Трудно е да се изследват кометите, които правят по една обиколка около Слънцето за повече от 200 години, тъй като голяма част от своето пътешествието прекарват далеч от нас, а много от тях никога не се доближават до земята в рамките на един човешки живот.
Но някои от кометите, които идват при нас от Облака на Оорт - сферична област с ледени тела, започващи от около 300 милиарда километра далеч от Слънцето - могат да имат периоди от хиляди или дори милиони години, разказва сайтът на НАСА.
Сега, благодарение на космическия апарат на НАСА WISE, сканиращ цялото небе в инфрачервена светлина, учените получиха нова информация за тези отдалечени обекти. Изследователите установиха, че количеството на кометите с дълъг период на въртене с размер не по-малко от около 1 км е 7 пъти по-голямо, отколкото се смяташе.
Също така, тези далечни пришълци са средно два пъти повече от "Юпитеровите комети", чиито орбити са формирани под влиянието на гравитацията на газовия гигант и имат периоди по-малко от 20 години.
Изследователите също така забелязаха, че за 8 месеца покрай Слънцето преминаха 3-5 пъти повече комети с дълъг период, отколкото бе прогнозирано. Резултатите от новото изследване са представени в Astronomical Journal.
Анимация на комета. Източник: NASA / JPL-Caltech
Гости от Облака на Оорт
"Количеството на кометите говори за количеството на материала, останал от формирането на Слънчевата система, а сега знаем, че в Облака на Оорт има сравнително големи парчета от древните градивни елементи" - коментира Джеймс Бауър (James Bauer), водещ автор на проучването от Университета на Мериленд.
Облакът на Оорт е твърде далеч, за да може да се види със съвременните телескопи. Това е сфера, обгръщаща Слънчевата система, която съдържа голям брой малки ледени тела. Плътността на кометите в нея е ниска, така че вероятността от сблъсък е изключително малка. Дългопериодичните комети, наблюдавани от WISE, вероятно започват пътешествието си от Облака на Оорт преди милиони години.
"Нашето проучване е рядък поглед към обектите, изхвърлени от Облака на Оорт. Това са най-древните образци на материала, от който е създадена Слънчевата система ", - отбеляза Ейми Майнцер (Amy Mainzer), съавтор и главен изследовател на мисията NEOWISE от Лабораторията за реактивни двигатели на НАСА.
Наблюденията са направени по време на основната мисия WISE, преди да бъде преименувана на NEOWISE и да се преквалифицира за проследяване на околоземни обекти.
Кометата Хейл-Боп е също от Облака на Оорт.
Новите резултати подкрепят идеята, че кометите, които често минават покрай Слънцето, често са по-малки от тези, които прекарват повече време далеч от него. Това се дължи на факта, че "Юпитеровите комети" се нагряват повече, което води до изпаряване на тяхното вещество.
"Резултатите показват, че има разлика в еволюцията между семейството на Юпитер и дългопериодичните комети" - пояснява Джеймс Бауер.
Наличието на голям брой на далечни комети показва, че много от тях вероятно са повлияли на историята на планетите, внасяйки лед от външните области на Слънчевата система.
Авторите откриха и клъстеризация на орбитите на дългопериодичните комети. Това загатва за съществуването на по-големи тела, които са се разпаднали и формирали тези групи.
"Кометите се движат много по-бързо, отколкото астероидите, а някои от тях са много големи. Тези изследвания ще ни помогнат да определим каква опасност представляват дългопериодичните комети за Земята", - заключава Ейми Майнцер.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари