Дори умерените упражнения могат значително да увеличат размера на мозъка. А ефектът е по-силно изразен в областите на мозъка с висока потребност от кислород.

Упражненията поддържат тялото и ума здрави, но малко се знае за това как и къде физическите упражнения влияят на мозъка ни.

"В предишни изследвания мозъкът обикновено се е разглеждал като едно цяло", коментира Фабиен Фокс (Fabienne Fox), невробиолог и водещ автор на настоящото изследване. "Нашата цел беше да разгледаме по-подробно мозъка и да установим кои области на мозъка физическата активност влияе най-силно."

За своето изследване Фокс и сътрудниците ѝ използват информация от Райнландското изследване - мащабно изследване на населението, проведено от DZNE (German Center for Neurodegenerative Diseases - Германски център за невродегенеративни заболявания) в околностите на Бон.

Те специално изследват данните за физическата активност на 2550 лица на възраст между 30 и 94 години, както и изображения на мозъка, получени чрез ядрено-магнитен резонанс (ЯМР). Участниците в изследването са носели акселерометър на горната част на бедрото си в продължение на седем дни, за да събират данни за физическата им активност. Магнитно-резонансното сканиране показва нови детайли, особено за обема на мозъка и дебелината на кората на главния мозък.

Колкото по-активни сме, толкова по-големи са ефектите

"Успяхме да покажем, че физическата активност има забележим ефект върху почти всички изследвани области на мозъка. Като цяло можем да кажем, че колкото по-висока и по-интензивна е физическата активност, толкова по-големи са мозъчните области, било по отношение на обема, било по отношение на дебелината на кората", обобщава резултатите от изследването Фабиен Фокс. "По-специално наблюдавахме това в хипокампуса, който се счита за контролен център на паметта. По-големите обеми на мозъка осигуряват по-добра защита срещу невродегенерация, отколкото по-малките."

Размерът на мозъчните области обаче не се увеличава линейно с физическата активност. Сравнявайки участниците в изследването, които са били обездвижени, и тези, които са били само умерено физически активни, изследователският екип открива най-голямото, почти внезапно увеличение на обема. Това било особено забележимо при възрастните хора над 70-годишна възраст.

"По принцип това е много добра новина - особено за тези, които не желаят да спортуват", коментира Ахмад Азиз (Ahmad Aziz), който ръководи изследователската група "Население и клинична невроепидемиология" в DZNE. "Резултатите от нашето проучване показват, че дори малки промени в поведението, като например ходене пеша по 15 минути на ден или качване по стълбите вместо в асансьора, могат да имат значителен положителен ефект върху мозъка и потенциално да противодействат на свързаната с възрастта загуба на мозъчно вещество и развитието на невродегенеративни заболявания. По-специално, възрастните хора вече могат да извлекат полза от умерено увеличаване на физическата активност с ниска интензивност."

Младите и донякъде атлетични субекти, които обикновено се занимават с умерена до интензивна физическа активност, също имат сравнително висок мозъчен обем. При още по-активните субекти обаче тези мозъчни области са били малко по-големи. И тук се вижда: колкото по-активни са, толкова по-голям е ефектът, въпреки че при високи нива на физическа активност полезните ефекти имат тенденция да намаляват.

Мозъчни области, които имат най-голяма полза

За да охарактеризира мозъчните области, които имат най-голяма полза от физическата активност, изследователският екип търси в бази данни гени, които са особено активни в тези мозъчни области.

"Основно това бяха гени, които са от съществено значение за функционирането на митохондриите - електроцентралите на нашите клетки", обяснява Фабиен Фокс.

Това означава, че в тези области на мозъка има особено голям брой митохондрии. Митохондриите осигуряват на тялото ни енергия, за което се нуждаят от много кислород. "В сравнение с други области на мозъка това изисква повишен приток на кръв. Това се осигурява особено добре по време на физическа активност, което би могло да обясни защо тези мозъчни региони имат полза от физическите упражнения", заявява Ахмад Азиз.

Упражненията предпазват

Биоинформационният анализ показа още голямо припокриване между гените, чиято експресия се влияе от физическата активност, и тези, засегнати от невродегенеративни заболявания като Алцхаймер, Паркинсон или Хънтингтън. Това би могло да даде потенциално обяснение на причините, поради които физическата активност има невропротективен ефект, заключава изследователският екип.

"С нашето изследване успяхме да характеризираме мозъчните области, които имат полза от физическата активност, до безпрецедентно ниво на детайлност", посочва Ахмад Азиз. "Надяваме се, че резултатите ни ще дадат важни насоки за по-нататъшни изследвания."

А също и подходи за ежедневна употреба:

"С нашите резултати искаме да дадем допълнителен тласък за повишаване на физическата активност - за укрепване на здравето на мозъка и за предотвратяване на невродегенеративните заболявания", казва Фабиен Фокс. "Дори незначителната физическа активност може да помогне. По този начин това е само едно малко усилие - но с голямо въздействие."

Справка: “Association Between Accelerometer-Derived Physical Activity Measurements and Brain Structure: A Population-Based Cohort Study” by Fabienne A.U. Fox, Kersten Diers, Hweeling Lee, Andreas Mayr, Martin Reuter, Monique M.B. Breteler and N. Ahmad Aziz, 2 August 2022, Neurology.
DOI: 10.1212/WNL.0000000000200884

Източник: Even Moderate Exercise Can Greatly Increase Brain Size, German Center for Neurodegenerative Diseases

Още по темата

09/02/2022

Медицина

Нямате време за упражнения? Какво ще кажете за три секунди на ден?

03/09/2021

Животът

Колко упражнения са ви необходими, за да „компенсирате“ един ден на седене

28/04/2021

Животът

15 минути от този вид упражнения могат да подобрят здравето на сърцето

19/11/2020

Животът

Дори 12 минути упражнения могат да променят нивата на някои биомаркери в кръвта