Въпреки че нашият мозък има удивителен капацитет, ние често не си спомняме къде сме си оставили ключовете или името на някой съученик. Защо забравяме някои неща, но не забравяме други. И въобще защо забравяме?
Статия, публикувана наскоро в Psychological Science от Таля Садех (Talya Sadeh) и екип от Научно-изследователския институт Ротман в Торонто разглежда дълго продължилия дебат в науката за паметта - защо забравяне - заради разпад или смущения? Тези въпроси разглежда Scientific American.
Съобщение върху пясък
Разпад. Привържениците на тази идея, че нашите спомени бавно изчезват, избледняват заради изминалото време, през което не са били в обръщение.
Това много прилича на съобщение, написано върху пясък, с всяка океанска вълна, която го залива, написаното става все по-малко четливо, докато в крайна сметка изчезва напълно. Пясъкът представлява мрежата на мозъчните клетки, които образуват паметта в мозъка, а океанските вълни представляват изминалото време.
Смущения. Другата хипотеза предполага, че забравянето е заради смущения. Според Садех и колегите й "спомените стават все по-малко достъпни поради смущения от подобна информация, придобита преди или след възникването им.
Ако използваме примера с плажа например, това означава, че вместо вълните бавно да заличават съобщението, идва едно дете и пише върху него. Това прави съобщението нечетливо. Детето в този пример представлява новите преживявания, а посланието, което то пише, е информацията, останала в мозъка от тези преживявания. Това води до забравяне, защото по същество презаписва оригиналния спомен. Това е процес, който може да доведе до фалшиви спомени, една друга интересна тема.
Tеория на представителството
Според Садех и канадските й колеги тези теории не е необходимо да се противопоставят една на друга. И двете - и разпада, и смущенията - са важни за разбирането на забравата.
Според тяхната публикация, която описва "теорията на представителството за забравянето (Representation theory)", "основната причина за забравянето ... зависи от характера на първоначалния спомен". Изследователите са подкрепили своята теория на забравянето с експеримент, включващ 272 студенти от университета в Торонто.
Участниците са били разпределени на случаен принцип в експериментални условия, които варират от гледна точка на това колко дълго време се налага да помнят конкретна дума и степента, с която се смущава спомена за думите с нещата, които е трябвало да направят между обучението и изваждането й от паметта.
Според авторите резултатите от експеримента подкрепят идеята, че паметта може да бъде под формата на две различни представяния в мозъка - познато или запомнено (familiarity or recollection.).
Първото е процес на паметта, който ни позволява да си спомним нещо, но без конкретни подробности. Това е идеята, че знаем, че "нещо се е случило, въпреки че не може да си спомним оригиналния контекст. То е като това, когато чувстваме, че познаваме лицето, но не може да си спомним кой е и откъде го познаваме.
За разлика от това, ако сме "запомнили" нещо, то тогава си спомняме и контекста на спомена. В този процес, когато казваме, че познаваме човека, си спомняте и името му, и други детайли, които го определят.
За всичко е виновен хипокампуса
Канадският изследователски екип предполага, че тези два вида представяния в паметта действат по различен начин и изглеждат различно в мозъка. Всяко от тях се разчита по различен начин от ключова част от мозъка, наречена хипокампус, която е важна за паметта: "спомените, основани на "запомненото", поддържани от хипокампуса, са ... относително устойчиви на смущения. Разпадът е основен източник на тяхното забравяне. За разлика от тях, спомените, основани на за "познатото", се поддържат от структури извън хипокампуса ... [са] чувствителни на смущения".
Ако комбинираме нашите метафори, човекът, който ни изглежда само познат е информация, която е вероятно да бъде забравена, защото детето пише върху нея на пясъка, а същевременно споменът, че това е еди кой си, е по-вероятно да изчезне заради вълните, които ще го отмият с времето.
И така, това, което научихме е, че забравянето изглежда зависи от това колко от спомена се съхранява в мозъка ни. Нещата, с които бегло сме запознати, са уязвими на смущения. Нещата, които чувстваме, че знаем, се разпадат с течение на времето.
Комбинацията от двата процеса на забравяне означава, че всяко съобщение е малко вероятно да остане точно такова, каквото сме го записали.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари