През 1795 г. Франция приема със закон метъра като единица за дължина и основа на метричната система. Днес Международната система мерни единици SI (Le Systeme international d'Unites) е най-широко използваната система от единици в света - както в ежедневието, така и в науката и технологиите.
Тя е създадена от френски учени и е въведена за първи път след Великата френска революция. Преди въвеждането на метричната система единиците са избирани независимо една от друга, така че преобразуването от една единица в друга е било трудно. Освен това на различни места са използвани различни единици, понякога с еднакви имена.
Метричната система е трябвало да бъде удобна и единна система от мерки и тегла. На 8 май 1790 г. на Френската Академия на науките е било възложено да организира по-добра система. Жан Деламбр и Пиер Мешен са измерили дъгата на меридиана от Дюнкерк до Барселона, така че метърът може да бъде определен като една десетмилионна част от разстоянието между полюсите и екватора.
В началото на 1790-те във Франция са изработени временни еталони за метър и килограм. Копия от еталоните са изпратени, по-специално, до Съединените щати, но корабът с копията е бил завзен от британски капери, така че не стигат до Америка. Може би затова и до днес системата СИ още не е предпочитана в САЩ.
До края на 19-ти век полезността на метричната система е общопризната и се превръща в официална измервателна система на почти цяла континентална Европа.
Но англоезичния свят приема новите мерки много по-бавно, първоначално поради апатията на Британската империя и нейната враждебност към режимите на френските революционери и на Наполеон. Но в края на 19-ти век фактът, колко е полезна метричната система за науката и международната търговия, става невъзможно да се игнорира и през 1875 г. големите световни сили, включително САЩ, подписват Договора за мерките, който дава на метричната система първото й официално признаване като международен стандарт за измерване. Прототипи на измервателни уреди и килограми са раздадени на участващите държави, за да фиксират своите национални стандарти, а първата международна организация по метрология - Международното бюро за теглилки и мерки или BIPM - е създадено, за да контролира тези стандарти.
През 20-ти век метричните единици стават все по-широко възприети, най-вече в науката, тенденция, присъстваща дори в англоговорящия свят.
 Близък план на Националния еталон за метър, сериен номер 27, разпределен за САЩ. Кредит: Wikimedia Commons |
В същото време напредъкът в измервателната технология дава възможност да се увеличи прецизността, с която са дефинирани мерните единици: секундата е предефинирана от 1/86 400 от средния слънчев ден на „продължителността на 9 192 631 770 периода на излъчването, съответстващо на прехода между двете свръхфини нива на основното състояние на атома на цезий-133 при температура от нула келвина”.
Метърът, вместо да бъде дефиниран от физически прототип (т.е. платинено-иридиев профил, които първоначално е бил предназначен да има дължина от един метър, но впоследствие става окончателен еталон за метър), се определя от фиксираната скорост на светлината във вакуум 299 792 458, когато се изразява в единица m⋅s −1 , където секундата е дефинирана спрямо цезиевата честота.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари
Памет на водата или как ни промиват мозъка
Необикновена космическа експлозия, случваща се веднъж на хилядолетие
Памет на водата или как ни промиват мозъка
Произходът на мартеницата трябва да се търси далече - в Индия и Древна Гърция