Свързваме бързината на обработка на данните с интелигентността, но отвъд една точка на трудност високият коефициент на интелигентност се свързва с отделяне на повече време.
Хората, които постигат високи резултати на тестовете за интелигентност, отговарят на прости въпроси по-бързо от по-малко интелигентните си колеги. Когато обаче задачите станат по-сложни, ситуацията се обръща, поне за определен тип въпроси. Изправени пред тях, интелигентните хора не бързат, но е много по-вероятно да получат правилен отговор. Констатациите разколебават някои предположения и биха могли да оправдаят промени в изпитните процедури, но са подкрепени с модели на мозъчни мрежи (BNM - brain network model), които възпроизвеждат свързаността на мозъците на отделните хора.
В масовото въображение бързото мислене обикновено се свързва с интелигентността и много изследвания подкрепят тази идея, но е възможно те да не са разглеждали достатъчно широк спектър от мерки.
Професор Петра Ритер (Petra Ritter) от Берлинския Институт по здравеопазване "Шарите" се опитва да направи симулации, които имитират характеристиките на индивидуалните човешки мозъци. За да направят тези BNM точни, Ритер и колегите ѝ използват данни от 1176 участници в проекта Human Connectome Project, който използва fMRI, за да наблюдава начина, по който се включват мозъчните връзки при предизвикателство и в покой. В Nature Communications те обявяват смесица от очаквани и доста изненадващи открития.
Тестовете са включвали показване на участниците на серия от модели и искането им да определят правилата, които стоят зад тях, като се започва с лесна задача и се усложнява постепенно. Коефициентът на интелигентност на всички участници е бил измерен с помощта на конвенционални тестове, а Ритер е изследвал връзката между моделите на активиране, измерения коефициент на интелигентност и резултатите от тестовете.
"Правилният баланс между възбуждане и потискане на невроните е този, който влияе върху вземането на решения и повече или по-малко позволява на човек да решава проблеми", посочва Ритер в изявление на сайта на Берлинския Институт по здравеопазване "Шарите".
По-интелигентните участници, които като цяло са били и тези с по-голяма мозъчна синхронизация, са били в състояние бързо да видят решението на лесните задачи. С увеличаването на сложността обаче голямото им предимство било, че имали търпението да изчакат, докато всички области на мозъка извършат необходимата обработка.
При по-трудни въпроси синхронизацията е свързана с по-бавни отговори. В случаите, когато по-слабо синхронизираните мозъци прибързват с изводите, невронните вериги на фронталния лоб на по-синхронизираните мозъци се въздържат от вземане на решения, докато целият мозък има време да извърши необходимата обработка. Резултатите са потвърдени при подгрупа от 650 участници, при които са били налични по-подробни наблюдения.
"При по-сложни задачи трябва да съхранявате предишния напредък в работната памет, докато изследвате други пътища за решение и след това ги интегрирате един в друг", обяснява водещият автор професор Михаел Ширнер (Michael Schirner). "Това събиране на доказателства за определено решение понякога може да отнеме повече време, но също така води до по-добри резултати."
Ритер успява да постигне целта си да възпроизведе тези характеристики на човешките мозъци в силиций, създавайки индивидуални BNM, чиято свързаност наподобява тази на всеки участник. "В процеса на работа открихме, че тези мозъци in silico се държат различно един от друг - и по същия начин като биологичните си аналози", казва Ритер.
Ритер се надява, че разработването на изкуствени мозъци, които симулират индивидуални реални мозъци, ще помогне да се идентифицират цели за интервенции за всеки отделен случай за страдащите от невродегенеративни заболявания.
Междувременно може би си струва да се преразгледа начинът, по който се провеждат изпитите. Ако това, което са открили Ширнер и Ритер, се отнася и за други видове изпитания, строгите времеви ограничения може да са добри за тестове, включващи много сравнително прости въпроси. Когато обаче учениците трябва да отговорят на малък брой по-сложни задачи, ограничаването на времето може да се окаже много лош начин да се открият най-обещаващите кандидати.
Петра Ритър е доволна, че резултатите, наблюдавани върху „мозъчните аватари“ в компютъра, съответстват толкова добре на резултатите от „истински“, здрави субекти. Защото нейният истински интерес е към пациенти, които са засегнати от невродегенеративни заболявания като деменция или болестта на Паркинсон.
„Технологията за симулация, която е значително подобрена в това проучване, може също така да бъде от полза за персонализираното in silico планиране на хирургични или лекарствени интервенции или мозъчна стимулация. По този начин лекарят вече може да използва компютърна симулация, за да прецени коя интервенция или кое лекарство е подходящ за конкретен пациент, може да работи най-добре и да има най-малко странични ефекти."
Справка: Schirner, M., Deco, G. & Ritter, P. Learning how network structure shapes decision-making for bio-inspired computing. Nat Commun 14, 2963 (2023). https://doi.org/10.1038/s41467-023-38626-y
Източник: Highly Intelligent People Are Slower To Answer Complex Problems, IFLScience
Още по темата
Животът
Интелигентността: Какво е общото между мозъците на октоподите и хората
Човекът
Според науката твърдост на характера не означава непременно интелигентност
Животът
По-умните хора имат по-малко връзки между невроните в мозъка си
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари