Въпреки че са неодушевени обекти, пясъчните дюни могат да „общуват“ помежду си. Екип от Университета в Кеймбридж откри, че докато се движат, пясъчните дюни взаимодействат и отблъскват своите съседи надолу по течението.
Резултатите, отчетени в списание Physical Review Letters, са от ключово значение за изследването на дългосрочната миграция на дюните, която застрашава каналите за корабоплаване, увеличава площта на пустините и може да заравя инфраструктура като магистралите.
Когато купчина пясък е изложена на вятър или воден поток, тя образува форма на дюна и започва да се движи надолу по течението на потока. Пясъчните дюни, независимо дали са в пустини, по речните или морските дъна, рядко се срещат изолирано. Обикновено се появяват в големи групи, образуващи поразителни модели, известни като дюнени полета или коридори.
Известно е, че активни пясъчни дюни мигрират. Най-общо казано, скоростта на дюната е обратно пропорционална на нейния размер - по-малките дюни се движат по-бързо, а по-големите дюни се движат по-бавно. Но досега изследователите не бяха съвсем наясно как тези натрупвания на пясък си влияят едно на друго, а именно какво се случва, когато се сблъскат.
Съществуват различни теории за това взаимодействие. Една от тях е, че дюните с различни размери ще се сблъскат, докато образуват една гигантска дюна. Това явление все още не е наблюдавано в природата, така че втората теория изглежда по-вероятна. Според нея дюните могат да се сблъскват и да обменят маса като билярдни топки, отблъскващи се една от друга, докато не станат с еднакъв размер и не започнат да се движат с една и съща скорост.
Сега физиците от Университета в Кеймбридж провеждат проучване, в което откриват как всъщност се случва този процес. Учените проектират и изграждат уникална експериментална установка, която им позволява да наблюдават дългосрочното поведение на дюните.
Обикновено за това се използват улеи, пълни с вода, на дъното на които има пясък. Но в такава установка може да се наблюдава процеса само докато пясъкът достигне края й. Затова изследователите изграждат кръгов улей, така че дюните да могат да се наблюдават в продължение на няколко часа като улеят се върти. Високоскоростните камери позволяват на учените да проследяват потока на отделни частици в дюните.
Изследователите поставят две пясъчни струпвания с еднаква маса в установката и очакват да видят, че ще се движат с една и съща скорост под въздействието на течението. Предната дюна обаче започва да се движи по-бързо от задната, но с времето се забавя и скоростите и на двете струпвания се изравняват. Това означава, че дюните си взаимодействат помежду си и скоростта им зависи една от друга. Движейки се, дюните се „отблъскват“ една друга все по-далеч, разстоянието между тях се увеличава, докато не се оказват в различни краища на инсталацията, където достигат равновесно състояние, оставайки на разстояние 180 градуса.
Следващият етап от изследванията според учените ще бъде търсенето на количествени данни за мащабната и сложна миграция на дюните в пустините с помощта на наблюдения и сателитни снимки. Проследявайки струпванията на дюни през дълги периоди от време, учените ще могат да наблюдават дали мерките за отклонение на миграцията на дюни са ефективни или не.
Справка:
Wake induced long range repulsion of aqueous dunes, Physical Review Letters (2020). journals.aps.org/prl/accepted/ … 89362b45368045733790
Източник:
Sand dunes can 'communicate' with each other, University of Cambridge
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари