Нобеловата награда за физика за 2026 г. е за откриването на високоенергийни неутрино с астрофизичен произход

Ваня Милева Последна промяна на 06 октомври 2026 в 12:50 357 0

Кралската шведска академия на науките реши да присъди Нобеловата награда за физика за 2026 г. на Франсис Халзен (Francis Halzen)

Кредит Johan Jarnestad/The Royal Swedish Academy of Sciences
Кралската шведска академия на науките реши да присъди Нобеловата награда за физика за 2026 г. на Франсис Халзен (Francis Halzen) "за решаващ принос към Неутринната обсерватория IceCube и откриването на високоенергийни неутрино с астрофизичен произход".

Носителите на Нобелова награда за физика за 2026 година бяха обявени днес.

Тази година Кралската шведска академия на науките реши да присъди Нобеловата награда за физика за 2026 г. на Франсис Халзен (Francis Halzen) "за решаващ принос към Неутринната обсерватория IceCube и откриването на високоенергийни неутрино с астрофизичен произход".

Франсис Халзен полага основите на изцяло нов вид астрономия. Неговата е идеята да се използва ледения щит на Южния полюс, за да улови призрачните частици, наречени неутрино. Резултатът е Неутринната обсерватория IceCube, която може да проследява частици неутрино, изващи от далечния космос.

Неутриното е най-трудно засичаната частица във Вселената, тя няма електрически заряд и почти няма маса. Като цяло, то преминава незабелязано през материята - рядко неутрино се усеща чрез сблъсък с атомно ядро. Всяка секунда, без да забележим, 65 милиарда неутрино от Слънцето преминават през нокътя на кутрето ни.

Неутрино идват и от други области на космоса, носейки улики към някои от загадките на космоса. Изследователи, които успеят да уловят тези по-редки космически неутрино, могат след това да извлекат информация за екстремните среди във Вселената, откъдето са възникнали.

През 80-те години на миналия век Франсис Халзен осъзнава, че антарктическият лед може да е идеален за улавяне на достатъчно количество от тези потайни частици, за да могат изследователите да научат повече за техния далечен произход. Той бързо убеждава други учени в потенциала на идеята си и през 1992 г. група изследователи и инженери правят първите опити да спуснат светлинни сензори в леда на Южния полюс. Пробивът идва около двадесет години по-късно: детекторът на неутрино IceCube регистрира неутрино със свойства, които убеждават изследователите, че произхождат от далечни региони на космоса. Търсенето на източниците на неутрино във Вселената започва.

Кралската шведска академия на науките реши да присъди Нобеловата награда за физика за 2026 г. на Франсис Халзен (Francis Halzen) "за решаващ принос към Неутринната обсерватория IceCube и откриването на високоенергийни неутрино с астрофизичен произход".Франсис Халзен (Francis Halzen)

Халзен израства в Белгия. Той е увлечен от физиката на елементарните частици заради напредъка в областта през 60-те години на миналия век и първоначално се фокусира върху масивни частици, изградени от кварки. Скоро след като завършва докторантурата си, се мести в Университета на Уисконсин-Мадисън в САЩ. По-късно разбира какво може да научи физиката на елементарните частици от частиците, които достигат до нас от космоса - и как астрофизиката от своя страна може да се възползва от физиката на елементарните частици.

Мотивацията, която стои в основата на търсенето на неутрино, идва от наблюденията на напълно различни частици. Космосът непрекъснато се пресича от частици, които общо се наричат ​​космически лъчи. Обикновено тези частици са протони, които са голи атомни ядра на водород. Протоните от космоса понякога могат да достигнат до нас с изумително количество енергия, много повече, отколкото е възможно да им се даде в ускорител на частици на Земята.

Произходът на космическите лъчи с най-екстремни енергии е една от най-добре пазените тайни на Вселената. Тъй като физиката ни казва, че процесите, които могат да ускорят протоните до високи енергии, водят и до появата на неутрино с високи енергии, неутриното биха могли да предоставят важни улики за тези космически ускорители на частици.

Нужно е да се разделят частиците неутрино, носещи огромни количества енергия от неутриното със значително по-ниска енергия, които идват от разпадащи се радиоактивни вещества от Слънцето. Високоенергийните неутрино не произхождат от заобикалящата ни среда, те трябва да идват отнякъде далеч, много далеч - може би от бурни процеси в региони, където звезди са експлодирали, или от далечни активни галактики.

Подземните сензори за откриване на частиците неутрино на IceCube.Илюстрация: IceCube Collaboration

През 2025 г. Нобеловата награда за физика бе поделена между  на Джон Кларк (John Clarke), Мишел Деворе (Michel H. Devoret) и Джон Мартинис (John M. Martinis) "за откритието на макроскопичното квантово-механично тунелиране и квантуване на енергията в електрически вериги".

Виж още за:
    Най-важното
    Всички новини

    Още от Физика

    Коментари

    За писането на коментар е необходима регистрация.
    Моля, регистрирайте се от TУК!
    Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

    Няма коментари към тази новина !