Древните сгради и паметници на културата обикновено са изкупителната жертва при войни и религиозни конфликти. Но сега стартира изключително трудоемка кампания да се съхранят голяма част от тях, разположени в размирни зони, чрез извършване на подробно дигитално сканиране. Целта е да се запазят безценните исторически находки и артефакти в случай на вандализъм.
Древният град Палмира е в рамките на сирийското археологическо съкровище и на Световното културно наследство на UNESCO. Преди около 2000 г. това е бил един от най-важните културни центрове на тогавашния свят. Сега обектът се контролира от бойци на "Ислямска държава", които заплашват да сравнят древния град със земята като част от кампанията срещу религиозното идолопоклоничество.
Това е най-сериозната заплаха, с която Палмира се е сблъсквала някога. Дори преди началото на този конфликт древният град и стотици други исторически безценни места в Сирия са били обект на нелегални разкопки, при които са били задигнати хиляди артефакти, разрушавайки напълно историческите паметници в процеса.
Преди заплахите, сирийската армия евакуирала част от населението на Палмира, заедно с музейните колекции, но в крайна сметка древният град бе оставен на милостта на нашествениците. Сирийски патриоти участват доколкото могат в спасяването на колекции и сгради. Но твърде често красивите сгради и руините не могат да бъдат спасени от тези, които са решени да ги унищожат, както стана с древния град Нимруд в Ирак през март.
Палмира сега демонстрира дилемата на специалистите по културно наследство. Въпреки, че сегашните атаки на ИДИЛ са силно разрушителни, много други обекти вече са били повредени в този или предишни конликти - още повече са засегнати от дейности като развитие на инфраструктурата и земеделието. Някои са разрушени преди дори да бъдат изследвани и за тях се знае само от кадри заснети от сателити, като снимките направени през 60те години на 20ти век от Corona Atlas в Близкия изток. Никога няма да разберем какво сме загубили, което ни кара да се запитаме какво може да се направи срещу това?
Голям брой инициативи сега са насочени именно към решаването на този проблем. Екип от университетите в Оксфорд и Лейчестър, спонсориран от благотворителни дарения е стартирал проект наречен "Застрашена Археология в Близкия Изток и Северна Африка". Изследвайки сателитни снимки и снимки от въздуха направени в миналото, екипът издирва и записва важните места и регистрира промените в терена през последните 70 години. Проектът записва пораженията, за да се разберат основните заплахи и работи с местни агенции за съхраняване на културното наследство, за да се защитят по-добре обектите в бъдеще.
Технологията идва на помощ
Други се обръщат за помощ към новите технологии, като 3D-сканирането. НПО организация наречена CyArk, лидер в бранша, сканира много световни исторически места, обекти, известни паметници и дори скални и пещерни рисунки, когато това е възможно. Организацията ги прави достъпни на света online, но също така поддържа база данни, които след това могат да се използват за реставрация. Някои от тези места в момента се намират в райони с висок риск, като Вавилон и Мосул в Ирак. Целите на CyArk включват сканиране на 500 древни археологически обекти в рамките на следващите 5 години.
Междувременно технологията се подобрява с експоненциални темпове: новите устройства за 3D-сканиране са с размера на мобилен телефон и неправителствени организации се надяват да ги разположат на различни конфликтни места, включително в Сирия. 3D данни могат да се получат дори от туристически снимки, като за целта често се използват crowdsource ресурси.
Въпреки, че технологиите могат да улеснят много тези, които имат достъп до тях и могат да си ги позволят, това няма да реши всички проблеми, когато се стигне до реставрационния процес. Повече от 85% от полската столица Вършава е била преднамерено разрушена през Втората Световна война, след което е била реконструирана с изключително бързи темпове, използвайки снимки и рисунки и добавена към Световното културно наследство на UNESCO. Някои специалисти възразяват на такива реставрации, при които липсва автентичност и оригиналност, но за културното наследство е важно отношението на хората. Реконструирането на такива обекти може да послужи за пример на неразрушимото завещание на миналото, но също така да даде надежда за едно по-хубаво бъдеще.
Източник: New Scientist
Автор: Emma Cunliffe, учен, работещ по проекта "Застрашена Археология в Близкия Изток и Северна Африка" към Оксфордския университет, Великобритания
Оригиналната статия е написана в края на месец май тази година. Към момента е потвърдено разрушаването на най-големия храм в археологическия комплекс Палмира - храмът на Бел, който е бил взривен от бойци на ИДИЛ в края на август. Малко преди това бяха разрушени други безценни артефакти и статуи, включително триметровата статуя лъва Алат на входа на Палмира, както и останки от римски светилища от преди 2000 г., а директорът на археологическия музей в Палмира, Халед ал Асаад, който остана в града до последно, за да спасява музейни експонати бе публично екзекутиран и разпънат на кръст пред възгласите на бойците от ИДИЛ. Палмира от I-IV век, един оазис в пустинята между Дамаск и река Ефрат, на чиято красота са завиждали, както е описван в литературата, повече не съществува.
Палмира, един от най-крсивите и запазени древни градове вече не съществува.
На територията на днешна Сирия се намира това, което много хора означават като "люлката на цивилизацията", където се смята че преди около 10000 години за пръв път е възникнало заемеделието, така че много други антични паметници и исторически ценности са изложени на риск.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
03.09 2015 в 20:09
Последни коментари