През 1987 г. кампанията за борба с наркотиците "Това е твоят мозък след употребата на наркотици" е влиятелна обществена реклама, стартирана от "Партньорството за Америка без наркотици" (Partnership for a Drug-Free America - PDFA) през 1987 г.
В рекламата е изобразено яйце, представляващо здрав мозък, след което то е счупено и изпържено в тиган, за да символизира мозъка, увреден от наркотиците. Заключителната реплика на диктора: "Има ли въпроси?" внушава категоричното и просто послание... всички наркотици са лоши.
Тази реклама се превръща в едно от най-емблематичните и разпознаваеми послания за борба с наркотиците за своята епоха.
Макар че е критикувана за това, че може би прекалено опростява сложността на наркоманията, кампанията постига значителен успех.
Тя създава трайна визуална асоциация за много зрители между употребата на наркотици, включително вещества като псилоцибина в гъбите, и възможността за увреждане на мозъка.
Тази инициатива същевременно привлича вниманието и предизвика смислена дискусия относно по-широките последици от употребата на наркотици.
Тогава бе така, а сега е иначе
Какво ви идва наум, когато чуете "магически гъби"? Много хора се сещат за хипита, които се дрогират, за ярки цветове и променени възприятия.
Но в тези гъби има нещо повече от психеделични приключения. Медицинската общност вече разглежда потенциалното им въздействие върху мозъка и способността им да лекуват проблеми с психичното здраве.
Кампанията "Това е вашият мозък след употреба на наркотици" демонстрира строгата картина на употребата на наркотици по онова време.
Времената се променят. Съвременните изследвания показват различна гледна точка, особено за ползите от псилоцибина.
Псилоцибинът, открит в магическите видове гъби, е много обещаващ в клинични условия за лечение на мозъчни разстройства. Проучванията показват, че той може да лекува депресия, тревожност, посттравматично стресово разстройство и пристрастяване.
Тези терапии включват внимателно наблюдение и се фокусират върху лечението и подобряването на психичното здраве. Те могат да доведат до дълбоки лични прозрения и емоционални пробиви.
Ключови участници
Едно скорошно и невероятно задълбочено проучване от Медицинското училище на Вашингтонския университет в Сейнт Луис (WUSTL) осветлява тази интригуваща тема.
Д-р Нико У. Ф. Досенбах (Nico U. F. Dosenbach), професор по неврология, и д-р Джошуа С. Сигел (Joshua S. Siegel), преподавател по психиатрия, са ръководители на това важно изследване. Заедно с тях е и д-р Джинджър Е. Никол (Ginger E. Nicol), доцент по психиатрия.
Техният комбиниран опит осигурява уникален поглед върху въздействието на псилоцибина, активното съединение във вълшебните гъби, върху човешкия мозък.
Разрушете го и го изградете наново
Псилоцибинът, известен със своите психеделични ефекти, временно нарушава функционирането на важна мрежа от мозъчни области, участващи в интроспективното мислене, като сънуване и запомняне. Тази мрежа е известна като мрежа на режима по подразбиране (DMN - default mode network).
Под влиянието на псилоцибина DMN се десинхронизира, което води до характерните преживявания, за които съобщават употребяващите.
Интересно е, че докато DMN се възстановява след отшумяването на наркотика, фините промени се запазват в продължение на седмици.
Модели на топлинната карта на нормалния човешки мозък преди приемането на псилоцибин. Кредит: WUSTL
"Първоначално има огромен ефект, а когато той отмине, остава точков ефект. Точно това е необходимо за едно потенциално лекарство", обяснява д-р Досенбах.
"Не е нужно мозъчните мрежи на хората да бъдат заличени за дни, но също така не е нужно всичко да се върне в предишното си състояние веднага. Целта е ефектът да продължи достатъчно дълго, за да има промяна."
Как се изследва псилоцибинът в човешкия мозък
За да изследват тези ефекти, изследователите набират седем здрави възрастни, които приемат висока доза псилоцибин или метилфенидат (генеричната форма на риталин) при контролирани условия.
Изследването е планирано с оглед на безопасността, тъй като психеделичните трипове понякога могат да бъдат интензивни и потискащи. Всеки участник е бил придружаван от обучени експерти по време на преживяването.
Участниците са преминали през средно 18 функционални ЯМР сканирания на мозъка в продължение на няколко седмици, включително преди, по време и след псилоцибиновите преживявания.
Четирима участници дори се върнали шест месеца по-късно, за да повторят експеримента. Този строг подход позволява на изследователите да съберат подробни данни за това как псилоцибинът влияе върху функционалните мозъчни мрежи.
Псилоцибинът предизвиква дълбоки промени в мозъка
Резултатите от изследването разкриват, че псилоцибинът предизвиква дълбоки и широко разпространени промени във функционалните мрежи на мозъка. Тези промени не са постоянни, но продължават достатъчно дълго, за да бъдат потенциално полезни за психичното здраве.
DMN, която обикновено е синхронизирана, когато мозъкът не е фокусиран върху конкретна задача, се десинхронизира под въздействието на псилоцибин.
Модели на топлинната карта на човешкия мозък, докато е под въздействието на псилоцибин. Кредит: WUSTL
След като острият ефект на наркотика отшумява, DMN отново се възстановява, но малките разлики от сканирането преди псилоцибин се запазват.
"Идеята е, че вземате тази система, която е от основно значение за способността на мозъка да мисли за себе си във връзка със света, и временно я десинхронизирате", обяснява Сийгъл.
"В краткосрочен план това създава психеделично преживяване. Дългосрочното следствие е, че прави мозъка по-гъвкав и потенциално по-способен да влезе в по-здравословно състояние."
Точни данни за терапевтичния потенциал
Тези констатации имат голямо значение за разработването на базирани на псилоцибин терапии за психични заболявания като депресия и посттравматично стресово разстройство.
Още през 50-те и 60-те години на миналия век псилоцибинът показва потенциал като средство за лечение на депресия, но строгите правила на федералната служба за борба с наркотиците спират повечето изследвания в продължение на години.
Напоследък обаче правилата се облекчават, което предизвиква нов интерес към терапевтичния потенциал на псилоцибина.
"Успяхме да получим много точни данни за ефектите на наркотика при всеки човек", заявява Никол. Той пояснява, че този подход е стъпка към прецизирани клинични изпитвания.
В психиатрията често не е ясно кое лекарство трябва да се приема и каква е подходящата му доза. В резултат на това лекарите в крайна сметка изпробват няколко лекарства и коригират дозите, докато нещо не подейства.
Използването на този метод в клиничните изпитвания позволява на изследователите да идентифицират факторите, които определят кой има полза от дадено лекарство и кой не. Това може да помогне за по-доброто използване на наличните лекарства.
Изкривяване на умовете за подобряване на психичното здраве
Това проучване от WUSTL предлага задълбочена пътна карта за учените, които имат за цел да оценят въздействието на психоактивните лекарства върху мозъчната функция. Това може значително да ускори разработването на лечения за различни психиатрични състояния.
Един от завладяващите аспекти е способността на псилоцибина временно да изтрива "пръстовия отпечатък" на мозъчната мрежа на индивида, стимулирайки по-адаптивно състояние на мозъка. Това откритие открива обещаващи нови начини за справяне с психичните разстройства.
Важно е обаче да се признае, че псилоцибинът все още не е одобрен от Агенцията по храните и лекарствата (FDA) за лечение на депресия или друго състояние.
Самолечението с псилоцибин може да бъде опасно и трябва да се извършва само под ръководството на обучени специалисти по психично здраве.
Тази нововъзникваща област на изследване е едновременно интригуваща и сложна, което ни подтиква да разгледаме нейните по-широки последици за лечението на психичното здраве.
Разпадане и възстановяване на мозъчните мрежи
В обобщение, изследването на д-р Досенбах, Сийгъл и Никол от Факултета по медицина на Вашингтонския университет предлага критични прозрения за това как псилоцибинът влияе на мозъка.
Като десинхронизира DMN и създава продължителни, непостоянни промени, псилоцибинът дава обещаващи резултати като потенциално лечение на психични състояния.
Но какво точно означава това за пациентите, борещи се с депресия или посттравматично стресово разстройство? Въпреки че откритията са обещаващи, по-нататъшните изследвания и клинични изпитвания са от съществено значение за пълното разбиране на терапевтичния потенциал на псилоцибина и за гарантиране на безопасната му употреба.
Тъй като интересът към психеделиците нараства, подобни проучвания проправят пътя към иновативни лечения, които могат да предизвикат революция в грижите за психичното здраве.
Разбирането на реакцията на мозъка към псилоцибина позволява на учените и лекарите да използват по-добре неговия потенциал, което може да даде нова надежда на хората, страдащи от психични заболявания.
И така, как това изследване може да повлияе на бъдещите терапии? Като се потопим по-дълбоко в сложните механизми на мозъка, можем да открием нови възможности за изцеление.
Справка: Siegel, J.S., Subramanian, S., Perry, D. et al. Psilocybin desynchronizes the human brain. Nature (2024). https://doi.org/10.1038/s41586-024-07624-5
Източник: This is your brain before mushrooms, this is your brain on mushrooms, any questions?, Eric Ralls, Earth.com
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари