезийци, но и от южноамерикански индианци. Освен това те, очевидно, биха могли да стигат до Великденския остров и да се върнат сами. В този случай маниоката и други южноамерикански растения биха могли да бъдат пренесени на острова от тях, а не от народа Рапа нуи.
Справка: Identification of breadfruit (Artocarpus altilis) and South American crops introduced during early settlement of Rapa Nui (Easter Island), as revealed through starch analysis; Paloma Berenguer, Claudia Clavero, Mónica Saldarriaga-Córdoba, Antonio Rivera-Hutinel, Daniela Seelenfreund, Helene Martinsson-Wallin, Patricia Castañeda, Andrea Seelenfreund
PLOS One, Published: March 20, 2024; https://doi.org/10.1371/journal.pone.0298896
Източник: Obsidian blades with food traces reveal 1st settlers of Rapa Nui had regular contact with South Americans 1,000 years ago, Live Science
Още по темата
Човекът
Дали независимо са измислили писмеността си хората от Великденския остров?
Земята
Опитът от заселването на остров Пасха може да бъде урок за марсианските колонии
Животът
Индианците са плавали до тихоокеанските острови в древността според генетичен анализ
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари