Кометите отдавна се смятат за знамения и поличби и е лесно да си го обясним. Първоначално те се появяват като слаби светли петна в небето, които понякога избледняват скоро след това, а понякога стават по-ярки от планетите, с дълга, светеща опашка.
Те са наблюдавани през цялата човешка история, но едва през XVIII век астрономите започват да предсказват завръщането на някои комети.
Дори и днес не можем да предвидим завръщането на повечето комети, докато не преминат през вътрешната част на Слънчевата система. Ако се случи такава комета да се насочи към Земята, няма да разберем за нея, докато не стане твърде късно. Но това може да се промени благодарение на наблюденията ни на метеорните потоци.
Кометите произхождат от облака на Оорт - леден остатък от раждането на нашата Слънчева система, който обгражда Слънцето като сфера с диаметър 100 000 AU (1 AU = разстоянието между Земята и Слънцето).
Независимо дали заради непосредствен сблъсък с друг обект на Оорт, или заради преминаването на съседна звезда, някои от тези далечни топки от лед и камъни се насочват към вътрешната част на Слънчевата система. Те могат да дойдат от всяка посока на небето и веднъж заобиколили близо до Слънцето, може да не се върнат стотици или хиляди години. Всяка комета с период, по-дълъг от 200 години, се нарича дългопериодична комета и е много трудно да се предскаже.
Повечето дългопериодични комети не представляват заплаха за Земята. Те могат да се появят ярки във вечерното или сутрешното небе, но орбитите им не пресичат земната орбита, така че няма опасност от сблъсък.
Но някои дългопериодични комети могат да доведат до сблъсък със Земята. Това е ясно отчасти поради факта, че и преди Земята е била удряна от комети, и отчасти заради наблюдаваните редовни метеорни потоци.
Метеорни потоци като Джеминидите, Персеидите и Орионидите се причиняват от прашните следи, които кометите оставят при пресичането на земната орбита. В тези случаи астрономите дори са идентифицирали кометите, от които произхождат, като Фаетон, Суифт-Тътъл и Халеевата комета. Но от тях само Суифт-Тътъл е дългопериодична комета (почти) с орбитален период от 257 години.
Илюстрация на дългопериодичните комети и облака на Оорт. Кредит: National Astronomical Observatory of Japan
Връзките между кометите и метеорните потоци се осъществяват, като първо се определи орбитата на кометата, а след това се свърже нейният път с известните метеорни потоци. По принцип би трябвало да можем да направим това и по обратния начин. Да определим какъв е пътят на даден метеорен поток и след това да го използваме, за да издирим неговата дългопериодична комета.
С пускането в действие на нови телескопи като обсерваторията Рубин този подход може да се превърне в полезен инструмент при търсенето на заплашващи Земята с удар обекти.
Наскоро публикувано проучване в arXiv показва как това би могло да се случи.
Екипът е провел симулации на комети с дълъг орбитален период от 200 до 4000 години. Авторите оценяват праховите следи, които тези хипотетични комети биха създали, след което се опитват да установят дали биха могли да използват тези следи, за да намерят кометата, която ги е създала, докато тя е далеч от Слънцето.
Предвид факта, че се очаква да има изследвания на небето с висока разделителна способност, екипът предполага, че астрономите ще могат да ги наблюдават с очакваната разделителна способност на обсерваторията Рубин. Те установяват, че орбитите на много комети не произвеждат полезни за прогнозиране потоци, но в 17 случая потоците могат да се използват за идентифициране на комети месеци или години преди времето, когато обикновено се забелязват сега.
Очакваната орбита на кометата C/1911 N1 (Kiess) за потока Ауригиди (поток IAU 206) за датата 27 март 1909 г., когато кометата-майка е била на 9 астрономични единици от Слънцето. Червената стрелка маркира позицията на кометата и посоката на движение в този момент. ⊙ е Слънцето и ⊕ Земята. Сивите кръгове са синтетичните комети на орбити от тип Ауригиди. Кредит: Hemmelgarn, et al.
За да докаже тази теза по-добре, екипът разглежда и метеоритен поток, наречен σ-Hydrids - слаб поток, който се появява в началото на декември. Произходът на сигма-Хидридите не бе известен до появата на кометата Нишимура през 2023 г. След като орбитата ѝ бе определена, астрономите откриват възможна връзка с потока сигма-Хидриди. Използвайки известните наблюдения на потока преди 2023 г., екипът успява да определи възможната орбита на кометата.
Те установяват, че с помощта на модерна обсерватория като "Рубин", астрономите биха могли да открият Нишимура осем месеца преди фактическото ѝ откриване.
Справка: Hemmelgarn, Samantha, et al. “How Meteor Showers Can Guide the Search for Long Period Comets.” arXiv preprint arXiv: 2410.02883 (2024).
Източник: Astronomers Predict the Orbits of Potentially Hazardous Comets From Meteor Showers, Brian Koberlein, Universe Today
Още по темата
Космос
Неочаквано космическо огнено кълбо опровергава теориите за произхода на Слънчевата система (видео)
Космос
Всяка година около 7 междузвездни обекта прелитат през Слънчевата система
Земята
Комета може би е виновна за удара, убил динозаврите, а не астероид
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари