Астероидът, от който НАСА е взела проби, някога може да е бил част от океанска протопланета с условия за живот

Проба от астероида Бену, донесена от мисията OSIRIS-REx, подсказва, че някога е бил част от планетарен свят с благоприятни условия за възникване на живот.

Ваня Милева Последна промяна на 07 февруари 2024 в 00:00 10265 0

Енцелад, луната на Сатурн

Кредит GabiMedia on DeviantArt (CC BY-NC-ND 3.0 DEED)

Концепция на художник за миналото на Енцелад, луната на Сатурн.

Пробата от астероида Бену, донесена на Земята през септември 2023 г., вероятно някога е била част от малка протопланета, покрита с океан, с условия, благоприятни за възникване на живот. Това твърди екипът на мисията OSIRIS-REx на НАСА.

"Работната ми хипотеза е, че това е бил древен океански свят", заявява Данте Лаурета (Dante Lauretta) от Университета на Аризона, главен изследовател на мисията. Пробата съдържа и структури, които биха могли да дадат сведения за произхода на живота, добавя изследователят.

След изстрелването си през 2016 г. OSIRIS-REx се отправи към Бену - тъмен и богат на въглерод астероид с размерите на Емпайър Стейт Билдинг, чиято орбита е подобна на земната. Целта му бе да донесе обратно 60 грама материал, но Лаурета съобщава, че екипът вече знае, че теглото на товара му е приблизително два пъти по-голямо. Това го прави най-голямата проба от астероид, връщана някога на Земята, с много голяма разлика. За сравнение, японската мисия "Хаябуса" върна няколко малки зрънца от астероида Итокава през 2010 г., а нейният наследник "Хаябуса2" върна почти 6 грама от астероида Рюгу през 2020 г.

Механизмът за вземане на проби от космическия апарат OSIRIS-REx с материал от астероида Бену вътре.Механизмът за вземане на проби от космическия апарат OSIRIS-REx с материал от астероида Бену вътре. Кредит: NASA/Erika Blumenfeld & Joseph Aebers

Лаурета основава хипотезата си на анализ на материала, извършен през последните няколко месеца, който все още не е публикуван. Той включва рентгенова дифракция - техника, която разкрива минералите в пробата. По-голямата част от камъните са изградени от глини, включително минерали, наречени серпентинити. На Земята такива минерали се образуват, когато скалите от земната мантия се изтласкват нагоре към морското дъно и се излагат на въздействието на водата. Реакцията е екзотермична, което означава, че генерира топлина.

Екипът също така установява, че някои от тъмните скали на Бену са покрити с тънка кора от по-светъл материал. Лаурета уточнява, че това е богат на калций и магнезий фосфатен минерал, който се среща изключително рядко. "Никога преди не съм го срещал", споделя изследователят. Наскоро обаче бе установено, че същият материал се съдържа във водните струи, които излизат от повърхността на Сатурновата луна Енцелад. Предполага се, че под ледената си кора тази луна има океан от течна вода, а морското ѝ дъно се смята за едно от най-правдоподобните места в Слънчевата система, където е възможно да започне живот.

Ако се събере всичко това, отбелязва Лаурета, може да се предположи, че Бену някога е бил част от океанска планета в ранната Слънчева система, подобна на Енцелад, но вероятно наполовина по-малка. Този обект, наречен планетозимал, е бил унищожен при сблъсък, а получените отломки по-късно са се слели в хиляди астероиди, един от които е Бену.

"Наистина има сходства между минералогията на Бену и тази, която е открита на Енцелад", коментира Фабиан Кленър (Fabian Klenner) от Вашингтонския университет в Сиатъл. Хипотезата на Лаурета е "невероятно вълнуваща", добавя той, и трябва да бъде проучена допълнително.

Сара Ръсел (Sara Russell) от Лондонския природонаучен музей е част от екипа, който анализира пробата от Бену. Тя посочва, че астероидът е пълен с минерали, които биха се образували под въздействието на гореща вода. Все пак според нея самият Бену би задържал водата във вътрешните си пори. "Не си представям сини вълни от океани, които да покриват астероида. Мисля, че течността би се изпарила на повърхността, за съжаление", обяснява Сара Ръсел.

Мозайка от две изображения на гейзери на южния полюс на Енцелад, заснета от космическия кораб "Касини" на НАСА и публикувана на 23 февруари 2010 г. Кредит: NASA/JPL/Space Science Institute

Лаурета е открил и нещо, което нарича "наноглобули" в скалната проба. Това са миниатюрни, подобни на мехурчета структури, които могат да се разглеждат като капки масло във вода. "Те биха могли да бъдат интересни от гледна точка на произхода на живота. Те са като протоклетки", отбелязва изследователят.

Това, което те показват, е доказателство за компартиментализация (класифициране, разделяне на частиците). Днес живите същества са силно разделени, например на клетки. Поради това се смята, че разделянето на групи химикали е ключова стъпка в появата на живота.

"Ако се постигне това, може би именно там ще започне да се заражда метаболизмът", отбелязва Лаурета.

Запитан дали е открил някакви аминокиселини - градивните елементи на протеините, които са от съществено значение за живота - Лаурета казва, че тези резултати са "толкова интересни" и ще бъдат споделени публично след няколко седмици.

Той подчертава, че не твърди, че има доказателства за съществуването на живот, и че хипотезата му за океанския свят все още не е доказана. Но "произходът на живота е важна област за изследване на тези проби", посочва изследователят.

Изследването на хидротермалните извори на дъното на Земята е един от начините да се опитаме да разберем как химията може да премине в биология, но на Земята подобни среди са усложнени от наличието на всички видове живот в момента. Пробата от Бену предлага безценно сравнение, тъй като е запазена снимка на вида среда, за която смятаме, че може да породи живот, но без никакво замърсяване от живот, появил се по-късно.

Източник: Asteroid sampled by NASA may once have been part of an ocean world, New Scientist

Най-важното
Всички новини
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !