Великден и Луната. Астрономически и църковни дати

Скоро е Великден. За разлика от Коледа, Великден не винаги се пада на една и съща дата и всяка година зависи от Луната.

Как се определя датата му и защо е различна всяка година? И защо понякога не съвпада с тази на католическия Великден?

Според Никейския Вселенски Събор от 325 г., Великден трябва да се празнува в първата неделя след първото пълнолуние след пролетното равноденствие, на базата на математически изчисления, като се случва на или след 21 март. Ако пълнолунието е в неделя, Великден се празнува на следващата неделя. Изглежда ясно и просто правило, но се оказва, че не е точно така.

Астрономически срещу църковни дати

Въпреки че Великден е литургически свързан с началото на пролетта в Северното полукълбо (мартенското равноденствие) и пълнолунието, датата му не се основава на истинските астрономически дати на тези събития.

Така че има две променливи в църковния и астрономическия календар, които могат да съвпаднат, но често това не се случва:

1. Църквата е приела 21 март за дата на пролетното равноденствие, независимо от часовия пояс, докато истинската дата на равноденствието варира между 19 март и 22 март, а датата зависи и от часовата зона.

2. Датата на Великден е свързана с датата на пасхалното пълнолуние, което се основава на математически приблиения, следващи 19-годишен цикъл, наречен Метонов цикъл, използван още от вавилонците поне от началото на V в. пр. н. е.

Метоновия цикъл се използва за съгласуването на лунния и слънчевия календар. Ако съберем 12-те лунни месеца, ще получим 11 дни по-малко от съвременната календарна година, но 235 лунни месеца са равни точно на 19 години.

И така имаме началото на пролетта, което попада някъде между 19 март и 21 март, и цикълът на обиколките на Луната около Земята, който продължава повече от 27 дни. Поради тази причина датата на Великден може да варира между 22 март и 25 април.

Астрономическата пролет започна тази година на 20 март в 5 часа и 50 минути за България, Първото пълнолуние след астрономическото пролетно равноденствие е на 7 април. Следващата неделя е на 12 април, така че според никейското правило трябваше тогава да е Великден, неделята след пълнолунието на 7 април.

Обаче има и други съображения.

Католически и православен Великден

Никейската формула е валидна и за западната Римокатолическа, и за източната Православна църква.

Източните църкви също са фиксирали тяхното „пролетно равноденствие” да бъде на 21 март, но по Юлианския календар, дата, която отговаря 3 април по Григорианския календар, с който се съобразява Католическата църква.

Естествено на 21 март и 3 април Луната е в различни фази - Юлианският календар изостава с 13 дни от Григорианския - това представлява приблизително половин месец.

През този период може да има пълнолуние, а може и да няма - вероятността е 50:50. Затова западният и източноправославният Великден може да съвпаднат приблизително в половината от случаите през годините, а в останалите източноправославният е седмица по-късно, а понякога и повече.

В същото време Пасха (еврейският празник, отбелязващ бягството от Египет) се изчислява според новолунието, а между новолунието и пълнолунието разликата е също половин месец. По този начин православният Великден се приближава до еврейската Пасха, която тази година е от залеза на 8 април до настъпването на нощта на 16 април (8 дни).

От друга страна „двустилните“ църкви (като българската)  не използват изцяло светския календар, защото избягват да празнуват Великден по едно и също време с евреите и ако по Григорианския календар Великден съвпадне с Пасха, датата на православния Великден се измества със седмица, както е тази година, а понякога и след второто пълнолуние след настъпването на пролетта.

Източник: Calculating the Easter Date, "Изчисляване на датата на Великден"

Още по темата

23/04/2019

Космос

Как се определя датата на Великден? Астрономически срещу църковни дати