Миналата есен Службата за национални паркове на САЩ изпраща съобщение във Facebook с молба към посетителите „да се въздържат от облизване“ на жаби, което по-точно се отнася за колорадската крастава жаба (Incilius alvarius, но обикновено наричана Bufo alvarius). Това съобщение се появява месеци след като статия в New York Times разкри процъфтяващия интерес към психеделичното съединение, което краставата жаба отделя от кожата си – заедно с „бракониерството, прекомерното ѝ събиране и незаконния трафик“, които съпътстват този интерес и което се превръща в заплаха за популациите на жабите.

Хората обикновено не облизват краставите жаби, за да се надрусат, коментира Робърт Вила (Robert Villa) от Пустинната лаборатория на Университета на Аризона. Секретите, които краставите жаби произвеждат, са токсични при поглъщане. Те „работят през устата, през лигавиците и причиняват наистина опасни странични ефекти, като сърдечен арест“, отбелязва Вила.

Вместо това в продължение на десетилетия хората събират секретите, след което ги сушат и пушат. При вдишване съединението в него, 5-MeO-DMT, може да причини слухови и зрителни халюцинации. „Това е много мощен психеделик, понякога наричан „молекулата на Бога“, обяснява фармакологът и химик Дейвид Никълс (David Nichols) от Университета Пърдю в Уест Лафайет, Индиана.

Нарастващата популярност на дрогата е лоша новина за популациите на жабите.

„Ако ги преместите извън родната ѝ територия“, разказва Вила, което често се случва, когато хората събират крастави жаби за секретите им, „те се губят и шансовете им за оцеляване намаляват значително.“ Нещо повече, събирането на голям брой крастави жаби увеличава риска от предаване на патогени като гъбички.

Science News се присъединяева към призива да се оставят краставите жаби на мира, но и ни предлага преглед на животните, които могат да имат психеделичен потенциал.

Колорадска крастава жаба (Incilius alvarius)

Местообитание: пустинята Сонора, в югозападната част на Съединените щати и северно Мексико

Колорадската крастава жаба отделя ензим, който превръща буфотенин, съединение, произвеждано и от други жаби, в 5-MeO-DMT, мощен халюциноген, свързан с психеделичната дрога DMT (диметилтриптамин). Кредит: HOLGER KRISP/Wikimedia Commons (CCBY 3.0)

Всички жаби отделят токсини от кожата си. Тези секрети, чиито специфични съединения варират между видовете, вероятно са се развили като начин да се поддържа тялото на жабата влажно. С течение на времето съединенията, които също могат да действат върху мозъка и да засегнат сърдечния мускул при поглъщане, стават самозащита.

Но жабата от пустинята Сонора, известна също като Колорадската крастава жаба, изглежда е направила една крачка напред в еволюцията си.

Жабата, една от най-големите в Северна Америка, отделя ензим, който превръща буфотенин, съединение, произведено и от други жаби, в 5-MeO-DMT, мощен халюциноген, свързан с психеделичната дрога DMT (диметилтриптамин).

Уплашената колорадска крастава жаба изпуска токсичната си смес, която включва 5-MeO-DMT, от своите паротоидни жлези - разположени зад всяко око - и от жлези на краката си. Това е начин да каже: „Не ме яж! Не съм вкусна!“ Когато бъдат погълнати в големи количества от потенциален хищник, токсините могат да причинят кома, сърдечен арест и дори смърт.

Учените все още не са сигурни защо колорадската крастава жаба произвежда 5-MeO-DMT и защо е единствената жаба, за която е известно, че го произвежда. „Това остава голяма загадка“, казва Вила.

Двуцветна жаба (Phyllomedusa bicolor)

Местообитание: Басейнът на Амазонка в Южна Америка

Някои хора, които използват kambô, токсичния секрет, произведен от двуцветната жаба, съобщават, че са имали духовни преживявания. Кредит: BEASTMASTER/INATURALIST (CC BY-NC 4.0)

Няма научен консенсус дали камбо (kambô), името на токсичния секрет, произвеждан от двуцветната жаба, трябва да се счита за психеделик. Терминът психеделичен идва от гръцки и означава „проявяване на ума“, което означава, че психеделиците могат да развият неизползван потенциал на човешкия ум, вместо да опиянява, разказва Никълс.

Други съединения като стимуланти и депресанти променят дейността на мозъка, но те не оставят на потребителите нови прозрения и запомнящи се преживявания, които идват с психеделиците.

Уелтън Монтейро (Wuelton Monteiro), изследовател по тропическа медицина в Universidade do Estado do Amazonas в Манаус, Бразилия, посочва проучване от 2020 г. в Scientific Reports като пример защо класификацията е неясна. В малкото проучване почти половината от участниците, които съобщават, че са използвали kambô, разказват, че са имали духовно преживяване, а някои преживявания са дошли с нещо, което наподобява последващо сияние, често свързвано с халюциногени. Но kambô не активира 5-HT2A рецептора, протеин, който усеща химическия невротрансмитер серотонин, докато класическите психеделици го правят.

Местното население в югозападната част на Амазонка са използвали от векове секретите от кожата на жабата като стимулант в шамански ритуали. Според Вила секретите обикновено се прилагат върху малки, повърхностни изгаряния по тялото, за да се увеличи издръжливостта на ловците.

При хищници, които се опитват да изядат жабата, kambô може да причини повръщане, гърчове и промяна в сърдечната функция. Изследователите все още се опитват да дешифрират специфичните съединения, които обясняват тези ефекти, но знаят, че тези жаби произвеждат над 200 къси протеинови фрагмента, които могат да повлияят на функцията на тялото. Някои може да са обещаващи за бъдещи лекарства.

Калифорнийска мравка жътварка (Pogonomyrmex californicus)

Местообитание: югозападна част на САЩ и северно Мексико

Местните жители на централна Калифорния някога са яли калифорнийски мравки жътварки по време на ритуали, включително за предизвикване на видения. Кредит: MATT REALA/INATURALIST (CC BY-NC 4.0)

Отровата на калифорнийската мравка жътварка се състои от ензими, за които не е известно, че причиняват халюцинации сами по себе си, но местните жители на централна Калифорния някога са ги яли по време на ритуали, включително за предизвикване на видения. Етнографски доклади предполагат, че хората са гълтали стотици живи мравки в топки от орлови пухени пера. Без съмнение са били ужилени, вероятно отвътре.

Джъстин Шмид (Justin Schmidt), ентомолог от Югозападния биологичен институт и Университета на Аризона в Тусон заявява, че болката от ужилване от толкова много мравки, заедно с екстремния студ, гладуване и в някои случаи лишаване от сън, предизвикват халюцинации.

Ужилването на мравка жътварка не е „нищо като ужилване от пчела“, пише Шмид в The Sting of the Wild. „Болката е интензивна, идва на вълни и е дълбоко висцерална.“ Продължава от четири до осем часа, болката е придружена от усещане за изтръпване на мястото на ужилването. Мравките ужилват, за да защитят своите колонии от големи хищници, включително гущери, птици и хора. 

Ако човек изяде 1000 мравки, вероятно ще умре. Според книгата на Шмид една мравка е достатъчна, за да убие мишка. Но някои хищници са развили защити: Рогатият гущер (Phrynosoma solare) има слуз, покриваща устата и храносмилателната му система, която му позволява да яде стотици мравки и вещество в кръвта си, което неутрализира отровата. Някои птици по някакъв начин също избягват ужилването.

Трудно е да се получи повече информация за това как мравките са били използвани в ритуали и естеството на преживяването. Болестите и насилието, дошли по време на златната треска в Калифорния, са унищожени местните общности в Централната долина и техния начин на живот.

Салема (Sarpa salpa)

Местообитание: Умерени и тропически океански води, от атлантическото крайбрежие на Африка до Средиземно море

Някои риби, включително Sarpa salpa, могат да причинят слухови и зрителни халюцинации, когато се консумират. Кредит: BRIAN GRATWICKE/FLICKR (CC BY 2.0)

Рибите, включително този вид, както и някои морски уклеи и рибите клоун, могат да причинят слухови и зрителни халюцинации, когато се консумират, въпреки че докладите са редки. Sarpa salpa е била известна в древен Рим според преглед от 2018 г. на психеделичната фауна, публикуван в Frontiers in Psychiatry. Два случая на халюцинаторно отравяне с риба бяха документирани през 2006 г. в списанието Clinical Toxicology. В един случай 40-годишен мъж изял печена S. salpa и по-късно изпитал халюцинации от крещящи животни и гигантски членестоноги, заобикалящи колата му. Симптомите изчезват с медицинска помощ 36 часа след като изяжда рибата.

Изследователите не знаят какви съединения причиняват този ихтиоалиеинотоксикизъм или отравяне с риба, при което може да има халюцинации. Еволюционният биолог Лео Смит (Leo Smith) от Университета на Канзас в Лорънс, който изучава историята и диверсификацията на рибите, обяснява, че той и други учени подозират, че съединенията са страничен продукт от диетата на рибите.

Но ихтиоалиеинотоксикизмът се различава от две други форми на отравяне с риба. Симбиотичните бактерии в рибата фугу произвеждат невротоксин, наречен тетродотоксин или TTX, който може да причини парализа и смърт. А отравянето с риба сигуатера идва от консумацията на риба, заразена с невротоксин, произведен от някои динофитови водорасли. Може да причини диария, повръщане и слабост, както и обратно сетивно нарушение, при което горещите неща изглеждат студени и обратното. Но не предизвикват халюцинации, разказва Сандрик Леонг (Sandric Leong), биологичен океанограф от Националния университет на Сингапур.

Все още се изяснява как и защо се произвеждат много от тези невротоксини. „Има толкова много връзки с морската среда, които не познаване много добро“, обяснява Леонг.

Морската гъба (Verongula rigida)

Местообитание : Карибите

Морската гъба Verongula rigida и някои други гъби съдържат 5-бромо-DMT и 5,6-dibromo-DMT, съединения, свързани с психеделичното лекарство DMT. Кредит: SMITHSONIAN TROPICAL RESEARCH INSTITUTE

Verongula rigida и някои други морски гъби, включително Smenospongia aura и S. echina, съдържат 5-Bromo-DMT и 5-6-Dibromo-DMT. Поради връзката им с психеделичната дрога DMT, тези съединения вероятно са психеделични вещества. Американският химик Александър Шулгин (Alexander Shulgin), известен с изследванията си на психеделични съединения и с това, че запозна света със синтетичния халюциноген MDMA или екстази, и съпругата му Ан Шулгин пишат в TIHKAL: The Continuation, че те не знаят дали съединенията в гъбите се активират от пушене или не. Те обаче могат да се редуцират до DMT.

Известно е, че морската гъба Verongula rigida концентрира в тъканите си химични вещества, наречени моноамини, които могат да променят поведението на нервните клетки. Тези съединения не само могат да направят гъбата горчива, но също така могат да променят поведението на хищните риби, които се хранят с гъбата.

„Те няма да попречат на рибата да се опита да захапе гъбата, но ще й попречат да упорства или да изяде гъбата след няколко първоначални хапки“, разказва Марк Хаман (Mark Hamann), фармаколог от Медицинския университет на Южна Каролина в Чарлстън.

Способността на V. rigida да променя поведението на животните заинтригува Хаман, който съобщава в проучване от 2008 г. в Journal of Natural Products, че 5-6-Dibromo-DMT действа като антидепресант при плъхове, докато 5-Bromo-DMT действа като успокоително. Хаман отбелязва, че сродни съединения може един ден да бъдат изолирани и да се превърнат в обещаващи антидепресанти, лекарства за намаляване на тревожността или болкоуспокояващи при хората.

Справка: 

T.A.C. Nogueria et al. The Amazonian kambô frog Phyllomedusa bicolor (Amphibia: Phyllomedusidae): Current knowledge on biology, phylogeography, toxinology, ethnopharmacology and medical aspects. Frontiers in Pharmacology. Published online October 6, 2022. doi: 10.3389/fphar.2022.997318.

T.T. Schmidt et al. Acute and subacute psychoactive effects of Kambô, the secretion of the Amazonian giant maki frog (Phyllomedusa bicolor): Retrospective reports. Scientific Reports. Published online December 9, 2020. doi: 10.1038/s41598-020-78527-4.

A.J. Kochanowska-Karamyan et al. Isolation and synthesis of veranamine, an antidepressant lead from the marine sponge Verongula rigida. Journal of Natural Products. Vol. 83, April 24, 2020, p. 1092. doi: 10.1021/acs.jnatprod.9b01107.

L. Orsolini et al. Psychedelic fauna for psychonaut hunters : A mini-review. Frontiers in Psychiatry. Published online May 22, 2018. doi: 10.3389/fpsyt.2018.00153.

T.Y. Magarlamov et al. Tetrodotoxin-producing bacteria: Detection, distribution and migration of the toxin in aquatic systems. Toxins. Published online May 17, 2017. doi: 10.3390/toxins9050166.

A.J. Kochanowska et al. Secondary metabolites from three Florida sponges with antidepressant activity. Journal of Natural Products. Vol. 71, February 1, 2008, p. 186. doi: 10.1021/np070371u.

L. de Haro et al. Hallucinatory fish poisoning (ichthyallyeinotoxism) : Two case reports from the western Mediterranean and literature review. Clinical Toxicology. Vol. 44, 2006. p. 185. doi: 10.1080/15563650500514590.

A.T Shulgin and A. Shulgin. TIHKAL: The Continuation. Transform Press, 1997.

Източник:

The Sonoran Desert toad can alter your mind — it’s not the only animal, Science News

Още по темата

13/04/2022

Медицина

Как халюциногенните гъби помагат в борбата с депресията и ефекът продължава поне 3 седмици

06/07/2021

Животът

Психоделичният псилоцибин от „магичните гъби” стимулира растежа на нервните връзки, загубени при депресия

11/11/2019

Животът

Смъртоносната отрова на рибата фугу се оказа защита срещу стрес (видео)

24/04/2016

Животът

5-те най-смъртоносни отрови на планетата