Едно новаторско проучване, представено от авторите му като "първото наблюдателно доказателство, че Вселената е сложна холограма", може да доведе до нови прозрения за теорията за Големия взрив и квантовата гравитация, пише Sci-news.com.
Изследването, ръководено от професор Ниаеш Афшорди (Niayesh Afshordi) от Университета на Ватерло, е публикувано в списание Physical Review Letters (версия в arXiv.org).
Проф. Афшорди и екипът му, изследвайки неравномерностите в космическия микровълнов фон (CMB), "сиянието" на Големия взрив, са открили доказателства в подкрепа на холографското обяснение на Вселената.
Според идеята за холографската Вселена, предложена за първи път през 90-те години, цялата информация за нашата 3D "реалност" (плюс времето) се съдържа в 2D повърхността на нейните граници.
"Представете си, че всичко, което виждаме, чувстваме и чуваме в три измерения - и възприятието си за време - всъщност произлизат от плоска двуизмерна област", обяснява съавторът проф Костас Скендерис (Kostas Skenderis), от университета в Саутхемптън, Великобритания.
"Идеята е подобна на тази за обикновените холограми, при които триизмерното изображение е кодирано в двумерна повърхност като в холограмата на кредитните карти. Но този път е кодирана цялата Вселена!"
Това е като гледане на 3D филм, но с едно измерение в повече.
"Ние виждаме картините от филма като притежаващи височина, ширина и най-важното - дълбочина, когато всъщност всичко това идва от плосък 2D екран. Разликата в нашата 3D Вселена е това, че можем да докоснем обектите и "проекцията" е "истинска" от наша гледна точка", - заявиха изследователите.
Скица на времевата линия на холографската Вселена: времето тече от ляво на дясно; най-лявата обозначава холографска фаза и изображението в нея е размазано, защото пространството и времето все още не са добре дефинирани; В края на тази фаза (обозначен с черна елипса с флуктуации) Вселената влиза в геометрична фаза, която вече може да бъде описана от уравненията на Айнщайн; Космическият микровълнов фон се излъчва около 375 000 години по-късно; неравномерностите (моделите), втръкани в него, носят информация за много ранната Вселена и семена за развитието на структурите на звездите и галактиките в края на времето на Вселената (най-вдясно). Илюстрация: Paul McFadden.
През последните години напредъкът в телескопите и средствата за наблюдение позволиха на учените да откриват огромно количество данни, скрити в микровълните, останали от ранните моменти на Вселената.
Използвайки тази информация, проф. Афшорди, проф. Скендерис и екипът им са успели да направят сложни сравнения между мрежите от особености в данните и квантовата теорията на полето.
Те откриват, че една опростена квантова теория на полето, може да обясни почти всички космологични наблюдения на ранната Вселена.
"Ключът към разбирането на квантовата гравитация е разбирането на теория на полето в едно по-ниско измерение. Холографията е като Розетния камък, преводът между познатите теории на квантовата полета без гравитация и неизследваната територия на самата квантова гравитация", отбелязва проф. Афшорди.
"Холографията е огромна крачка напред за начина, по който мислим за структурата и създаването на Вселената", допълва проф. Скендерис. "Теорията на относителността на Айнщайн обяснява много добре почти всичко едромащабно във Вселената, но започва да се разпада, когато се вникне в произхода и механизмите на квантово ниво".
"В продължение на десетилетия учените работят, за да съчетаят теорията на гравитацията и квантовата теория на Айнщайн. Някои смятат, че концепцията за холографската Вселена има потенциала да примири двете. Надявам се, че нашето изследване ни отвежда още една стъпка към това".
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари