През 1795 г. Франция приема със закон метъра като единица за дължина и основа на метричната система. Днес Международната система мерни единици SI (Le Systeme international d'Unites) е най-широко използваната система от единици в света - както в ежедневието, така и в науката и технологиите.
Тя е създадена от френски учени и е въведена за първи път след Великата френска революция. Преди въвеждането на метричната система единиците са избирани независимо една от друга, така че преобразуването от една единица в друга е било трудно. Освен това на различни места са използвани различни единици, понякога с еднакви имена.
Метричната система е трябвало да бъде удобна и единна система от мерки и тегла. На 8 май 1790 г. на Френската Академия на науките е било възложено да организира по-добра система. Жан Деламбр и Пиер Мешен са измерили дъгата на меридиана от Дюнкерк до Барселона, така че метърът може да бъде определен като една десетмилионна част от разстоянието между полюсите и екватора.
В началото на 1790-те във Франция са изработени временни еталони за метър и килограм. Копия от еталоните са изпратени, по-специално, до Съединените щати, но корабът с копията е бил завзен от британски капери, така че не стигат до Америка. Може би затова и до днес системата СИ още не е предпочитана в САЩ.
До края на 19-ти век полезността на метричната система е общопризната и се превръща в официална измервателна система на почти цяла континентална Европа.
Но англоезичния свят приема новите мерки много по-бавно, първоначално поради апатията на Британската империя и нейната враждебност към режимите на френските революционери и на Наполеон. Но в края на 19-ти век фактът, колко е полезна метричната система за науката и международната търговия, става невъзможно да се игнорира и през 1875 г. големите световни сили, включително САЩ, подписват Договора за мерките, който дава на метричната система първото й официално признаване като международен стандарт за измерване. Прототипи на измервателни уреди и килограми са раздадени на участващите държави, за да фиксират своите национални стандарти, а първата международна организация по метрология - Международното бюро за теглилки и мерки или BIPM - е създадено, за да контролира тези стандарти.
През 20-ти век метричните единици стават все по-широко възприети, най-вече в науката, тенденция, присъстваща дори в англоговорящия свят.
 Близък план на Националния еталон за метър, сериен номер 27, разпределен за САЩ. Кредит: Wikimedia Commons |
В същото време напредъкът в измервателната технология дава възможност да се увеличи прецизността, с която са дефинирани мерните единици: секундата е предефинирана от 1/86 400 от средния слънчев ден на „продължителността на 9 192 631 770 периода на излъчването, съответстващо на прехода между двете свръхфини нива на основното състояние на атома на цезий-133 при температура от нула келвина”.
Метърът, вместо да бъде дефиниран от физически прототип (т.е. платинено-иридиев профил, които първоначално е бил предназначен да има дължина от един метър, но впоследствие става окончателен еталон за метър), се определя от фиксираната скорост на светлината във вакуум 299 792 458, когато се изразява в единица m⋅s −1 , където секундата е дефинирана спрямо цезиевата честота.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари