На 17 май през 1954 г. близо до швейцарския град Мерен (Meyrin), т. н. site Meyrin, официално е направена първата копка на нова лаборатория, която ще бъде основна площадка на ЦЕРН - Европейската организация за ядрени изследвания (Conseil Européen pour la Recherche Nucléaire).
ЦЕРН се намира на границата между Швейцария и Франция, близо до Женева. Територията на CERN се състои от две основни площадки и няколко по-малки. Големият комплекс от сгради включва офиси, лаборатории, производствени съоръжения, складове, конферентни зали, жилищни помещения, трапезарии. Ускорителният комплекс е разположен както на повърхността (старите ускорители Linac, PS), така и под земята на големи дълбочини до 100 метра (по-модерни SPS, Големият адронен колайдер - LHC).
Европейската организация за ядрени изследвания бе създадена с цел обединяването на европейски учени, а също и да сподели нарастващите разходи за експерименти в областта на физиката на високите енергии между участващите държави.
ЦЕРН от въздуха: Изложбеният център на ЦЕРН Globe of Science and Innovation и близката площадка Мерен се виждат от въздуха. Сградите на повърхността, които осигуряват достъп и подкрепа за експеримента ATLAS, един от четирите експеримента в Големия адронен колайдер, също могат да се видят вдясно. Кредит: Ars Electronica Festival/Flickr(CC BY-NC-ND 2.0)
Луи дьо Бройл официално предлага на 12 декември 1949г. създаването на европейска лаборатория на Европейската културна конференция в Лозана.
През 1952 г. на третата сесия на нейния временен съвет се решава организацията да има седалище в Швейцария. През юни 1953 г. кантон Женева дава силна подкрепа за изграждането на ЦЕРН на референдум с 16539 гласа срещу 7332.
Споразумението за основаването на Европейската организация за ядрени изследвания е подписано в Париж на 29 юни - 1 юли 1953 г. от представители на 12 европейски държави - Федерална република Германия, Белгия, Дания, Франция, Гърция, Италия, Норвегия, Холандия, Обединеното кралство, Швеция, Швейцария и Югославия.
Организацията е създадена на 29 септември 1954 г. В момента броят на страните членки се е увеличил на 20. Освен това някои държави и международни организации имат статут на наблюдатели. Около 2500 души работят постоянно в ЦЕРН, още около 8000 физици и инженери от 580 университета и институти от 85 държави участват в международни експерименти на ЦЕРН и работят временно там.
Големият адронен колайдер, експериментът ATLAS. Кредит: Flickr (CC BY 2.0)
България официално става пълноправен член на ЦЕРН на 11 юни 1999 година.
Български физици и инженери от Института по ядрени изследвания и ядрена енергетика при БАН и Физическия факултет на СУ „Климент Охридски“ участват в експеримента CMS от самото му създаване през 1991 г. и имат съществен принос в разработването и конструирането на детектора.
Участието им започва още с моделирането на съоръжението, оптимизацията му и разработване на методи за възстановяване на енергията, отделена в калориметричната система на CMS.
Проектирането на калориметъра и оптимизирането на неговите характеристики с цел максимално енергетично разрешение при минимални загуби на нерегистрирани частици (херметичност) е направено главно от българските специалисти.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари