Метеорит на 4,5 милиарда години е бил открит от изследователи в отдалечена част на езеро в пустинните райони на Южна Австралия.
Надпреварвайки се с времето, геолозите изкопали 1,7-килограмовия метеорит само часове преди проливните дъждове да изличат всяка следа от него, съобщава АВС.
"Той е по-стар от самата Земя. Това е най-старата скала, който някога може да държите в ръка. Той дойде при нас от пространството отвъд орбитата на Марс, между Марс и Юпитер." - заяви професор Фил Бланд от Университета Къртин.
Екипът от университета Къртин проследи мястото на падането, след като метеоритът е забелязан от местни жители и засечен от пет отдалечени камери в края на ноември от системата Desert Fireball Network (Мрежа за големи метеори в пустинята), която се състои от 32 стратегически поставени камери на територията на Западна и Южна Австралия.
И с немалка доза късмет астрономите посрещат 2016-та, намирайки ценен метеорит само часове преди наводненията да го погълнат завинаги. След това едвам не попадат в капана на същите наводнения. Всичко това се случват след мащабна изследователска работа, за да се установи местонахождението на космическата отломка.
Повечето метеорити са открити, без да се знае нищо за пътя им до Земята. “Все едно е да имаш няколко произволни скални отломки, стоварени в задния ти двор,” - споделя Бланд пред IFLScience.
Ако имаме обаче фотографски доказателства от техния път през атмосферата, може да изчислим техните орбити, което е много ценна информация. Бланд сподели пред IFL Science, че дори е възможно да се разбере от кое семейство астероиди е метеоритът и понякога дори точно да се определи астероидът, от който се е откъснал метеоритът. Почти всички метеорити са на 4,5 милиарда години, по-стари от Земята и установяването на техния произход би могло да ни каже повече за формирането на скалите според разстоянието им от Слънцето.
Един от фотографските образи, получен от Desert Fireball Network, който позволява на изследователите да изчислят мястото на падане и да намерят метеоритите. (Curtin University/Desert Fireball Network)
Половината от 20-те метеорита, чиито пътища са заснети с камера, са били чиста случайност, според Бланд, като този, който паднал в близост до футболен мач като пътят му бил заснет от многобройни фенове. Останалите идват от свързани помежду си камери, които сканират небето, търсейки големи (ярки) метеори. На базата на тези данни се изчисляват местата на падане на тези, които са достатъчно големи, за да оцелят при преминаването им през атмосферата и да стигнат до Земята.
Метеоритът, който екипът на Бланд намира, пада в езерото Кати Танда-Лейк Ейр на 27 ноември. Това сухо езерно корито е идеалното място да се забележи нещо необичайно, но обилните дъждове са образували едно от своите редки, но зрелищни наводнения. Слоят кал не би оставил надежда за намиране на метеорит. Учените бързо започват да търсят метеорита преди наносите да го зарият. Съчетавайки данните за траекториите, уловени от четирите камери, сведения на местни хора и въздушни кадри, в края на краищата Бланд изравя с ръце отломка с тегло 1.7 килограма от дупка с диаметър 42 сантиметра на около 6 километра от брега на езерото. След като се отдалечава от района и стига най-близкия хотел в Новогодишната нощ, Бланд споделя, че екипът е очаквал да бъде удавен и може би са били последната кола навън, преди следата да бъде заличена от наводненията.
Професор Фил Бланд празнува първия метеорит, намерен от Desert Fireball Network - мрежа от камери в Австралия. Проектът е скромен като бюджет, в сравнение с мисиите за милиарди долари на космическите агенции, които имат за цел да вземат проби от астероиди.
“Успехът", заяви проф. Фил Бланд, "несъмнено демонстрира, че тази гигантска машина, която сме построили, наистина работи.”
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари