Психология на троловете

Всяко ново изобретение има своите тъмни страни и интернетът тук не прави изключение. С превръщането на виртуалната реалност в значима част от ежедневния ни живот, на сцената й започна да се наблюдава изгревът на един нов герой — тролът.

Тролът може да се определи като лице, публикуващо гадни и провокативни коментари, с цел привличане на внимание, нанасяне на обида или просто разстройване на отсрещната страна. Често пъти тяхното острие бива насочено към най-малко заслужаващите — по света има немалко документирани случаи на тормоз върху жертви на изнасилване или родители и близки на убити деца, например. Троленето в интернет хвърля светлина в някои от най-тъмните страни на човешката природа — страни, които навярно ни се иска да не съществуваха.

Кой (не) е трол?

На първо време трябва да се направи разграничение между трол и човек, който изразява противоречиво мнение или напада друг потребител. Само защото някакви хора ви наричат с обидни имена, неуморно спорят с вас или се придържат към възмутителни за вас позиции, не ги прави тролове, отбелязва Марк Годард (Mark Goddard) в статия за HealthGuidance. Представете си например човек, който изповядва въгледи против аборта. Публикация в подкрепа на аборта го ядосва силно и той решава да се впусне в ожесточена кавга със споделилия публикацията, в която се стига и до заплахи. Колкото и нелицеприятно (и дори незаконно) да ни се стори подобно поведение, то не прави само по себе си неговия извършител трол.

Ключова е всъщност искреността. Троловете обикновено не вярват в нещата, които говорят. Не се подиграват на някого непременно защото са му ядосани и искат да му го върнат. Или нападат религиозната, националната и етническата идентичност на някого, защото не го харесват. Те по-скоро се стремят да наранят и провокират заради самата обида и провокация. Някои съответно се присъединяват към дискусионни групи или форуми за социална подкрепа само и само за да започнат нова тема с глупаво или злостно изказване или пишат коментари, с които смятат, че ще предизвикат недоволството на околните.

Освен това, за тяхното поведение е характерна неотстъпчивостта и обсесивността, като понякога заниманията им с даден въпрос е възможно да продължат с месеци или дори години. Разбира се, без да е налице някакъв особен мотив. Ако клиент на автосервиз, да кажем, се почувства измамен и тръгне да води продължителна интернет кампания срещу неговите услуги, то това не може да се счита за тролене. Основателно или не, този човек се е почувствал унизен и се опитва да постигне справедливост. Тролът, от друга страна, обичайно не разполага с ясна причина за това, което прави. Но дори да има причина, неговата реакция е твърде пресилена.

Повечето хора, когато приключат с някаква напрегната дискусия в социалните мрежи, забравят рано или късно за нея и се връщат към ежедневните източници на стрес — сметки, кредити и проблеми на работното място. За троловете обаче е трудно да постигнат удовлетворение, докато не пречупят другия човек — те искат да му предизвикат болка.

Случаите на тролене в социалните мрежи са толкова разнообразни, колкото и притеснителни. Често пъти от ключово значение за троловете, освен да предизвикат смут по даден въпрос, е да успеят да привлекат потенциални съмишленици, които да допринесат за популяризацията и засилването на провокацията у отсрещната страна. Затова и не е изненадващо, че нерядко нещата излизат извън контрол и се стига до силно травмиращ или дори фатален развой.

Оказва се например, че всяко трето българско дете е било жертва на онлайн тормоз, според данни от изследване на Националния център за безопасен интернет за 2017 г., цитирани от „Монитор“. Изследователите категорично са установили пряка връзка между онлайн тормоза и агресията в училище. 7279 са случаите на агресия в училище, свързани с физическо посегателство и психически тормоз през предишната учебна година. Близо 1500 от тях са случаите на тормоз и кибертормоз.

По света ситуацията е още по-жестока: десетки са самоубийствата и случаите на хоспитализация вследствие на причинените травми. Според данни от глобални анкети близо половината тийнейджъри са били поне веднъж жертва на агресия във виртуалното пространство.

Пълни непознати

Анонимността е може би най-очевидната разлика между трола и обикновения хулиган. Цивилизованият начин на живот до голяма степен е станал възможен, благодарение на опасността от обществено порицание. Когато някой извърши нарушение, освен чрез глоби или лишаване от свобода, той също така бива наказан чрез презрението, отвращението или отхвърлянето на своите близки и приятели. Подобно на нашите еволюционни родственици, приматите, ние също сме склонни да обръщаме значително внимание на положението ни в груповата структура, как ни възприемат останалите, но преди всичко, дали ни приемат, или не. Това е генетично обусловено. Все пак в някогашните дни на номадско странство на предците ни, да бъдеш отхвърлен от групата е равнозначно на сигурна смърт. Ако хората не разполагаха със страха от неодобрение, вероятно щяха да се държат по далеч по-ужасни начини, отколкото сега.

Скрити зад компютърния екран и фалшивото си име обаче хората до голяма степен биват освободени от задължението да се държат в съответствие с правила и норми. Всъщност дори биват освободени от рамките на характерната си идентичност. Въпросното явление, познато в социалнопсихологическата литература като “деиндивидуация”, обяснява ужасните актове, извършвани при приемането на нова колективна или групова идентичност. Когато войниците обръснат главите си и сложат униформи, те престават да бъдат Иван, Жоро или Стефан и започват да се определят по военно звание и подразделение — по този начин те са символично освободени от обществените закони за убийство. Струва си да се отбележи, че войниците са обучавани да свалят каските и камуфлажната си екипировка, когато бъдат заловени от врага. Счита се, че ако го направят, е по-малко вероятно врагът да ги убие, тъй като в очите на врага старите правила и задължение са символично възобновени и затворникът е отново човек.

Не само обаче тролът остава скрит, но и неговата жертва. Ако наречете някого дебел, грозен или глупав в лицето, можете да видите болката, която се изписва по него. Понякога, разбира се, подобна реакция предизвиква насърчение в агресора, но като цяло го успокоява и дори може да го накара да изпита срам. По този начин се получава обратна връзка кога си стигнал твърде далеч. Погледът е силна и древна придобивка и в този смисъл не е случайно, че много от най-великите картини поставят акцент именно върху него.

Отвъд маската на разсъдъка

Садизмът е по-често разпространен, отколкото ни се иска да допуснем. Мнозина смятат, че садистите са малцинство, ограничено до пределите на затворите и психиатричните заведения. Оказва се, че всъщност сравнителна част от обикновените и благоприлични хора демонстрират садистични черти на характера. Може дори да се поспори дали повечето хора не са такива (все пак в какво друго се изразяват клюките, ако не в изпитването на садистична наслада от несгодите на другите?). През 1981 г. например е публикувано изследване върху явление, наречено от автора “самоубийствено примамване” (suicide baiting). Самоубийственото примамване се изразява в склонността на тълпите да провокират лице, заплашващо, че ще скочи от висока сграда или под релсите на влака, да го направи. Провелият проучването, Леон Ман (Leon Mann), установява, че в около половината от случаите, които изследва, тълпата се подиграва и насърчава жертвата. Инетересното е, че подобно поведение е било по-вероятно да се прояви, когато тълпата е голяма, скрита в тъмнината или далеч от жертвата. С други думи, когато условията за деперсонализация и анонимност са налице.

Тясно свързано с това е желанието за утвърждаване на власт и контрол. Някой, който се чувства слаб и незначителен във всекидневието си, се превръща в богоподобна фигура, когато седне пред екрана. Подобно на жесток римски аристократ спрямо своите роби, интернет тролът се сдобива с властта да причинява болка или показва милост. За лице, което обичайно бива пренебрегвано или осмивано от съседи и колеги, преживяването може да бъде силно вълнуващо. Предизвикването на полемика, гневни изблици и омраза у хората, засилва също така чувството на авторитетност. В действителния свят на тези хора — навярно поради срамежливост, физически недъзи или затруднения със себеизразяването, почти никой не обръща внимание. В интернет обаче всичко се променя.

Хора, които се чувстват същевременно пренебрегвани, но и превъзхождащи останалите, може да бъдат особено опасни — такива, чието его е извън контрол, демонстрират нарцистични черти, но и се чувстват презрени и пренебрегнати — поради семеен произход, бедност, лошо качество на образованието или външен вид. С други думи, обществото не им предоставя уважението и възхищението, което чувстват, че заслужават. Виртуалната реалност се явява чудесно място за тях да отприщят насъбралия се гняв и да спечелят заслуженото внимание.

Отмъщение

Последно, но не и на последно място, следва да се спомене за отмъщението. Животът може да бъде несправедлив по безбройни начини и винаги да се намери някой, който е повече популярен, привлекателен или успешен от нас. Но за съжаление, докато едни са заети да преследват успехи, за други не остава друго освен преживяването на разочарование. Както отбелязва писателят Съмърсет Моъм: “Не е вярно, че страданието облагородява характера. Щастието го прави понякога, но страданието, в повечето случаи, прави хората дребнави и отмъстителни”.

И тази отмъстителност не бива да бъде подценявана. Когато хората смятат, че животът се е отнесъл несправедливо с тях, те започват да си го изкарват на тези около тях. В частност тук става въпрос за отмъщение. Ядосани са, че другите са по-щастливи от тях. Троленето следователно се явява начин за връщането на баланса, за показване на другите как се чувстват (колко често сте чували някой да каже, че определено неприятно събитие е свалило ваш общ познат “обратно на земята”?). По перверзен начин така тролът може да се почувства по-малко сам. Да бъдеш нещастен само по себе си е достатъчно неприятно, но да бъдеш нещастен, докато останалите показват, че са щастливи, обичани и успешни, прибавя и чувството на самота.

Остротата на проблема се подсилва и от масово изразената в социалните мрежи тенденция да се прикриват преживените трудности и несъвършенства и да се рекламира пред останалите фасада на безметежност и съвършенство, понякога диаметрално противоположна на действителността.

Докато интернет светува, тролът ще остане сред нас. И тъй като тази гадинка не се очертава скоро да отиде другаде, трябва да се научим да подхождаме към нея с разбиране, вместо с порицание. Пък през това време може и да научим едно или две неща за човешката психология, дори да не ни се иска особено.

Още по темата

19/09/2017

Животът

Сексът и насилието са свързани в мъжкия мозък, но не и в женския

22/07/2017

Човекът

Психология на сектите или как добрите хора се превръщат в чудовища

06/04/2017

Животът

Психологията на масите не важи за тероризма

04/12/2016

Животът

Върховно зло ли е конформизмът