Сънуването активира хипокампуса, предизвиквайки електрически импулси, които ни помагат да кодираме спомени.

Седите на среща в работата и умът ви започва да блуждае на друго място. Изведнъж осъзнавате, че човекът, който води срещата, ви е задал въпрос, който не сте чули. Защо се случва това?

"Всъщност сънувате за кратки моменти хиляди пъти на ден, често само за по няколко секунди", казва изследователката Анна Чеймбърс (Anna Chambers) от Института по фундаментални медицински науки към Университета в Осло.

Обяснението за това какво се случва в мозъка ни, когато сънуваме, се появява, когато тя и нейната изследователска група разглеждат как се съхраняват дългосрочните спомени. В мозъка се намира 3-сантиметрова област с форма на колбас, наречена хипокампус. Той получава много информация и впечатления и е важен за създаването на спомени. След като мине определено време обаче, спомените очевидно се преместват.

Изследването на екипа е публикувано наскоро в Cell Reports.

Чеймбърс обяснява, че преди 70 години на един пациент е отстранен хипокампусът поради епилепсия. Без тази част от мозъка си той не е бил в състояние да формира нови спомени. Тогава той забравял какво се е случило предишния ден, но без проблем си спомнял какво се е случило преди операцията.

Следователно спомените отпреди много време се съхранявали на друго място в мозъка, различно от хипокампуса.

Спомените се съхраняват на ново място, когато сънуваме

И така, как спомените достигат до областите на мозъка, които се занимават с дългосрочното съхранение?

"Виждаме, че по време на сън и в състояние, което наричаме "тихо бодърстване", обикновено сме по-малко наясно със случващото се около нас. Можем да сънуваме или да оставим съзнанието си да блуждае. Когато се намираме в това състояние, хипокампусът изпраща електрически импулси, които кодират различни спомени. Това е малко подобно на начина, по който различните баркодове идентифицират по уникален начин даден продукт в магазина", обяснява доцент Коен Вервеке (Koen Vervaeke) от катедрата по молекулярна медицина.

"Това се случва хиляди пъти на ден, без да го осъзнаваме. Така че дори когато си мислим, че не правим нищо полезно, мозъкът ни е много зает с това да съхранява нови спомени през това време", допълва той.

Изследователите смятат, че това позволява да си спомняме мястото, където сме израснали, или където сме ходили на училище. Обикновено може да си представите мястото, където сте се оженили.

"Вероятно помните тези места толкова добре, че можете да нарисувате карта на улиците на града или на стаите в сградата, в която сте живели", разказва Чеймбърс.

Хипокампусът изпраща слаби съобщения за минали спомени към останалата част на мозъка

Изследователският екип провежда експерименти с мишки, за да разгледа по-подробно какво се случва, когато умът блуждае. Те използват специални микроскопи, за да измерват едновременно активността на нервните клетки от много области на мозъка.

"Установихме, че по време на спокойно бодърстване хипокампусът изпраща само слаби съобщения за минали спомени към останалата част на мозъка. Толкова слаби, че тези съобщения се губят в бъркотията от информация, която изпитва останалата част от мозъка. Това откритие доведе до следващия въпрос: Как мозъкът може да чуе този шепот от хипокампуса?" - казва докторантът Кристофър Нерланд Берге.

Мозъкът се успокоява, за да може по-добре да чува какво се опитва да каже хипокампусът

Изследователите са забелязали и нещо друго. От една до две секунди преди хипокампусът да прошепне спомен, големи части от мозъка стават тихи. Възможно е това да се случва, за да могат други части на мозъка да чуят по-добре какво се опитва да каже хипокампусът.

"Това помага да се обясни как спомените се прехвърлят от хипокампуса към други области на мозъка, където в крайна сметка се съхраняват. Когато сме будни, но неангажирани - може би сънуваме - ние сме по-малко наясно със събитията, които се случват около нас. Нашите изследвания показват, че това се случва по основателна причина. Вместо това мозъкът е зает да се вслушва в спомените", казва Чеймбърс.

Някои родители смятат, че трябва да забавляват децата си през цялото време.

"С новите открития смятаме, че може да е необходимо да се скучае и че това е добре за формирането на спомени", казва Вервеке.

Справка: “Cell-type-specific silence in thalamocortical circuits precedes hippocampal sharp-wave ripples” by Anna R. Chambers et al. Cell Reports, DOI: https://doi.org/10.1016/j.celrep.2022.111132 

Източник: Your Mind Wanders Because Your Brain Whispers, NeuroScienceNews

Още по темата

19/10/2022

Човекът

Лечението на депресията променя самата структура на мозъка

20/10/2022

Животът

Човешката хибернация е реална - ето как би могла да се осъществи

07/10/2022

Човекът

Дори умерените упражнения могат значително да увеличат размера на мозъка