Психеделичният син египетски лотос: Древна магия и съвременна наука

Ваня Милева Последна промяна на 21 март 2025 в 00:00 1753 0

цвят на лотос

Кредит Diego Moran/UC Berkeley
Лиъм МакЕвой, студент от четвърта година на Калифорнийския университет в Бъркли със специалност антропология и египтология, изучава културното значение на египетския син лотос и химичните свойства, които го отличават от продуктите, продавани онлайн

Едва ли има по-популярно растение в египетската митология от синия лотос, изящната водна лилия, която участва в някои от най-значимите открития на археологията. Нейните венчелистчета са покривали тялото на фараона Тутанкамон, когато археолозите са отворили гробницата му през 1922 г., а цветовете му често са украсявали древните стенописи и папируси.

Учените отдавна подозират, че от около 3000 години лотосите, накиснати във вино имат психеделични свойства, което е използвано в ритуали, зареждани от халюцинации.

Затова може би не е изненадващо, че растение, наподобяващо син лотос, сега се предлага онлайн като успокояваща билка, която може да се пуши във вейп или да се прави на чай.

Но има само един проблем: синият лотос, използван в древен Египет, и водната лилия, рекламирана онлайн, са напълно различни растения.

В сътрудничество с Центъра за изучаване на психеделиците на Калифорнийския университет в Бъркли и с помощта на химици, египтологът Лиъм МакЕвой (Liam McEvoy) сравнява автентични растения, които сега растат в ботаническата градина на университета, с проби, продавани на онлайн пазари като Etsy.

Не само, че растенията от древен Египет са напълно различни видове от продаваните онлайн, казва МакЕвой, но египтолозите от десетилетия може би не са разбирали как психоактивният син лотос, който расте по бреговете на река Нил, е бил консумиран преди хиляди години.

С помощта на  масспектрометрия МакЕвой установява, че растението, рекламирано онлайн, всъщност е обикновена водна лилия без психоактивни свойства и това е "псевдонаука, от която някои хора правят много пари."

Любопитството на МакЕвой към синия лотос започва още в гимназията, когато попада на британския документален сериал Sacred Weeds от 1998 г. В него учени дават на доброволци вино, напоено с лотос, и наблюдават дали изпитват психоактивни ефекти. Увлечен от въпроса дали цветето във филма е същото като древноегипетското, МакЕвой започва да изучава йероглифи и артефакти в музея "Фийби Хърст" в Бъркли.

Хора, дишащи син лотос. Боядисан варовик. Около 1800 г. пр.н.е. Лувъра. Кредит: PICRYL, Public Domain

С течение на времето той осъзнава, че истинската синя лилия има специфични петна по чашелистчетата и точно определена форма на венчелистчетата. Той също така поставя под въпрос традиционната представа, че египтяните просто са накисвали цветето във вино. Проучванията му показват, че психоактивният алкалоид нуциферин не се разтваря лесно във вино, но може да се извлече с помощта на мазнини, подобни на тези в зехтина. Това го води до хипотезата, че древните египтяни всъщност са правили маслен извлек на лотоса, който след това са добавяли във виното.

Намирането на автентичния египетски син лотос се оказва трудно, тъй като строежът на язовира Асуан почти унищожава естествената му среда. Когато ботаническите градини не могат да му предоставят образци, МакЕвой се обръща към интернет и намира човек в Аризона, който твърди, че притежава истинското растение. След като получава жив образец и го потвърждава с ботаници, той успява да го отгледа в Ботаническата градина на Бъркли, където то успява да цъфне.

Продължавайки изследванията си, МакЕвой анализира химическия състав на автентичния лотос и на предлаганите онлайн цветя, установявайки, че нивата на нуциферин в истинския син лотос са значително по-високи. Това потвърждава подозренията му, че продаваните онлайн "сини лотоси" са всъщност обикновени водни лилии без халюциногенни свойства.

Следващата му цел е да докаже дали древните египтяни наистина са извличали психоактивните вещества чрез маслени инфузии. В предстоящите месеци той планира да използва течна хроматография, за да анализира химическия състав на лотоса на молекулярно ниво. Освен това иска да изследва 3000-годишна чаша от музея "Хърст", за да провери дали в нея има следи от мазнини, което би потвърдило теорията му.

МакЕвой вижда в работата си рядък пример за съчетаването на древната магия с модерната наука, което помага за по-дълбокото разбиране на природата и културите от миналото.

Източник: Investigating the psychedelic blue lotus of Egypt, where ancient magic meets modern science, Jason Pohl, University of California - Berkeley

Виж още за:
    Най-важното
    Всички новини

    Още от Човекът

    Коментари

    За писането на коментар е необходима регистрация.
    Моля, регистрирайте се от TУК!
    Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

    Няма коментари към тази новина !