Днес Венера е ужасно място. Тя е най-горещата планета в Слънчевата система, с атмосферни температури, които са достатъчно високи, за да разтопят оловото.
Нейният въздух представлява токсична смес, съставена предимно от въглероден диоксид и облаци от сярна киселина.
Но въпреки това учените предполагат, че Венера някога е била много по-приветливо място, с по-хладна атмосфера и течни океани на повърхността си.
За съжаление, всичко това се е променило преди милиарди години, когато Венера преживява драматичен парников ефект, който променя пейзажа ѝ в ада, който познаваме днес.
Според проучване на международен екип от учени, подкрепено от НАСА, може би всъщност наличието на огромния океан на Венера е основната причина за този преход.
Освен че е изключително гореща, на Венера няма почти никакви промени в температурата между деня или нощта или сезонни промени в течение на годината. Това се дължи на изключително плътната ѝ атмосфера (налягането ѝ е с 93 пъти по-голямо от земното) и бавното въртене на планетата.
В сравнение с относително бързото въртене на Земята от 23 часа, 56 минути и 4 секунди, на Венера са нужни около 243 дни, за да направи една обиколка около оста си.
Също така трябва да се отбележи, че Венера се върти в обратна посока на въртенето на Земята и повечето от другите планети (т.нар. ретроградна ротация). Заради това много бавно въртене, плътната изолираща атмосфера на планетата и прехвърлянето на топлината от ветровете в долната част на атмосферата, температурите на повърхността на Венера никога не се отклоняват много от средните 462 ° C.
Напоследък астрономите подозират, че Венера може да се е въртяла по-бързо и в същата посока, както Земята, което би било ключов фактор за поддържането на течен океан на повърхността ѝ (и може би дори живот). Що се отнася до това, кое е причинило тази промяна, популярната теория е, че мощен удар е забавил въртенето на Венера и дори го е обърнал.
Едно проучване, наскоро публикувано в The Astrophysical Journal Letters, на екип, воден от Матиас Грийн (физик-океанограф от Университета в Бангалор) с колеги от НАСА и Вашингтонския университет, проверява дали причината може да е самият океан от ранната Венера.
Просто казано, приливите и отливите действат като спирачка на въртенето на планетата, поради триенето, което се генерира между приливно-отливните течения и морското дъно.
На Земята този ефект променя продължителността на деня с около 20 секунди на всеки милион години. За да се определи ефекта на забавяне от древния океан на Венера, Грийн и колегите му провежда серия от симулации, използвайки специален компютърен модел на приливите и отливите.
Кредит: Ittiz / Wikimedia Commons CC BY 3.0
Екипът провери каква ще бъде Венера като варира с различна дълбочина на океаните и период на въртене, променящ се от 243 до 64 земни денонощия. След това изследователите изчисляват скоростите на разсейване на енергията на приливите и отливите и приливния въртящ момент. Те откриват, че океанските приливи са достатъчни, за да забавят Венера със 72 земни денонощия на всеки милион години, в зависимост от началната ѝ скорост на въртене.
Това предполага, че приливната спирачка може да забави Венера до сегашната ѝ скорост на въртене само за 10 до 50 милиона години. Именно тази намалена скорост на въртене води до изпаряването на океаните на Венера, което задвижва парниковия ефект. Всъщност този разрушителен ефект на приливите унищожава благоприятните условия за живот на Венера за доста кратко време от геоложка гледна точка.
Освен че предлага алтернативно обяснение защо Венера се върти по начина, по който го прави, това изследване е крачка по дългия път към отговора на някои от най-дълбоките загадки на Венера.
"Това изследване показва колко важни могат да бъдат приливите и отливите за преобразуването на въртенето на една планета, дори ако този океан съществува само за няколко стотици милиона години и колко ключови са приливите и отливите за превръщането на една планета в обитаема", пише Грийн в съобщение на Университета в Бангалор за медиите.
С други думи приливната спирачка може да е причината Венера да се превърне от планета, покрита с океан, който би могъл да поддържа живот, в горещ ад, където нищо не може да оцелее само за няколко милиона години.
Тези констатации биха могли да имат значение и за изучаването на екзопланетите, сред които има вече много "подобни на Венера" светове.
Следователно астрономите биха могли да приемат с известна увереност, че екзопланетите, разположени близо до вътрешния край на техните обитаемите зони, имат сходни периоди на въртене, които са резултат от забавянето, причинено от океаните им.
Това проучване би могло да даде насоки за евентуалните бъдещи усилия за възстановяване на Венера "във вида ѝ отпреди милиарди години", т.е. тя да бъде тераформирана.
Ако се намери начин да се ускори въртенето на планетата, ще можем значително да намалим парниковия ефект. След това ако се вкарат тонове водород, за да се превърнат гъстите облаци атмосферен CO2 във вода и графит, Венера ще получи обратно океаните си и хората ще имат друга планета, на която могат да живеят.
Но, разбира се, новите жители ще трябва внимателно да наблюдават приливите и отливите, за да попречат на планетата отново да се превърне в ад.
Тази статия е публикувана в Universe Today. Прочетете оригиналната статия.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
12261
4
29.05 2019 в 17:34
Слънцето също предизвиква приливи и отливи. На Земята те са два пъти по-слаби от тези, които предизвиква Луната, но ги има.
Венера е доста по-близо до Слънцето, така че слънчевите приливи ще са доста по-силни.
4061
3
29.05 2019 в 10:06
3924
2
29.05 2019 в 07:55
Планетата след удар с друга планета е изместена от мястото си между Марс и Юпитер.
Като е уловен от гравитацията на Венера.
Меркурий е тежък, с голямо наличие на метали и голямо ядро- следствие на загуба на кората и външната мантия-т.е. Меркурий преди е бил планета най-малко с размерите на Марс.
Ако сменим Меркурий с Луната, като променим посоката на въртене на Луната около Земята-Земята ще последва същата съдба. А до приливите-поради по-голямата гравитация няколко пъти по големи. Както и завишена вулканична активност--приливно-отливните сили действат и върху течната мантия.
4061
1
28.05 2019 в 11:54
Чия гравитация влияе на евентуалния океан зада има прилив/отлив ?
Последни коментари