Бавноходките са микроскопични животни, известни с изключителната си устойчивост на екстремно високи и ниски температури, както и на високи нива на радиация и липса на вода.
Някои учени предполагат, че те могат да станат свидетели на края на живота на Земята, или пък да бъдат едни от първите заселници в космоса.
През 2007 г. Европейската космическа агенция изпраща 3 000 от тях в ниската земна орбита и те оцеляват 12 дни извън капсулата.
Фокусът отново е насочен към микроскопичните животни след разбиването на лунната сонда Берешит, която щеше да направи Израел четвъртата нация успешно кацнала на Луната.
На борда на апарата се съдържа 100-грамово нанотехнологично устройство, разработено от фондацията Arch mission fondation и наречено "резервен план за човечеството", което архивира "знанието и видовете на Земята за бъдещите поколения". Но мечтата за "запазване на информацията за нашата цивилизация за милиарди години" се разби, заедно със сондата.
Но нов анализ на траекторията на лунния модул и сателитни снимки предполагат, че съдържанието на устройството остава цяло на повърхността на Луната. В модула се съдържа "достатъчно ДНК, за да се възстанови животът на Земята", включително 100 милиона клетки от 25 различни души, както и няколко хиляди дехидратирани бавноходки, които теоретично могат да бъдат съживени.
Въпреки това, създателите на лунната библиотека са категорични, че бавноходките не могат да се възпроизведат на Луната, тъй като са залепени със смола в "изкуствен кехлибар" заедно с човешки и растителни клетки и микроорганизми. Те припомнят и че на Луната се намират почти 100 торби с биологични отпадъци от космонавтите на мисията Аполо, както и малко растение, оставено от китайска мисия.
Оказва се, обаче, че устойчивите същества вероятно са достигнали до Луната още преди хората. В своя публикация в Scientific American, астробиологът Калеб Шарф (Caleb Scharf) твърди, че древен сблъсък на астероид със Земята, е изхвърлил парчета в космоса, вероятно изпращайки по този начин форми на живот в Слънчевата система. Въпреки, че на някои от парчетата може да им трябват хиляди години, за да достигнат повърхността на друга планета, компютърни модели показват, че отломки от Земята могат да достигнат дори до обекти като най-големия спътник на Сатурн -Титан. По-близки обекти като Марс и Луната биват достигнати от много повече земни късове.
Според Шарф трябва да се отнасяме сериозно към космическото замърсяване. Важно е да се избегне случайното пренасяне на микроорганизми на други планети и луни, най-малкото за да не бъдат приети за извънземни организми, а по-лошото - да унищожат живот, който може вече да е бил там.
"Трябва да стъпваме много внимателно", предупреждава Шарф. "Но както всичко друго, трябва да има баланс между големите идеи, проучването, науката и чувството за космическа етика".
Futurism - HIPSTER ASTEROIDS SPILLED TARDIGRADES ON THE MOON BEFORE IT WAS COOL
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари