Печат на византийската императрица Ирина Комнина, открит в България

Ваня Милева Последна промяна на 21 август 2026 в 13:30 11 0

Стенопис на византийската императрица Ирина Комнина.

Кредит Wikimedia Commons
Стенопис на византийската императрица Ирина Комнина.

Археолози, водещи разкопки в древния град Перперикон, откриха рядък печат от 13-ти век, идентифициран от екипа като принадлежащ на византийската императрица Ирина Комнина. Находката може да предложи нови доказателства за дипломатически контакти между средновековна България и Никейската империя.

Проф. Николай Овчаров, който ръководи разкопките, обяви откритието във вторник. Той каза, че само четири други печата на императрицата са известни в целия свят. Екземпляри се съхраняват в Дъмбартън Оукс във Вашингтон, в Държавния Ермитаж в Санкт Петербург и в частни колекции.

Печатът изобразява императрицата, носеща корона и императорски одежди от едната страна. Другата страна изобразява Христос. Овчаров описва дизайна като "изключително рядка иконография".

Печатът датира от ключов период в Балканската политика

Овчаров идентифицира Ирина като съпруга на император Йоан III Дука Ватац, владетел на Никейската империя. Византийската държава-наследник възниква, след като кръстоносците превземат Константинопол през 1204 г. по време на Четвъртия кръстоносен поход.

Печатът датира от период, когато българският цар Иван Асен II се превръща в един от най-могъщите владетели на Балканите. През 1230 г. армията му побеждава Теодор Комнин Дука от Епир в битката при Клокотница, на около 29 километра от Перперикон.

Победата значително разширява българското влияние. В същото време Никея се стремяла да укрепи позициите си и евентуално да си върне Константинопол от латинското владичество.

Овчаров разказва, че кореспонденцията между България и Никея е била особено интензивна от 1233 до 1235 г. Средновековните печати са били използвани за обезопасяване и удостоверяване на писма и документи, което прави откритието в Перперикон потенциално значимо доказателство за тези контакти.

Дипломацията сближава България и Никея

През 1235 г. Българската патриаршия е официално призната в Лампсаки в Мала Азия. Споразумението укрепва религиозния авторитет на България и отношенията ѝ с Никея.

Съюзът включва и династичен брак. Дъщерята на Иван Асен II Елена се жени за Теодор II Ласкарис, син на Йоан III Дука Ватацис и първата му съпруга Ирина Ласкарина, и бъдещ владетел на Никея.

Овчаров отбелязва, че църковното споразумение и брачният съюз биха могли да обяснят защо писмо с печата на императрицата е достигнало до Перперикон. Точните обстоятелства обаче остават неясни.

Перперикон открива печати на могъщи владетели

Структурната основа в Перперикон се смята за древния храм на Дионис.Конструктивната основа на Перперикон. Кредит: Антон Лефтеров. CC BY 4.0/Wikimedia Commons/Антон Лефтеров

Перперикон е голям древен скален археологически комплекс в източните Родопи на България, близо до съвременния град Кърджали. Хората са използвали мястото в продължение на хиляди години и по-късно то се е развило във важен укрепен център с религиозни, жилищни и отбранителни структури през римския, византийския и средновековния период.

На обекта са открити няколко печата, свързани с могъщи владетели. Предишни находки включват печати на византийските императори Анастасий I, Константин IX Мономах и Андроник II Палеолог, както и златен печат на българския цар Иван Александър.

Последното откритие допълва доказателствата, че Перперикон е бил свързан с по-широки политически мрежи, оформили средновековните Балкани.

Източник: Seal of Byzantine Empress Irene Komnene Discovered in Ancient City in Bulgaria, GreekReporter

Виж още за:
    Най-важното
    Всички новини

    Още от Човекът

    Коментари

    За писането на коментар е необходима регистрация.
    Моля, регистрирайте се от TУК!
    Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

    Няма коментари към тази новина !